Да започна от началото първата ми е детската любов от 4 клас се познавахме. Чак 11 клас май беше като се залюбихме. Тя беше една година по малка съответно 10-ти. Бяхме млади и прости с разделите имаме над 5 години. На 23 приключи. Но си ми остана тръпка не знам дали защото беше първата, но си остана най силната. Втората колежка от летището доста по малка от мен 8 години. Но беше красива и чаровна и така ме гледаше с отворена уста, че нямаше как да не се случат нещата. Третата ми беше безразлична нещо като да не съм сам. Но си беше грешка накрая дори не ме интересуваше къде е с кой се среща и какво прави. Тотално безразличие. После след период на самота уж пак. И дано е за по дълго. 😂 Пък каквото стане
Добре обществена тайна е че този форум бъка от хомосексуалисти. Не знам колко са, но знам че са много. Как станахте такива. Какво ви провокира или подтика?
Знам, че двама, трима ще отговорят, но все пак 😁
Изневери винаги има още сте в началото. Като ви стане монотонно и скучно. Аз никога не съм си представял да съм с един човек цял живот. Това за мен е клише.