имах такива, даже един път паднах и се пребих заради тях хD
Що ли влязох тука отново, супер носталгично ми подейства всичко, гледайки днешните деца на 7-8 години, които "растат" на стола пред компютъра, през лятната ваканция забити пред монитора и ми става много неприятно.
Едва ли ще се върне някога тва време, когато нямаше компютри, мобилни телефони, мп3 плейъри и пр. и вместо това се радвахме на локмени и транзистори, или когато искахме да извикаме някой ходехме до тях, катерехме се по оградите, за да стигнем звънеца, когато нямахме gsm-и и не знаехме, че вместо да обикаляш по къщите можеш да натиснеш пет клавиша на клавиатурата или телефона и да си уплътниш деня.
Липсва ми времето когато сме стояли до след полунощ по улиците, когато се прибирахме по никое време изпоядени от комари и овъргаляни в кал, когато рисувахме по асфалта с тебешир или когато играехме Народна топка, Пиян морков, Стражари и апаши.... когато хората бяха по-спокойни, живота не беше така забързан и повтарящ се с всеки изминал ден.