Kitty

Аз жълти медии не чета и не им вярвам. Там си измислят куп глупости. Не плюя соца, но определено Глория и Ивана не са го харесвали и са развили сериозни комплекси. А за помненето - помня. Вие, дребсита, няма как да знаете какви бяха вкусовете на истинските кисело мляко, салам и боза.

Не ме интересува. Анелия от години взе да рие дъното.

Намаля ми още повече слуха, затова. Заради многото болкоуспокоителни, които вземах дълго време, преди да ми открият гинекологичен проблем.

Аз вече не мога да слушам музика. Но и ми стига само да прочета заглавията на песните, за да разбера, че "Паънер" са се преориентирали да пускат простотии. Още се чудя за песента "Бръм" на Анелия. По - малоумно заглавие от това, няма накъде. И за да не кажете, че съм светица - на нашата другарска танцувахме на песента за ласмагите - джасмагите. Ами, толкова ни е бил акълът. На мен ми липсва качественият попфолк. Ей това наричам аз качествено : https://www.vbox7.com/play:eeb0cdde?p=playlist&id=1442103

Не сме ортачки, но е факт, че нашето поколение е по - разумно. Не всеки, който се занимава с бизнес, е мафиот. Досега не съм срещал някъде да пишат за Павел, че е такъв. И то не в жълтурски издания, а в сериозни такива. Глория и Ивана са донякъде разочарование, но то тяхното поколение е такова - твърде материалистично. Бедно са живяли при соца, искали са западния начин на живот. И се забъркали с мутрите, за да го получат, без да помислят за последствията и за децата си. А ние, с Петя, не сме били лишавани от нищо. Не сме ходили с униформи на училище, по наше време имаше кукли "Барби" и конструктори "Лего", гледахме анимациите на "Дисни" и американски филми и сериали, носехме хубави дрехи, пиехме "Кока - кола", имахме коледни шоколадови календари и по магазините имаше сто вида шоколади. Така че, ние нямахме от какво да сме недоволни като млади. Тя лесно си намери работа, стана известна, започна да изкарва много пари............ За какво и е мафиот? Само ядове да бере с него. Петя пееше за любов, не за материални неща. Никога не е имала песни като "Скъпи, купи ми нещо". "Нежен рекет" си беше просто една майтапчийска песен, даже не е нейна, а на Милко.

За Глория бях чувала слухове за връзката и с Жоро Илиев, още докато беше жив, но ги мислех за типични жълти истории, също като измислиците, че си е удължавала краката. Като разбрах миналата година, че е истина, останах като гръмната. Не знам по какви причини се е забъркала с тоя човек, тя си знае............И пак добре, че е извадила късмет. С мутрите шега не бива. А за Ивана и Мутрафона се говореше, още когато той през 2007 за пореден път дойде да и връчи награда, този път наградата за Мегазвезда на телевизия "Планета". тогава им щракнаха много снимки с техните погледи, които си разменят, докато тя пее. Вкусът и за мъже на Ивана е просто умопомрачителен. Ох, те двете са по - големи от нас с Петя, зяпали са "Октопод" и "Далас" и са бленували за пари, модни парцалки, пътешествия и почивки. Тяхното поколение е едно............много материалистично. Докато ние с Петя сме друго поколение. ние израснахме с мутренските истории и престелки, помним логото на ВИС, което беше навсякъде (на СИК, убийте ме, не съм виждала лого), бяхме хлапета, когато убиха братът на Жоро Илиев, не разбрах защо се вдига толкова медийна тупурдия за един убит мафиот. И Луканов не го знаех кой е, мислех, че е мафиот. Майка ми тогава зяпаше като хипнотизирана новините, мен изобщо не ме попита как съм, като се прибрах от училище. Та, ние с Петя сме си умнички, тя си почна скромно, имаше скромни гаджета в началото........... Е, Петко не го харесвах, защото тя заради него си промени прическата и стила си на обличане (пусна си бретон и почна да носи тежки скъпарски рокли). Усещах го, че той не е за нея. Правилно си изпроси песента "Новата ти". Павел не го знам какъв е, но се надявам Петя да внимава много, защото има и намесено дете, което не бива да страда.Парите и лукса не са всичко на този свят, дано го осъзнае. Повече ми харесваше, когато беше скромна и не парадираше с маркови парцали и пари и правеше скромни, но стойностни видеоклипове. За видеоклипа на "Крепост" бях чела една жълтина в жълтурски вестник, че сюжетът с колието бил автобиографичен, явно е истина.

Ако обичаш, си намери на кого друг да се подиграваш.

Никога не съм я харесвала.

Чете се Ане, макар, че се пише с две н. Името е съкратено от Анелизе. Толкова и знаете немски. В "Калдата" не пиша в червено, защото там е забранено, тук пък няма забрана. А и така си пишех и във форума на "Планета", старите кучета помнят. И не се оплаквам по цял ден. Просто ви обясних защо не мога да работя.

Какво мога, бе? Доста неща не мога. Вече ви описах защо. Вие не четете ли?

Значи споделяне=оплакване? Чудна логика.

Не че не искам, но доста неща не мога, и като ме карат непознати да работя, вместо да се обяснявам подробно, по - лесно ми е да кажа, че не искам. и без това здравите хора не си правят труда да се поставят на твое място. Това, че някои хора с увреждания могат и работят, не значи, че е валидно за всички. Грешката ви е, че не разглеждате всеки случай поотделно. При мен има куп здравословни проблеми още от бебе.Родена съм с това заболяване - вродена миопатия. Само дето в онези години не са разбрали точно какво ми е, и на годинка, когато още не съм можела да ходя, ми лепнали много по - тежка диагноза. после я смениха, като бяхна 7, а едва след направена мускулна биопсия, когато бях на 14, се разбра какво ми е. За съжаление болестта ми е нелечима, върви си с куп екстри. Пак на 14, майка ми забеляза изкривяването ми на гръбначния стълб. Трябваше да нося корсети, но аз бях 30-35 кг, лесно се задушавах и така и не го носих, защото имаше риск да си умра от задушаване, много ми стягаше на гърдите. Операция пък отказах, заради горчив опит с лекарите и техните грешки, хвана ме страх да не объркат нещо и да не ме оставят в инвалидна количка. Една година имахзверски болки в гърба, после отшумяха. Загубих половината си слух на 5 годишна възраст. Проходила съм чак на 2 . Бях си добре, допреди десетилетие, но вече не. а и стреса покрай кризата и тормоза на Даниела ми се отразиха. Майка ми опита да ме научи да готвя - ами не мога и това си е. Едни варени яйца, докато са в джезвето на котлона, не смея да доближа, да не се опаря. И съм толкова несръчна, че при белене половината белтък заминава заедно с черупката. При белена на морков с белачка едва не останах без пръст. А пък веднъж мама я нямаше, пък ми се допи сок от моркови. Аз ги обелих и измих, а племенницата ми (тогава на 14 - 15), включи машината за сок и пускаше морковите отгоре в отвора така, все едно са гранати. Късмет извадихме, че не направихме беля и успях да си направя сок, но на майка ми и сестра ми им се изправиха косите от ужас.

На снимките не си личи, но наистина не съм добре. Да слизам по стълби все още мога, но не и да изкачвам сама стълби. Колената не ме държат вече, имам ужасни болки в мускулите, глезените също не ме държат, задъхвам се много. Не си личи, но на снимките имам изкривен гръбначен стълб от 14 - годишна (не е само заради тежката раница, това е един от бонусите на тази болест, вродената миопатия), също така преживях две операции от сплетени черва през 2005 и 2006 година, имах и бъбречна криза през 2014. Не карам колело след инцидент, тъй като не мога да пазя добре равновесие. По всички тези причини в документите ми в ТЕЛК пише, че ми е забранена абсолютно всякаква физическа работа - забранено ми е да вдигам тежко, да съм нависоко, на влажно или прашно място). Освен това имам дискалкулия, не мога да смятам и няма как да работя в магазин. В администрацията не става - нито имам нужното образование, нито разбирам от документи, гарантирано ще направя някой гаф още първия ден. Аз от едното ходене до канцеларията на гимназията се спекох, какво остава да работя в канцелария.......... Заради операциите имам забрана да вдигам тежко, а и не мога - 40-45 кг съм. Заради редовното ми боледуване от бронхит ми е забранено да работя във влажно или прашно помещение. Освен това не чувам, трудно общувам с хора, чиито гласове не познавам, а и слуха ми вече много намаля. Освен всичко друго не умея да се ориентирам и много лесно мога да се изгубя, аз не познавам града ми извън центъра, където живея. В интернет не бих работила, че една камара неща ще объркам. Та, да не вредя на обществото, го карам по пенсионерски.

Вие друга работа изобщо имате ли, та ме следите? Забавно ви е как не съм самостоятелна, как обществото отритва такива като нас? Да, не искам в дом и ще ви кажа защо. Защото битовите условия в домовете са ужасни. А на мен ми стигат трудностите, през които минах, докато учех в София и живеех в пансиона на училището. Училището е държавно, но............държавното финансиране беше пълна подигравка, мижаво. Нямахме истинско отопление през студените месеци, вечер си лягах в 9, преди да изгасне парното към 10, сутрин ставахме в 6 и парното още не работеше, заради кифлите от общежитието ми, които всяка божа вечер се къпеха, сутрин нямаше топла вода и бях принудена да се мия със студена вода, много често плачех от студ и болка, защото водата беше ледено студена, стоплях се със топлия чай от столовата, който ни даваха за закуска. Отоплението го пускаха чак към 9 - 10 часа, зимно време в часовете бяхме с якета и ръкавици, а с ръкавици много трудно се пише. Нямахме учебници и всичко пишехме, по всички предмети, а имахме много- български език (само първия срок на 9 клас, после го спряхме), литература, математика, история, география, физика, химия, биология, изобразително изкуство, английски език, психология, етика и право, философия, свят и личност, физическо възпитани, четири професионални предмета (учех шивачество, но хич не мога да шия). Накрая ръката ми получи силна умора и сега почеркът ми е ужас. А менюто в столовата ни беше тревопасно, месо имаше много рядко. А в същото време тогава за частните училища се даваха луди пари. А за нас - нищо. Съжалявам, ма втори път не мога да преживея подобно нещо. Идете да видите какво е в домовете, голяма мизерия е. Аз вече не мога сама да изкачвам стълби, не бих могла и да ползвам тоалетни - клекала, защото вече съм трудноподвижна, при студ лесно изстивам, тревопасна диета не понасям, нито студената вода. Често боледувам от бронхити зиме и само антибиотиците ме спасяват. Имам много здравословни проблеми и нужда от чужда помощ - вече не мога да изкачвам сама стълби, уморявам се, когато трябва да се обличам/събличам, не мога да си връзвам връзките на обувките, нито сама да си сложа слуховия апарат, сама не смея да взимам лекарства, ръцете ми се уморяват много и не мога сама да се сресвам вече. Да, не мога и сама да се къпя. В дом, с непознати хора, няма да получа същите добри грижи, а и предвид, че в домовете взимат всякакви на работа, като нищо някой да ми открадне пенсията или да стана жертва на насилие. А сама не мога да се пазя и защитавам. Сестра ми си има свое семейство и няма как да се грижи за мен. Това, от което имам нужда, е да живея в нормален дом с отопление и топла вода, храна, добри грижи, и разбира се, любов. Но се оказа, че интеграцията, която ни обещаваха, беше една огромна лъжа, а обществото не ни иска. Съветвам ви да прочетете за болестта вродена миопатия, която доказано имам. Повече данни за нея има само на английски език. Бях добре допреди десетилетие, но сега болестта ми започна да се обажда - не мога да изкачвам стълби, имам болезнени крампи на краката, задъхвам се и се изморявам при изкачване на стълби, след някоя и друга година ще ми трябва инвалидна количка....... Освен това в домовете има гадинки, а аз имам истинска фобия от тях и буквално откачам, сама не смея да ги трепя, страх ме е.

Нищо не източвам, всичко е в болната ти фантазия. Източвачите са онези с костюмите.

Скъпа, извинявай, но "Блиц", "Шоу" и подобни жълтурски сайтчета са адски ненадеждни по отношение на информацията. Същите тези пишат за извънземните, които били построили пирамидите, за полтъргайсти и подобни.......Нима им вярваш? С Петя сме връстнички, израснали сме със историите за мутрите, бяхме 12 - годишни, когато убиха Луканов. И двете сме наясно що за хора са мутрите. Не вярвам да се замеси в глупости, не би рискувала своя живот и този на близките си. Виж, за Глория още съм в шок, че е ходела с Жоро Илиев. Голям късмет е извадила, че не е пострадала нито тя, нито дъщеря и. А за Ивана май е вярно, че е имала нещо общо с Мутрафона. Има ужасен вкус за мъже.

Защото съм с увреждания, живея при нашите и не работя, понеже съм пенсионер по инвалидност. Вие обаче сте здрави и прави и, вместо да се лигавите като 10 - годишни, почнете да се държите сериозно и отговорно. Нали претендирате да сте големи и сериозни? На първо време се научете как се правят протести наистина, не със седенки и вувузели, като някакви хипита сте.

Вие правите ли нещо друго, освен да скиторите по дискотеките и да обсъждате на Коцьо Белото бельото и ежедневието му? Данъци плащате ли, или още живеете при мама и тате?

А, да, подигравай се на човек, който няма зъби. Толкова ти е и възпитанието!

Никой не ме е поканил да обсъждам политиката в някоя тема тук. Ама и много наивници има тук, главно от женски пол, дето сънуват мокри сънища с Борисов, който е вече старец. Кой го знае как хърка шумно като спи. Вие сигурно сте обсъждали най - много цветовата гама на спалнята му. Ние обсъждаме по - сериозни неща от интериорния дизайн.

Ох, Ивон друго не знае, освен да се излага.

Тигров боксер.

Да. На 2 март 2007, на 11 години беше. Лекарствата не помогнаха. в нощта, преди да умре, не спря да вие. Чела съм, че когато кучетата усещат, че ще умрат, започват да вият.

Второто май е починало наскоро. И може би не е била до него, когато е починало, може би е станало, докато е била извън дома си............. А първото почина от болест, не от старост. Е, и на годинки е било, но и много болно. Тя го е гледала, грижила се е за него, и въпреки това е починало. Моето куче също беше болно.

Щяхте да знаете, ако следяхте фейсбука и инстаграма и не от жълтурско любопитство, а като нормални хора. Тези кученца са и като дечица, като добри приятелчета, с които всичко е споделяла........ Второто кученце е живяло 13 години - тоест до дълбока кучешка старост. И пак 13 години са малко и минават неусетно. А тя работи, ходи по участия, на курсове, пътува и така............ вероятно съжалява, че не е била повече време с тях. Ако през 2007 година беше известен фейсбук и у нас, и ако имахме цифров фотоапарат тогава, и аз щях да си сложа профилна снимка на моето куче, което почина тогава............ Живя 11 години, казваше се Дикси, тигров боксер.