Знам, че не е мелодично, но имах муза, докато слушах една песен и сътворих това:
Как боли тази нощ ... В мен се забиваш като нож.
Как боли тази нощ с изгаснала луна, как боли да живея в слепота без погледа ти ...
Как боли да гледам отиващата си звезда, как боли да понеса смеха ти ...
Въртят се въпроси в моята глава, но не отговаряш ...
„Без любовта ми от теб нищо не става”, все ми повтаряш ...
Бунтувам се срещу споменът за теб, но знам, че ще победиш ...
Рискувам да загубя всичко от теб, но знам, че ще ме убедиш ... /да го направя отново и отново/
Как боли тази нощ ... В мен се забиваш като нож.
Как боли тази целувка, която никога няма да ти дам ...
Как боли празното сърце, което без теб потъва в срам ...
Отиди си!
Възела в гърлото ми се затяга, ръката ми за твоята се протяга ...
Нишката на любовта избяга и как сърцето ми се стяга ...
Боли истината!
Как боли тази нощ ... В мен се забиваш като нож.
Как боли снимката ти, която никога няма да счупя ...
Как болят устните ти, от които вече няма да вкуся ...
Дори и въздухът ме наранява ...
:Vishenka_05: