momo

Здравейте, понеже модераторите по раздели станаха много напоследък, ми се ще да ги сложа с нова група. Правата на групата са ясни, въпроса ми към вас е как де кръстя тази група. Моля за мнение и самите модератори (Alexandrov, fearless`, goplay89, In4eTo, Ivanhoe, Kи®o, Leitenanta, Niki, OsTrИeTo, petrohancho, The Dragonkiller, toni_bonboni, V O G U E, valennceto, VLAD, Боби, Само_мене_нямаш), все пак те ще са в тази група.

Явно си го е сменил, щом вече не излиза.

Предположих, за това си без наказание. Иначе наказвам за подобни сканове

Все едно за първи път чувате, че не се толерират сканове на цели списания тук...

E то ако критерия е безпристрастност, само аз мога да съм полезен, ма няма да го направя Останалите, който и да хвана няма да е безпристрастен, в крайна сметка сте тук, защото сте фенове на някоя певачка...

А искахте още модератори, щото тези не вършели нищо

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1364674787

Айде стига с тази история. Както казах вече има достатъчно модератори.

Няма необходимост от нови модератори в раздела, има даже повече от нужните. Ако някой иска да се откаже от правата си и да освободи поле за действие на други, ще имам Duff в предвид.

Горещата Риана не успя да удържи страстта в себе си и разкри истинската си същност по време на традиционния карнавал в Барбадос по случай т.нар. Kadmooment Day. Певицата, която от юни насам е посланик на страната си, беше поканена от своите сънародници да бъде Кралица на карнавала, който слага край на серия от тържества в страната. Риана се появи в супер оскъдно карнавално облекло с пера и коронка на главата и показа доста разкрепостено поведение. Разгорещена от ритмите на танца и странното питие в червена чашка, Рири започна бута гърдите си пред очите на танцьорите, качени на подвижната сцена. В един момент мъж я приближи изотзад и за да го уважи, Риана поотърка дупе в панталонките му. Танците продължиха с целувки за публиката, плезене и кикот с останалите танцьорки. Изявата на певицата завърши с перверзни движения и среден пръст за зяпачите. За щастие заваля и това сложи край на изцепките на Риана, които се наблюдаваха с интерес от многолюдната публика.

Интервю на Краси Москов с Ейми Лий от Evanescence - 29.07.2011 17:01 КМ – Здравей, Ейми, как си? ЕЛ – Чудесно! Ти как си? КМ – Не се оплаквам. Наслаждавам се на страхотната буря тук, в България. ЕЛ – Буря ли? КМ – Да, навън вали. ЕЛ – В Ню Йорк времето е страхотно в момента. КМ – Да започнем с най-важното нещо в момента – приключихте ли работата по новия албум? ЕЛ – Почти изцяло. Приключихме записите. В момента албумът се смесва. Аз не се занимавам с това, но хората, които го правят, всеки ден ме информират до къде са стигнали, така че съм в течение. Записите приключиха, в момента тече смесването. КМ – Значи все пак голямото чакане почти приключи? ЕЛ – Точно така. И за мен усещането е такова. Да, при мен е различно – аз не съм чакала, а бях ангажирана с работата по албума през цялото това време, но и за мен фактът, че целия процес е към своя край, е огромно облекчение. КМ – Сигурно много се вълнуваш. Така ли е? ЕЛ – Да, така е. КМ – Минаха почти пет години от "The Open Door". Кое забави албума толкова в най-голяма степен – промените в състава, това, че сменихте продуцента в процеса на работа, проблеми със звукозаписната компания или нещо друго? ЕЛ – Всъщност по време на работата върху този албум нямаше промени в състава. Подходът ни към този албум беше различен. Не бих казала, че е имало конкретни причини, които да са забавили албума. Просто ни отне много време за да го завършим. И казвайки това имам предвид, че въпреки желанието ни да работим, понякога сме имали нужда от почивка, имали сме и други неща за вършене. Не е лесно... Групата, и в частност аз, искаше не просто да направи този албум, а да го направи перфектно. Аз исках нещо голямо, а това изисква време. Макар че имаше няколко момента, когато си мислех, че сме почти готови, в последствие се убеждавах, че има какво да се подобри. След края на турнето ни за "The Open Door", което приключи в края на 2007-а година, аз се омъжих и имах нужда за известно време да не се занимавам с нищо. Исках да си стоя вкъщи, да бъда със съпруга си, да водя нормален живот – да се грижа за дома си и за котката си. Исках да не спя в тур-бус за известно време. Evanescence е нещо, което поглъща цялото ми време, целия ми живот. Така е от самото начало – още от годините в гимназията. До края на въпросната 2007-а година това сякаш беше всико, което бях правила. Всичко беше свързано с групата. Когато сме ангажирани с нея, ние сме й изцяло отдадени. Без значение дали пишем песни, правим турнета, промотираме албуми, записваме или каквото и да е. Отнема цялото ни време. Точно затова реших, че е време за почивка. Тогава дори не знаех дали някога пак ще правя всички тези неща. Имах нужда да преоткрия себе си извън групата. И това наистина беше много хубаво за мен. Когато отново започнах да пиша музика – може би около година по-късно – не знаех какво точно правя. Не знаех дали правя песни за Evanescence или просто пиша някаква музика. Малко по малко, в продължение на година и половина, започнах все повече да се събирам с останалите от групата и започнахме да пишем заедно. Всъщност именно в този период за пръв път в историята на групата ние работихме толкова сплотено и за пръв път композирахме всички заедно. До този момент процесът на създаване винаги включваше мен и още един човек. Например за първия ни албум бяхме аз и Бен Мууди, за втория основно аз и Тери Балсамо. В правенето на този албум за пръв път участваха всички, което е наистина страхотно. Дава едно напълно ново усещане. Песните са създадени по най-добрия възможен начин – барабанистът е на барабаните, китаристът е с китарата си, аз съм на пианото. Песните възникват като на живо, което им придава специфичен груув и настроение. Разказах ти наистина дълга история... Да я синтезирам така: отне ни много време, защото минахме през различни етапи. Мисля, че ще усетите това в албума. Той е много динамичен и ще ви отведе на пътешествие с нас. КМ – Значи албумът е дело на целия екип? ЕЛ – Да, абсолютно. КМ – Това може би е и причината за заглавието му – "Evanescence". ЕЛ – Да, това е една от причините. Другата причина е, че аз бях избягала за известно време и след това си припомних защо обичам Evanescence и защо посветих толкова голяма част от живота си на тази група. Аз получих възможност да се влюбя в нея отново. Много се вълнувам от това и от албума ни. Най-страстните неща, които аз правя в този албум, са свързани именно с Evanescence и с преоткриването на тази част от мен самата. Именно затова другата причина албумът да се казва така е, че той всъщност е посветен на тази връзка – връзката между мен и Evanescence. КМ – Чух откъси от някои песни в Интернет. По-конкретно от първия сингъл – "What You Want". Аз лично бих го описал като "тежък". ЕЛ – Яко! КМ – Колко песни попаднаха в окончателния вариант на албума? ЕЛ – В албума са дванайсет. Общо записахме шестнайсет песни. Останалите четири ще бъдат използвани за Б-страни на сингли, за специални издания и т.н. КМ – Би ли описала някои от песните? ЕЛ – ОК. Да видим... Ти си слушал "What You Want"... Нека да помисля. Не съм говорила за това досега, честно казано. Има една песен на име "The Change", която харесвам много. Написахме я относително скоро – в последните шест месеца. Харесвам я по няколко причини. Една от тях е, че много ясно отличавам работата на басиста на групата Тим Маккорд в нея. Тим участваше много сериозно в писането на музиката за тази песен. За пръв път писахме заедно с него толкова активно и беше страхотно. Той е страхотен като композитор. Ще го усетите най-вече в припева. Харесвам много и куплетите на тази песен, защото... ТУК ВРЪЗКАТА ЗА КРАТКО СЕ РАЗПАДНА. KM – Нека да продължим по-нататък. Как очакваш ядрото от фенове да приеме албума? ЕЛ – Не мога да кажа, защото нямам конкретни очаквания. Но наистина смятам, че това ще бъде страхотен албум за феновете. Мисля, че те ще се влюбят в него. В него има много елементи от това да обичаш Evanescence, има и своите носталгични моменти. Албумът опредено е нов, така че със сигурност в него има неща, които феновете ни не са чували от нас до този момент и това е много вълнуващо. В същото време това определено е същата тази група, която те обичат. А и ако те все още ме харесват, ще харесат и албума. Аз го обожавам! Това е най-добрият начин да изразя себе си – да пиша музиката, която обичам. Аз обичам този албум, така че в представите ми феновете също ще го заобичат. КМ – Мислила ли си някога за това: как може една група с два изключително успешни албума да продължи да се развива и да израства музикално, без да разочарова старите си фенове? ЕЛ – Според мен е невъзможно да се харесаш на всички. Винаги ми се налага да приема, че все някой ще бъде разочарован. Защото... Просто защото! Има едно специфично усещане винаги когато чуеш една група за пръв път. Това усещане не може да се повтори никога след това. В същото време аз общувам с нашите фенове в Интернет всеки ден. Те са прекрасни! Аз съм адски щастлива от факта, че имаме такива фенове. Чувствам, че ние не разочароваме тези хора. Чувствам, че те са щастливи от това, че се завръщаме. Те искат да бъдат колкото може по-близо до нас и да слушат музиката ни. Имаме голям късмет, че феновете ни са такива. Много лесно можеше това да не е така - нямаше ни много време и ако феновете ни бяха по-различни, просто сега нямаше да ги има. Но те са тук. И това не е нещо, на което можеш да не обърнеш внимание. Това е нещо като дар. Не го приемаме като абсолютна изненада, защото тези хора винаги са били близо до нас, но все пак е изненада и то добра. Това си е нещо като личен избор. Аз мисля, че голяма част от нашите фенове са фенове до гроб. На тях наистина им пука за групата. Те не са фенове заради една песен, а заради музиката ни като цяло. Мисля, че това е страхотно! Наистина сме големи късметлии! КМ – Би ли могла да изброиш основните ви вдъхновения – на теб, като композитор, и на групата като цяло? Поне що се отнася до новия ви албум. ЕЛ – Трудно е да се каже. Аз слушам всякаква музика. За последните няколко години сред това, което ме е впечатлило най-много, бих включила третия албум на Portishead. Обичам този албум и го слушах много дълго време. Новият албум на Deftones – "Diamond Eyes". Невероятен е! Също така новият албум на Alice In Chains – той беше нещо много вдъхновяващо за цялата група. Какво друго... M.I.A. Това е нещо, което вече 2-3 години ме вдъхновява по един особен, много як начин. На едно друго, по-различно ниво. Обичам M.I.A.! Depeche Mode, The Orb… много други неща, но тези са първите, за които се сещам. КМ – Доста голямо разнообразие. ЕЛ – Да, така е. КМ – Според теб как трябва да звучи една съвременна рок група в момента? ЕЛ – Много е относително. Всяка група е различна. Не бих могла да кажа. Не би трябвало да има правило за това. Не би било редно всички групи да звучат по един и същ начин. Аз винаги съм харесвала групи и артисти, които постоянно изпробват различни нови неща. Винаги е приятно да видиш как някой експериментира в артистично отношение и да научиш за някоя непозната за теб страна от неговата душевност. Може би всяка група трябва да звучи така, както иска да звучи. Трябва да бъде искрена. Искам като чуя дадена песен, да мога да си представя що за човек я е написал. КМ – Ако някой ден издадеш солов албум, как ще звучи той? ЕЛ – Нямам представа, ха-ха-ха... Нямам никаква представа! Със сигурност гледам на това като на нещо, което бих направила в бъдеще, но конкретни планове в момента нямам, защото работата по албума на Evanescence поглъщаше цялото ми време и внимание напоследък. В момента сърцето ми и мозъкът ми са заети с Evanescence. Но не знам как би звучал един такъв албум. Със сигурност ще е различен от това, което правя с групата. Ако направя нещо солово, то няма да има нищо общо с музиката на Evanescence. КМ – Какви са плановете за турнето в подкрепа на албума? Имате ли потвърдени дати някъде из Източна Европа към момента? ЕЛ – Да, смятаме да го направим. В момента нямам пред себе си списък с вече потвърдените концерти, но официално турнето започва през октомври в Щатите. Имаме няколко фестивални участия в Южна Америка – например в Пуерто Рико. Започваме в Америка в началото на октомври и три седмици след това се местим в Европа. Не знам все още точното ни разписание, но ще свирим някъде близо до вас. Великобритания и Германия са сигурните ни дестинации за момента. КМ – Какво би казала на българските фенове на Evanescence? ЕЛ – Надявам се да свирим във вашата държава скоро. Наистина! Благодаря ви, че все още сте тук. Щастлива съм, че продължаваме да получаваме страхотни пожелания от наши почитатели от целия свят. Всичко това е много вълнуващо. Хора, надявам се да се видим на живо скоро! КМ – Още едно нещо към края на разговора ни: друга страхотна певица, на име Ейми – Ейми Уайнхаус – си отиде от този свят преди няколко дни. Какво беше първото нещо, което почувства, когато разбра? ЕЛ – Сърцето ми беше разбито. Мисля, че тя имаше изумителен глас, невероятен талант. Това е ужасна трагедия. Трудно може да се обясни цялата тази мъка, която почуствах, след като разбрах, че Ейми вече я няма. zrockbg.com

Ден първи - репортаж от actualno.com - http://today.actualno.com/news_354291.html Ден втори - репортаж от actualno.com - http://today.actualno.com/news_354516.html Ден трети - репортаж от actualno.com - http://today.actualno.com/news_354676.html

Представителите на Z-Rock на тазгодишното издание на фестивала Каварна Рок Фест - Стоян Цонев и Росина Костадинова, се завърнаха вчера и са готови да споделят своите впечатления от трите метъл дни край морето. Снимките са от официалната галерия на фестивала (ето тук) Стоян Цонев: Тази година фестивалът в Каварна не предложи гръмки имена като Heaven & Hell, Dream Theater, Slayer или Accept, но за сметка на това станахме свидетели на може би най-уникалния като атмосфера Kavarna Rock Fest. Струпването на толкова много дарк, готик и дуум метъл групи на едно място беше нещо невиждано не само в България, но и по света тази година. Поздравления за организаторите от Loud Concerts, които въпреки твърде претрупания концертен сезон и силната конкуренция не се уплашиха и за пореден път допринесоха да прекараме едни фантастични 3 дни край морето. Ден 1: Sonata Arctica забиха надъхано и без изненади. Беше очевидно, че много от феновете на 15-ти си бяха закупили еднодневен билет само заради финландските мелодични метъли с романтичните балади и силно присъствие на клавири. Звукът беше на ниво и феновете на стила успяха да се насладят на единствените представители на пауър метъла в широкия смисъл на понятието. Групата, която исках да гледам с най-голямо нетърпение на KRF 2011 бяха английските ветерани Paradise Lost, които имахме удоволствието да гледаме с концерт на открито за първи път в България (предишните им 2 появи на софийска територия бяха в зала „Христо Ботев”). Сетлистът съдържаше акценти от страхотния им 90-тарски албум „Draconian Times” (“Forever Failure”, “The Last Time”), както и нажежени пирони от последната студийна творба „Faith Divides Us, Death Unites Us” (едноименното парче, “The Rise Of Denial” и “I Remain”). Неприятно впечатление направи небалансираният и преекспониран звук с глъхнеща соло китара, което със сигурност е попречило на незапознатите с тази жестока банда млади фенове да усетят цялата магия на музиката им. Ще ги чакаме отново на поправителен. Ден 2: Дългоочакваната дебютна поява на шведските легенди Tiamat на родна земя се случи под палещите лъчи на каварненското слънце в късния следобед на 16-ти. Скандинавците успяха да стоплят с музиката си сърцата на тепърва увеличаващите се фенове пред сцената с разнообразен сет от класики. „Whatever That Hurts” и “Gaia” от епохалния “Wildhoney” се допълниха по чудесен начин с хитовата „Vote For Love” от “Judas Christ, a изненадата на вечерта беше олдскуул дет метъла на „The Sleeping Beauty” от третия албум “Clouds”, в която като гост-вокалист се изяви Фернандо oт Moonspell. Всъщност, овациите обра фронтмена на Tiamat Йохан Едлунд, който разтопи всички дами в публиката с дълбокия си и изпълнен с драматизъм и сексапил глас. За много хора, това беше концертът на фестивала. Ден 3: Третият хедланер бяха Arch Enemy, които също стъпваха за първи път в България. За феновете на по-екстремния метъл, както и за ценителите на женската красота, това беше гвоздеят на феста. Русокосата фронтдама на шведите Анджела Госоу предизвика с канските си ревове учудени гримаси сред всички, които не знаеха какво да очакват, а китарното дуо от братята Амот режеше главите на присъстващите с ожесточение, присъщо на ветерани в жанра. Звукът беше на завидно ниво, а в комбинация с впечатляващите декори и светлини, Arch Enemy закриха Kavarna Rock Fest 2011 подобаващо. Китарните мелодии на “Bloodstained Cross” отекваха в главите ни дълго след края на сравнително краткия сет и след задължителният разбор на по няколко бири пред стадиона, се оттеглихме недоволни, че трите най-очаквани дни за всяка концерта година в България, свършиха толкова бързо. А ето и впечатленията на Росина Костадинова: За шеста поредна година Каварна Рок Фест попълни още няколко празнини в списъка с групи, посетили родната ни страна. Станалата вече традиция в летните планове на рок/метъл феновете фиеста се състоя на познатото място – стадион „Калиакра” в Каварна. Не толкова традиционен обче беше тазгодишният подбор на имена, които да се изявяват на сцената му. Липсваха масово харесвани величия от мащаба на Scorpions, Manowar или Helloween. За сметка на това организаторите от Община Каварна и Loud Concerts бяха заложили на бутикови изпълнители предимно в стиловете дет/готик/дуум метъл – Paradise Lost, Opeth, Tiamat, Moonspell, Lake of Tears. Sonata Arctica бяха добавката за почитателите на пауър метъла, a Arch Enemy и Suicidal Angels трябваше да задоволят онези, които крещят “Slayer” по концерти, без значение коя група свири. Така съставеният списък от групи за КРФ 2011 изключваше възможността за масовост и десетки хиляди посетители. Рискът, поет от организаторите с подобен подбор все пак заслужава адмирации, защото успя наред с редовния твърд контингрент да привлече в Каварна и нови лица, неусетили досега морско-фестивалния дух на Каварна, и може би да ги е пленил с яките изживявания, които предлага всяка година. Друга приятна тенденция, доближаваща КРФ до най-големите международни фестивали, бе изборът на три по-неизвестни, но обещаващи млади групи, които да откриват всеки от дните. Акцентът при тях падаше върху по-тежките направления в метъла – траш, мелодичен дет, метълкор, което отваряше широки възможности за проява на концертните атракции. Circle pit, wall of death, пого и диво куфеене в над 35-градусовите жеги описваха интервала между 18 и 19 ч. във всеки от трите дни. Първи имаха честта да свирят Dreamshade. Швейцарците, сформирани едва през 2006 г., откриха с 45 минути мелодичен дет метъл. Преходът към Katatonia, които излязоха след тях, беше сравнително плавен, но жежките температури и ярко слънце никак не подхождаха за настройка към по-мрачната и „ноктюрно” музика на батковците им от Швеция. Напук на климата Katatonia направиха зверски концерт, в който заложиха предимно на парчета от последните си два студийни албума “The Great Cold Distance” (2006) и “Night Is the New Day” (2009). След като забиха “My Twin” вокалистът Йонас Ренксе представи новия тур китарист на групата Пер Ериксон , бивш китарен техник на групата в продължение на много години. По време на концерта Пер вкарваше и доста добри поддържащи вокали към изпълненията. С “Ghost of the Sun” и “Right Into The Bliss” Katatonia ни върнаха по-назад в дискографията си, за да стигнат до дуум класиката “I Break” от 1998 г. След неусетно изтеклия им едночасов концерт ни остава да се надяваме да ги видим отново в по-подходящ формат - в затворен клуб с чист звук и с характерната за музиката им тъмна и интимна атмосфера. Подгряващи за втория ден на КРФ 2011 бяха англичаните Sylosis. Момчетата забиха в стилистиката на дет/траш/метълкора и предизвикаха обичайното пого - кецове се губеха, намираха, обуваха наново и танцуващите подновяваха кръговото си движение, сблъскваха се в wall of death за разнообразие и продължаваха да веят коси. Sylosis започнаха с традиционните реплики: че са за първи път у нас, много им харесва и питаха колко от посетителите са ги чували и преди. Сред около двестата души, престрашили се да бъдат пред сцената в силния пек, почти изцяло се вдигнаха ръце. След тях очаквахме с нетърпение дуум класиците Tiamat. Преди година, когато имах възможност да ги гледам, представянето им беше доста странно и магично в същото време – изсвириха целия си емблематичен за тях и за стила като цяло албум “Wildhoney”, като концертът им се състоя в 2 ч. през нощта, бавните мелодии на парчетата сякаш умишлено бяха изпълени още по-монотонно, а на екраните по сцената се прожектираха мрачни визуализации. Този път на Каварна Рок Фест началният им образ сякаш беше коренно различен – под ярка слънчева светлина, с много по-динамичен и агресивен звук и лятно настроение (самият вокалист Йохан Едлунд беше заменил дългите черни одежди с бял панталон, черен потник и весела лятна шапка). Към края на първата за сета им “Fireflower” шведите преминаха към една идея по-монотонен и познат начин на изразяване. Следваха “Children of the Underworld”, “Cain”, и открояващото се страшно динамичнo изпълнение на “Whatever That Hurts”, спрямо предишното, което съм наблюдавала. На “Vote For Love” нямаше как да не се разподскачаме и да ни принудят да запеем романтично и с пълно гърло как е време да гласуваме за любовта. Йохан Едлунд пусна и чаровна усмивка в действие, раздаде няколко въздушни целувки и привлече вниманието на дамската аудитория. Върхът в изпълението им се случи по време на “The Sleeping Beauty”, когато на сцената излезе и Фернандо Рибейро, а колаборацията между музиканти от Tiamat и Moonspell продължи и при закриващата “Gaia”. Йохан очевидно бе останал възхитен от българската агитка, защото запечата моментната ни емоция на фотоапарата си. Паузата , докато чакахме Moonspell да излязат в пълен състав, беше запълнена от звучащия от колоните нов албум на Def Leppard и след него – веднага разпознатата “Wasted Years” на Iron Maiden, която накара насъбралите се повторно най-отпред фенове да запеят спонтанно и силно. Към 20:40 ч. вокалните ни партии бяха прекъснати от интрото от “Memorial” (2005)– “In Memoriam”, за да премине към следващата в албума “Finisterra”. “Night Eternal” и “Scorpion Flower” бяха последвани от цели шест композиции от шедьовъра “Wolfheart” от 1995 г., за да продължим хронологично с пет парчета от също толкова ценения “Irreligious”. По време на “Herr Spiegelmann”, докато Фернандо пееше „Young females an enchanted prince/Men an ideal reflection of themselves”, в двете си ръце държеше огледала, с които си играеше със светлината от прожекторите, като рисуваше светли образи в публиката и ни настройваше на демонична вълна за последните няколко бисера от концерта им. За “Mephisto” почти пълната луна започна да се подава иззад борчетата встрани от стадион „Калиакра”. Вокалистът отправи комплименти към всички банди, с които е имал честта да дели една сцена, включително Katatonia и Paradise Lost предишната вечер, а днес – Sylosis и приятелите им от Tiamat. В началото на финалната “Full Moon Madness” китаристът Рикардо Аморим имаше лек проблем, вероятно със скъсана струна, и направи бърза смяна на китарата, но при продължението на песента дори природата беше в унисон със заглавието й и ярката луна се отразяваше във вдигнатите високо пляскащи ръце. Както и по време на концерта им в София в края на 2009 г., и тук Фернандо забиваше на барабаните пред колегата си Мигел Гаспар с две допълнителни палки. За близо 90 минути Moonspell ни запалиха за опияняващо и бясно скачане и крещене с пълно гърло, а нощта все още не беше свършила. Докато траеше подредбата на сцената за Opeth, се заслушахме в изключително приятната изненада, която звучеше като фон – A Perfect Circle, проектът на Maynard James Keenan от Tool и Били Хауърдел от Ashes Divide. Парчетата от албума им “Mer de Noms” зарадваха откъслечни групички от фенове, а няколко мацки дори се разтанцуваха в екстаз. Opeth се появиха към 22:40 ч., с пого, случващо се сред разпалената публика от първата им песен – “The Grand Conjuration”. Имах предимството да съм ги наблюдавала и преди и бях подготвена в очакванията си към вокалиста Микаел Акерфелд и странно-забавното му поведение от сцената. Тихо прошепнатото от него „благодаря ви” беше последвано от първия му кратък монолог: „Добър вечер. Защо, по дяволите, не сме идвали тук преди? Ние сме Opeth, идваме от Швеция и много ни харесва тук.” Последва заигравка с началото на “Smoke on the Water”, за да ни въведе към това, което да очакваме – по думите му, беше време за рок. След като попя малко, Микаел се провикна „Judas Priest” и разказа история за младостта си, когато е имал касетка на Scorpions и с музиката им е свалял мацки. Попита ни дали може да изпеем песента, която започва с „We all came out to Montreaux” но все пак продължиха не с Deep Purple, а с “Master’s Apprentices”. Последната порция Opeth за вечерта Микаел обяви така: “Имаме само още една песен, която ще ви изсвирим, и това е кавър на Right Said Fred”. „Hex Omega” беше доста далеч от мегахита на поп групата “I’m Too Sexy”, макар че заглавието й доста подхождаше за определение на Микаел и маниера му на поведение. Финалният ден на КРФ 2011 бе подет от траш метълите от Гърция Suicadal Angels. Разходиха ни агресивно из трите си дългосвирещи албума от 2007 г. насам, а интрото към едно от парчетата беше небезизвестнaта “Ave Satani” от саундтрака към филма “The Omen”. Очевидно беше, че като малки балканските ни съседи са слушали доста Slayer и ако има някой, който можеше да задоволи донякъде спорадичните викове с името на траш легендите, това бяха те. Завършиха с популярната „Apokathilosis” от 2009 г., която феновете познаваха от няколкото им гостувания у нас. Самите Suicadal споделиха възхищението си пред лудата тълпа в България и приключиха с трети wall of death. От олдскуул траш преминахме към бавната и спокойна атмосфера на Lake of Tears. Това бе първото им гостуване на родна земя и за разлика от техните върли почитатели по големите фестивали, тук нямаше такива, които да се разхождат под жежкото слънце с шапки във формата на гъби, за да се асоциират с албума „Moons and Mushrooms”. Пред оградите се бяхме насъбрали около 400 човека, за да се насладим на мелодиите на техния дуум/готик стил. Отвориха с две композиции от актуалния „Illwill” (2011), а върлите им поклонници не спираха да скандират името на групата и на вокалиста Даниел. Той отговаряше със задоволство на отправената към него емоция между песните и ни разходи из „The Greymen” и “Raven Land”, за да стигнем заедно до “So Fell Autumn Rain”, която по реакциите на множеството беше върхът в концерта им. Сравнително новият им китарист Фредрик Йорданиус беше другата главна фигура на сцената и сам успяваше да разпалзва публиката на по-тежките моменти от песните и да ни отделя на моменти от преобладаващо лежерната им програма. Закрихме с вълшебните „Sweetwater” и “Demon You/Lily Anne” а финалът на “Crazymаn” успешно описваше аудиторията, която редуваше наглед несъвместими стилове и след магията на Lake of Tears очакваше мощните ревове на дет метъл дамата Анджела от Arch Enemy.

След години на властване в интернет глобалната мрежа сякаш обяви война на Лейди Гага, пише в. "Кориере дела сера". За броени дни три лоши новини за новата кралица на музиката дойдоха именно от интернет. Първо медиите съобщиха, че Лейди Гага е детронирана от позицията на най-популярната дама в социалната мрежа Фейсбук. На първо място там се озова конкурентката на скандалната дама - Риана, харесвана от 40 570 154 души, тоест с 23 000 повече от Лейди Гага. Точно след това сайтът за видеобмен ЮТюб закри една от двете регистрации на певицата заради големи и сериозни нарушения на авторските права. Там бяха качени множество клипове от изяви на Лейди Гага. В три случая обаче било констатирано сериозно потъпкване на авторските права и така се стигнало до закриването на акаунта. Третият интернет удар за Лейди Гага дойде от хакерите от групировката SwagSec, които в миналото атакуваха Джъстин Бийбър и Ейми Уайнхауз. Този път те успели да проникнат в британската версия на сайта на Лейди Гага и да откраднат информация за личните данни на феновете. Не за първи път певицата е обект на подобна атака. През 2009 г. германец открадна чрез хакерски удар 18 неиздавани песни на Лейди Гага и за това престъпление беше осъден през юни на 18 месеца затвор. actualno.com

Най-успешната българска атлетка в последните години Ваня Стамболова постави нов национален рекорд в бягането на 400 метра с препятствия. 27-годишната националка спечели първото място в дисциплината на турнира от сериите на Международната федерация по лека атлетика ИААФ в Рабат (Мароко) с време 53,68 секунди. Досегашният рекорд на България на 400 метра с препятствия от 53,82 секунди също принадлежеше на Стамболова и бе поставен на финала на Евро 2010 в Барселона, където тя спечели сребърен медал. С резултата си от Рабат снощи българката оглави световната ранглиста в дисциплината.

Графа, Сантра и Спенс представиха новото си съвместно си видео към песента „Тяло в тяло“. Автор на музиката и аранжимента на парчето е Графа, а в написването на текста се включват Любо и Спенс. Сингълът е част и от актуалния албум на Графа „Невидим“, съвсем скоро ще излезе и негова ремикс версия, направена от DJ Борче. Режисьорът Васил Стефанов избра за място за снимките на видеоверсията на песента паркинга на столичен мол, където Графа и Сантра си организираха състезание със сегуеи. Спенс пък се повози на тротинетка, а момчетата от Electric Force Prince показваха умения в ходенето по въздух. В лентата Графа демонстрира професионализъм в карането на скейтборд.

Ти си ги чел 10-те явно, браво "Боже Господи" е "името господне", името, сиреч начина, по който се обръщаш към него. Все едно аз като ти казвам Драконе, това за мен е името ти, така си ми познат, така те възприемам

Глупости, използва се от всеки, станало е "като да ти е*а мамата", "ко*еле" и т.н. Ако си вярващ не използваш този израз, защото е в разрез с 10-те, сети ли се

Щот е админ На много хора надвишава 140к, но не с много, махам само тези, който прекаляват.

Mхм, ето един потребител, който е чел правилата и ги е разбрал, браво.

Забранена е рекламата под всякакъв вид, независимо дали за международни или БГ сайтове става дума. П.П.: Използвам темата за да напомня и на другите да спазват размерите на подписите, които са дефинирани в правилата и да не се чудят защо са им премахнати, ако са надвишили допустимите размери В/Ш/Д и/или 140-те к за големина.

Невервам

Айде да видим какво ще стане - http://www.ramania-bg.com/index.php?showforum=124

Нели Рангелова засне нов видеоклип към парчето "Ще можеш ли". Терен за снимките на видеото е елегантното FEDE fashion studio. Екипът на Ники Нанков превърна студиото в снимачна площадка, създавайки много и различни визии и планове. На нежната, чуствена и елегантна Нели Рангелова, режисьорът Ники Нанков противопостави "агрисивната" визия и роля на Милен от Арабеск. „Ще можеш ли" е петият съвместен проект на Нели Рангелова и Ники Нанков. Ники е режисьор и на „Сладка грешка", „Както съм била„ , „Целуни ме сега" и „ Бум - бум". lifestyle.bg