Не съм съгласен. Най-хубавото е от малък да се научиш да си разпределяш времето САМ, кое-кога-как. Да ти стига за всичко и да не зарязваш едното заради другото. Живея ги достатъчно пълноценно, ходя на дискотеки, кафенета, работа, едновременно имам отличен успех и на всичкото отгоре се класирам постоянно на състезания и майка ми се гордее с мен. Какво повече да искам на тези години? Започнал съм и частни уроци за матура и университет още от 11-ти клас, без каквато и да е намеса от страна на майка ми, сам взех това решение. Малцина се замислят за тези неща на моята възраст,а още по-малко успяват да съчетават всичко това и да могат да си разпределят времето както трябва.