The Dragonkiller

Аз имам чисто черна котка Казва се Кери и е на година и половина. Иначе такива поверия и суеверия не ма вълнуват щото не вярвам в тях

ПЪЛНА ХРОНОЛОГИЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ 1933 30 януари: Адолф Хитлер е избран за канцлер на Германия, нация с еврейско население от 566 000 души. 22 февруари: 40 000 души от SA и SS се заклеват в служба като помощна полиция. 27 февруари: По тайна заповед на Херман Гьоринг е запален Райхстагът за да се създаде кризисна ситуация и да бъдат атакувани комунистите. 28 февруари: Хитлер получава извънредни пълномощия като реакция срещу кризата, породена от подпалването на Райхстага. 22 март: Нацистите откриват първия концентрационен лагер - Дахау близо до Мюнхен, последван от Бухенвалд в близост до Ваймар в Централна Германия, Захсенхаузен в близост до Берлин и женския Равенсбрюк. Първи комендант на Дахау става Теодор Айке. 24 март: Германският Райхстаг приема закон за извънредни пълномощия на правителството, даващ на Хитлер диктаторски правомощия. 1 април: Нацистите бойкотират еврейските магазини и бизнес. 11 април: Нацистите издават декрет, определящ като не-арийци "всички, произхождащи от не-арийски - особено от еврейски - родители и прародители. Достатъчно е един от родителите или техните родители да не е ариец, за да се определи произхода като не-Арийски...особено ако един от родителите или неговите родители е с еврейска вяра". 26 април: Херман Гьоринг създава и застава начело на Gestapo в германската провинция Прусия. 10 май: Аутодафе на книги в Берлин и цяла Германия, написани от евреи или политически дисиденти. 14 юли: Нацистката партия е обявена за единствената легална партия в Германия. Освен това е приет закон за лишаване на еврейските имигранти от Полша от германско жителство. юли: Нацистите приемат закон, разрешаващ принудителна стерилизация на тези, които Съда по наследственото здраве е определил, че са с генетични дефекти. септември: Нацистите създават Културна камара и изключват евреите от изкуствата. 29 септември: Нацистите забраняват на евреите да притежават земя. 4 октомври: Въведена е забрана за назначаване на евреите на редакторски постове във вестниците. 24 ноември: Нацистите приемат закон срещу рецидивистите и опасните престъпници, който позволява просяци, бездомни, алкохолици и безработни да бъдат пращани в концентрационни лагери. 1934 24 януари: Евреите са изключени от DAF. 17 мaй: На евреите не се позволява държавно здравно осигуряване. 30 юни: "Нощта на дългите ножове" - Хитлер, подпомаган от Гьоринг и Химлер, провежда чистка в ръководството на SA. 20 юли: SS е отделена като независима от SA. 22 юли: На евреите не се дава възможност да получат легална квалификация в каквато и да е сфера на обществения живот. 2 август: Германският президент Паул фон Хинденбург умира. Хитлер слива в свое лице канцлерския и президентския постове и става фюрер на германския райх. Въоръжените сили му се заклеват във вярност. 19 август: Хитлер получава "За" от 90 процента от гласоподавателите на избори за утвърждаване на новата му власт. 1935 21 май: Нацистите забраняват на евреите да служат в армията. 26 юни: Нацистите приемат закон, позволяващ принудителен аборт на жени, за да се спре разпространението на наследствени заболявания. 6 август: Нацистите задължават евреите, занимаващи се с изкуство, да членуват в Еврейския културен съюз. 15 септември: Приети са Нюрнберски расистки закони срещу евреите. 15 ноември: Германия дефинира като "евреин" всеки, който има трима еврейски прародители, или всеки който е с двама еврейски прародители и се самоопределя като евреин. 1936 21 февруари: Германското Gestapo е поставено над закона. март: Създадена е SS Totenkopf дивизия за охрана на концентрационните лагери. 3 март: Еврейските доктори са отстранени от практика. 7 март: Нацистите ремилитаризират Рейнската област. 17 юни: Хайнрих Химлер е назначен за началник на германската полиция. 1 август: Олимпийските игри започват в Берлин. Хитлер и висшите нацисти се опитват да получат легитимност чрез благосклонното мнение на чужденци и посетители и временно се въздържат от действия срещу евреите. август: Нацистите основават Служба за борба с хомосексуалността и абортите. 25 октомври: Хитлер и Мусолини създават оста Рим-Берлин. 1937 януари: На евреите е забранено да упражняват множество професии, включително преподаване на германци, а също и да работят като счетоводители и зъболекари. Отнемат им се също данъчни и детски отстъпки. 15 юли: Отворен е концентрационният лагер Бухенвалд. 8 ноември: Пътуваща изложба под наслов "Вечния евреин" отваря врати в Мюнхен. 1938 12/13 март: Нацистки войници навлизат в Австрия, в която има 200 000 евреи, повечето от които живеят във Виена. Хитлер обявява Аншлус (присъединяване) с Австрия. Всички антисемитски мерки незабавно са наложени в новоприсъединените територии. март: След Аншлуса SS са натоварени с еврейските въпроси в Австрия. 22 април: Нацистите забраняват съществуването на еврейски бизнес под "прикрита" арийска форма. 26 април: Нацистите задължават евреите да регистрират имуществото си. 14 юни: Нацистите въвеждат задължителна регистрация за еврейския бизнес. май: Създаден е концентрационният лагер Флосенбург. юли: В Евиан, Франция американци свикват конференция на Обществото на народите с делегати от 32 страни, за да се обсъди по какъв начин да се окаже помощ на евреите бегълци от хитлеристка Германия. Конференцията не дава резултат, защото нито една държава не желае да ги приеме. 6 юли: Нацистите забраняват на евреите да търгуват и да извършват определени търговски услуги. 23 юли: Нацистка заповед задължава евреите навършили 15 години да си изваждат лични карти, издавани от полицията, и да ги показват при поискване от всеки полицейски служител. 25 юли: Със закон се забранява на еврейските лекари да практикуват медицина. 1 август: Aдолф Айхман изгражда Служба по еврейска емиграция във Виена за да увеличи темповете на емиграция. 3 август: Италия нарежда прокарването на антисемитски закони. 8 август: В Австрия е създаден концентрационният лагер Маутхаузен. 11 август: Нацистите събарят синагогата в Нюрнберг. 17 август: Нацистите изискват еврейските жени да добавят Сара, а мъжете - Израел, към имената си на официални документи, включително паспортите. 27 септември: На евреите се забраняват всякакви официални длъжности. 30 септември: Мюнхенска конференция: Великобритания и Франция се съгласяват с германската окупация на Судетската област. 5 октомври: Законът изисква еврейските паспорти да имат печат с голямо червено "J" (Jude - евреин). 15 октомври: Германски войски окупират Судетската област. 28 октомври: Нацистите арестуват 17 000 евреи с полско гражданство, живеещи в Германия, след което ги гонят обратно в Полша, която отказва да ги приеме, оставяйки ги на "ничия земя" близо до полската граница за няколко месеца. 7 ноември: Ернст фон Рат, трети секретар на германското посолство в Париж е прострелян смъртоносно от Хершел Гринзцпан, 17-годишният син на един от депортираните полски евреи. Рат умира на 9 ноември и смъртта му става повод за "Кристалната нощ". 9/10 ноември: Kristallnacht - "Кристалната нощ" - антиеврейски погром в Германия, Австрия и Судетите; 200 унищожени синагоги; 7,500 еврейски магазини са разграбени; 30,000 еврейски мъже изпратени в концентрационни лагери (Дахау, Бухенвалд, Захсенхаузен). 12 ноември: Нацистите глобяват евреите един милиард марки за щети, свързани с "Кристалната нощ". Декрет, принуждаващ всички евреи да прехвърлят търговския си бизнес в арийски ръце. 15 ноември: Еврейските ученици са изключени от германските училища. 3 декември: Закон за принудително арианизиране на всякакъв еврейски бизнес. 14 декември: Херман Гьоринг застава начело на решаването на "еврейския въпрос". 1939 24 януари: Генералът от SS Райнхард Хайдрих получава заповеди от Гьоринг да ускори емиграцията на евреите. 30 януари: Хитлер заплашва евреите докато изнася реч в Райхстага. 21 февруари: Нацистите принуждават евреите да предадат всичките си златни и сребърни предмети. 15/16 март: Германски войски нападат Чехословакия (страна с еврейско население от 350 хил. души) 19 април: Словакия прокарва своя версия на Нюрнбергсите закони. 30 април: Евреите губят правото на наематели и са преместени в еврейски къщи. май: "Св. Луиз", кораб с 930 еврейски бегълци не получава разрешение за дебаркиране от Куба, САЩ и други страни и се връща в Европа. 18 май: Създаден е концентрационният лагер Равенсбрюк. 4 юли: На германските евреи е забранено да заемат държавни постове. 21 юли: Адолф Айхман е назначен за директор на Пражката Служба за еврейска емиграция. 1 септември: Нацистите нападат Полша (еврейско население от 3.35 млн, най-голямото в Европа). Начало на дейността на SS в Полша. На евреите е забранено да излизат от домовете си след 8 вечерта през зимата и след 9 - лятото. 3 септември: Англия и Франция обявяват война на Германия. 4 септември: Варшава е обкръжена от германските войски. 17 септември: Съветски войски навлизат в източна Полша. 21 септември: Хайдрих издава нареждания на SS Einsatzgruppen (отряда за специални операции) в Полша, свързани с третирането на евреите. Заповядва те да бъдат събирани в гета близо до железопътни линии за бъдещата "крайна цел". Също така заповядва преброяване на населението и установяването на еврейски административни съвети в гетата, които да прокарват там нацистката политика и укази. 23 септември: Немските евреи нямат право да притежават безжични (радио) станции. 27 септември: Варшава капитулира; Хайдрих става лидер на RSHA. 29 септември: Германия и СССР разделят Полша. Около 2 милиона евреи се намират в области под нацистки контрол, други 1 300 000 остават в Съветската зона. септември: Цитат от Нацисткия вестник "Der Stürmer", издаван от Юлиус Щрайхер - "Евреите трябва да се изтребят напълно. Тогава тази чума ще изчезне от Полша с един замах". октомври: Нацистите започват евтаназия на болни и инвалиди в Германия. 6 октомври: Прокламация на Хитлер за изолацията на евреите. 12 октомври: Евакуация на евреи от Виена. Ханс Франк е избран за нацистки губернатор на Полша. Германия започва депортация на австрийски и чешки евреи към Полша. 26 октомври: С декрет на полските евреи на възраст от 14 до 60 години е наложен принудителен труд. 28 октомври: Създадено е първото полско гето - Пьоткров. 23 ноември: Въведено е изискване за евреите над 10-годишна възраст в Полша да носят жълта звезда (на Давид) на дрехите си. декември: Адолф Айхман поема отдел IV B4 на Gestapo, занимаващ се единствено с еврейските дела и евакуации. 1940 25 януари: Нацистите избират град Освиенцим (Аушвиц) в Полша, близо до Краков, за местоположение на нов концентрационен лагер. януари: Цитат от нацисткия вестник "Der Stürmer": "...Наближава мигът, в който машината ще се задвижи и ще подготви гроба за световния престъпник - Юда - от който няма да възкръсне." 12 февруари: Първо депортиране на немски евреи в окупираната Полша. 9 април: Нацистите окупират Дания (с еврейско население от 8 000 души) и Норвегия (2 000 души). 30 април: Наредено е гетото Лодз (Лицманщад) в окупирана Полша с 230 000 евреи в него да се запечата за външния свят. 1 май: Нацистите нападат Франция (с еврейско население от 350 000 души), Белгия (65 000), Холандия (140 000) и Люксембург (3500). Гетото в Лодз официално е затворено за външния свят. Рудолф Хьос е определен за комендант на Аушвиц. 26 май: Започва работа концентрационният лагер "Аушвиц". 14 юни: Париж е окупиран от нацистите. 22 юни: Франция подписва примирие с Хитлер. юли: Айхман представя “Мадагаскарският си план” за изселване на цялата европейска еврейска популация на остров Мадагаскар, край бреговете на източна Африка. Идеята не е приета. 17 юли: Вишистка Франция предприема първи антиеврейски мерки. 8 август: Румъния въвежда антиеврейски мерки, забранявайки обучението и наемането им на работа, след което започва и "румънизация" на еврейския бизнес. 20 септември: Създаден е концентрационният лагер Бреендонк в Белгия. 27 септември: Тристранният пакт е оформен от Германия, Италия и Япония. 3 октомври: Вишистка Франция прокарва своя версия на Нюрнбергските закони. Нацистите контролират Румъния (еврейско население от 34 000 души). 22 октомври: Депортиране на 29 000 немски евреи от Баден, Саар и Елзас-Лотарингия във Вишистка Франция. ноември: Унгария, Румъния и Словакия стават съюзници на Оста. Гетото в Краков (70 000 евреи) е запечатано. 15 ноември: Варшавското гето с над 400 000 евреи е запечатано. 1941 през 1941: Ханс Франк, губернатор на Полша заявява:"Не искам от евреите нищо друго освен да изчезнат". януари: Цитат от "Der Stürmer": "Сега изпълнението на присъдата започна и ще стигне до своя край, когато еврейското познание бъде заличено от земята." Погроми в Румъния завършват с 2000 убити евреи. 22 февруари: 430 еврейски заложници са депортирани от Амстердам след като евреи убиват холандски нацист. март: Хитлер издава "Комисарската заповед", позволяваща екзекуцията на всеки заподозрян, че е комунист, в териториите, които ще бъдат завзети от Съветите. 1 март: Химлер прави първото си посещение в Аушвиц, по време на което заповядва на коменданта Рудолф Хьос да започне разширение, включващо построяването на нова част към комплекса близо до Биркенау, която да побира 100 000 затворници. 2 март: Войските на Вермахта започват преминаването си през България към Гърция (В България има около 50 000 евреи). 7 март: Немски евреи са подложени на принудителен труд. 26 март: Главното командване на германската армия дава одобрението си за дейността на SS отрядите за унищожение (Einsatzgruppen) в окупирана Полша под командването на RSHA и Хайдрих. 29 март: "Комисариат" по еврейските въпроси е създаден във Вишистка Франция. 6 април: Германия напада Югославия (75 000 евреи) и Гърция (77 000 еврейско население). 14 май: 3 600 евреи са арестувани в Париж. 16 юни: Френският маршал Петен съобщава по радиото, че ще сътрудничи на Хитлер. 22 юни: Германия напада Съветския съюз (с 3 милиона еврейско население). 29/30 юни: Румънски войници провеждат акция срещу евреите в град Jassy, убивайки 10 000 евреи. лятото: Химлер извиква коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос в Берлин и му съобщава: "Фюрерът нареди Окончателно решение на еврейския въпрос. Ние, SS, трябва да изпълним тази заповед... И за тази цел избрах Аушвиц." юли: Докато немската армия напредва, SS Einsatzgruppen я следват, провеждайки масови убийства на евреи в окупираните земите. Установени са гета и в Ковно, Минск, Витебск и Житомер. По това време правителството на Вишистка Франция конфискува собствеността на евреите. 17 юли: Нацисткият расистки "философ" Алфред Розенберг е назначен за министър на окупираните източни територии да ръководи земите, завзети от Съветския съюз. 21 юли: В окупираните полски земи близо до Люблин влиза в действие нов концентрационен лагер - Майданек. 25/26 юли: 3 800 евреи са убити по време на погром от литовци в Ковно. 31 юли: Гьоринг инструктира Хайдрих да подготви Окончателно решение на еврейския въпрос. юли - август: Десетки хиляди руснаци и евреи са убити от Einzatzgruppen в окупираните територии. Ето няколко примери: 5,200 евреи убити в Бялисток. 2,000 евреи убити в Минск. 5,000 евреи убити в Вилна. 5,000 евреи убити в Брест-Литовск. 5,000 евреи убити в Taрнопол. 3,500 евреи убити в Золочев. 11,000 евреи убити в Пинск. 14,000 евреи убити в Каменец-Подолск 12,287 евреи убити в Кишинев. Стотици други кланета са извършени от нацистите в Русия. 148 000 евреи са убити в Бесарабия между юли и октомври 1941 г. август: Евреите в Румъния са насилствено отведени в Транснистрия. До декември 70 000 от тях умират. Гета са създадени в Бялисток и Лвов. 26 август: Унгарската армия подгонва 18 000 евреи в Каменец-Подолск. 2 септември: Немските евреи се задължават да носят жълти звезди. 3 септември: Първото изпробване на газ Циклон Б в Аушвиц. 6 септември: Създадено е гето във Вилнюс (Литва) със 40 000 евреи. 17 септември: Начало на масовото депортиране на немски евреи. 19 септември: Германската армия превзема Киев. 27/28 септември: 23 000 евреи убити в Каменец-Подолск, в Украйна. 29/30 септември: SS Einsatzgruppen убиват 33 771 евреи в Баби Яр, близо до Киев. октомври: 35 000 евреи от Одеса са разстреляни. Създаден е Аушвиц ІІ (Биркенау) за унищожение на евреи, цигани, поляци, руснаци и представители на други етноси. 2 октомври: Начало на германското нападение към Москва. 23 октомври: Нацистите забраняват еврейската емиграция от райха. ноември: SS Einsatzgruppe B докладва за 45 476 убити евреи. 24 ноември: Създадено е гетото Терезиенщад в близост до Прага, Чехословакия. Нацистите го използват като представително гето за пропагандни цели. 30 ноември: Масов разстрел на латвийски и немски евреи близо до Рига. 7 декември: Японците нападат американската база “Пърл Харбър”. На следващия ден САЩ и Великобритания обявяват война на Япония. 8 декември: В Полша, близо до Лодз, започва да работи концентрационният лагер Хелмно (Кулмноф): 340 000 евреи, 20 000 поляци и чехи са убити до април 1943 г. Евреите, заведени там, са поставяни в подвижни газови фургони и откарвани до гробищни ровове. При пътуването въглеродният монооксид от изгорелите газове на ауспуха се вкарва в херметично затовреното товарно отделение с евреите, за да ги убие. Първите обгазени жертви включват 5 000 цигани, депортирани от райха в Лодз. 11 декември: Хитлер обявява война на САЩ. Тогава Рузвелт обявява война на Германия с думите: "Никога преди не е имало по-голямо предизвикателство за живота, свободата и цивилизацията". САЩ влиза във войната в Европа и постепенно концентрира близо 90% от военните си ресурси срещу Хитлер. 12 декември: Корабът "Струма" отплава от Румъния към Палестина с 769 евреи на борда, но по-късно му е забранено от англичаните да дебаркира. През февруари 1942 г. отплава обратно в Черно море, където е пресрещнат от съветска подводница и е потопен като "вражеска цел". 16 декември: По време на среща на министрите Ханс Франк, губернаторът на Полша, заявява: "Господа, трябва да ви помоля да се избавите от всякакво състрадание. Трябва да унищожим евреите, където и да ги открием и където е възможно, за да поддържаме структурата на райха цяла..." 1942 януари: Масови убийства на евреи чрез използване на Циклон Б започват в Аушвиц-Биркенау в Бункер I в Биркенау, като телата са погребвани в масови гробове в близка ливада. 20 януари: Проведена е конференцията "Ванзее" за координира на процеса "Окончателно решение". 30 януари: SS Einsatzgruppe A докладва за 229 052 убити евреи. март: В окупирана Полша започва да работи нов концентрационен лагер - "Белзец". Лагерът е оборудван с постоянни газови помещения използващи въглероден монооксид, прокаран по тръби от двигатели извън помещенията. По-късно обаче този газ е заменен от Циклон Б. 17 март: Депортиране на евреите от Любляна в Белзец. 24 март: Начало на депортиране на словашки евреи в Аушвиц. 27 март: Начало на депортиране на френски евреи в Аушвиц. 28 март: Фриц Заукел става началник на човешките ресурси, за да ускори набирането на робски труд. 30 март: Първи влакови композиции, пълни с евреи от Париж, пристигат в Аушвиц. април: Първи попълнения от евреи са докарани в Майданек. 20 април: На германските евреи е забранено да използват градски транспорт. май: В окупирана Полша заработва екстерминационният лагер Собибор. Оборудван е с три газови помещения, използващи въглероден монооксид, но по-късно заработва с Циклон Б. 19 май: "Ню Йорк Таймс" съобщава на една от вътрешните си страници, че нацистите са екзекутирали повече от 100 000 евреи в прибалтийските провинции, 100 000 в Полша и два пъти повече в СССР. 27 май: Хайдрих е смъртоносно ранен при атентат, извършен от двама офицери от чешката съпротива, обучени в Британия. юни: Газ фургони използвани в Рига. 1 юни: На евреите във Франция, Холандия, Белгия, Хърватска, Словакия, Румъния е наредено да носят жълти звезди. 4 юни: Хайдрих умира от раните си. 5 юни: SS докладва за 97 000 затворници, "преработени" в подвижните газови камери. 10 юни: Като разплата за смъртта на Хайдрих нацистите унищожават Лидице - село в Чехия, северозападно от Прага. SS-войски убиват мъжкото население, депортират жените и децата в концетрационни лагери и изгарят цялото село. Името на градчето е заличено от всички немски карти. След ВСВ селото е реконструирано в памет на жертвите. 11 юни: Айхман се среща с делегати ор Франция, Белгия и Холандия, за да координират плновете за депортиране на евреите. 30 юни: В Аушвиц заработва второ газово помещение - Бункер II в Биркенау, заради големия броя присигащи евреи. 30 юни и 2 юли: Ню Йорк Таймс съобщава чрез "Лондон Дейли Телеграф", че вече над 1 милион евреи са убити от нацистите. лятото: Швейцарски делегати от Световния еврейски конгрес получават информация от германски индустриалец относно нацисткия план за изтребление на евреите. Те от своя страна предават информацията до Лондон и Вашингтон. 2 юли: Евреи от Берлин са изпратени в Терезиенщад. 7 юли: Химлер дава разрешение за стерилиционни експериментите в Аушвиц. 14 юли: Начало на депортирането на датски евреи в Аушвиц. 16/17 юли: 12 887 евреи от Париж са арестувани и пратени в концентрационен лагер около Дранси. Приблизително 74 000 евреи, включително 11 000 деца, в крайна сметка ще бъдат транспортирани в Аушвиц, Майданек и Собибор. 17/18 юли: Химлер посещава Аушвиц-Биркенау за два дни, инспектирайки всички строежи и разширения, след което наблюдава процеса на изтребване от начало до край, когато два влака пълни с евреи пристигат от Холандия. Комендант Хьос е повишен. Строежите включват четири големи газови помещения/крематориуми. 19 юли: Химлер нарежда Операция "Райнхард", масово депортиране на евреи в Полша към концентрационните лагери. 22 юли: Начало на депортирането от Варшавското гето към новия лагер на смъртта Треблинка. Също начало на депортирането на белгийски евреи в Аушвиц. 23 юли: Лагерът на смъртта Треблинка започва работа в окупирана Полша, източно от Варшава. Оборудван е с две сгради, съставени от 10 газови помещения, всяко с капацитет от 200 затворници. Въглероден монооксид е прокаран с тръби от двигатели, но по късно е заменен от Циклон Б. Телата са погребвани в открити ями. август: Начало на депортиране на хърватски евреи в Аушвиц. 23 август: Започва атака на Вермахта към Сталинград. 26/28 август: 7 000 евреи са арестувани в окупирана Франция. 9 септември: Започва изгаряне на трупове в открити ями при Аушвиц. Взето е решение да се изровят и изгорят вече погребаните 107 000 тела, за да се предотврати замърсявано на подпочвени води. 18 септември: Намаляване на хранителните дажби на евреите в Германия. 26 септември: SS започва осребряване на предмети и ценности на евреите от Аушвиц и Майданек. Германски банкноти са изпратени в Националната банка. Чужда валута, злато, бижута и други ценни предмети са изпратени на икономическата администрация в щаба на SS. Часовници и писалки са раздадени на войниците на фронта. Дрехите са разпределени по немски семейства. До 18 февруари над 800 фургона с конфискувани стоки напускат Аушвиц. 5 октомври: Химлер нарежда всички евреи от концентрационните лагери в Германия да бъдат изпратени в Аушвиц и Майданек. Германски очевидец наблюдава масово убийство, извършено от SS. 14 октомври: Масово убийство на евреи от гетото Мизоч в Украина. 22 октомври: SS потушава бунт в Захсенхаузен на група евреи, подготвени за депортиране в Аушвиц. 25 октомври: Начало на депортиране на евреи от Норвегия. 28 октомври: Първа група евреи от Терезиенщад пристига в Аушвиц. ноември: Масово убийство на 170 000 евреи в района на Бялисток. 10 декември: Първа група евреи от Германия пристига в Аушвиц. декември: Избиването в Белзец спира след равносметката, че 600 000 евреи са убити. Тогава лагерът е унищожен, а земята - разорана и засадена с растения. 17 декември: Британския Външен секретар Идън съобщава на британската Камара на общините, че нацистите "вече на практика реализират често повтаряното от Хитлер намерение да изтреби евреите в Европа". САЩ обявява, че тези престъпления ще бъдат наказани. 28 декември: Започват стерилизационни експерименти с жени в Биркенау. 1943 през 1943: Броят на убитите от SS Einsatzgruppen надхвърля един милион. Нацистите използват специални екипи за робски труд, да изравят и изгарят телата, за да заличат следите. 18 януари: Първа съпротива на евреите от Варшавското гето. 29 януари: Нацистите заповядват всички цигани да бъдат арестувани и пратени в лагери за изтребление. 30 януари: Ернст Калтенбрунер заема мястото на Хайдрих като началник на RSHA. февруари: Румънското правителство предлага на Съюзниците прехвърлянето на 70 000 евреи в Палестина, но не получава отговор от Британия или САЩ. Гръцки евреи са транспортирани в гетата. 2 февруари: Германската 6-та армия капитулира при Сталинград. 27 февруари: Евреите работещи за берлинската военна индустрия са изпратени в Аушвиц. март: Начало на депортирането на евреи от Гърция към Аушвиц, продължила до август. Броят на изпратените достига 49 900 затворници. 1 март: В Ню Йорк американските евреи правят масов митинг на Медисън Скуеър Гардън, за да окажат натиск на правителството на САЩ да помогне на евреите в Европа. 14 март: Ликвидирано е гетото Краков. 17 март: България отказва депортиране на евреите си. 22 март: Наскоро построената газова камера/крематориум IV заработва в Аушвиц. 31 март: Наскоро построената газова камера/крематориум II заработва в Аушвиц. 4 април: Камера/крематориум V е пусната в експлоатация. 9 април: Изтребването в Хелмно спира. Лагерът ще бъде реактивиран през пролетта на 1944 г. за ликвидирането на гетата. Общо там загиват 300 000 души. 19-30 април: Бермудската конференция се свиква от делегати от САЩ и Великобритания, които обсъждат проблема с бежанците от окупираните от нацистите страни. Конференцията оабче завършва безрезултатно, що се отнася до лошото положение на евреите. 19 април: Waffen-SS атакуват еврейската съпротива във Варшавското гето. май: SS-Hauptsturmführer д-р Йозеф Менгеле пристига в Aушвиц. 13 май: Германските и италианските войски в Северна Африка се предават на Съюзниците. 19 май: Нацистите обявяват, че Берлин е Judenfrei (чист от евреи). 11 юни: Химлер нарежда ликвидация на всички еврейски гета в Полша. 25 юни: Открита е новата газова камера/крематориум III в Аушвиц. С това четирите крематориуми имат дневен капацитет от 4 756 души. 9/10 юли: Съюзниците стъпват в Сицилия. 2 август: Двеста евреи избягват от лагера на смъртта Треблинка по време на бунт. Нацистите ги преследват един по един. 16 август: Гетото Бялисток е ликвидирано. август: Изтребването в Треблинка се прекратява след 870 000 убийства. септември: Гетата във Вилнюс и Минск са ликвидирани. 11 септември: Германците окупират Рим, след като са окупирали Северна и Централна Италия, в която има около 35 000 евреи. Начало на превозване на еврейски семейства от Терезиенщад в Аушвиц. октомври: Датската съпротива помага да се прехвърлят безопасно 7 220 евреи по море до Швеция. 4 октомври: Химлер говори открито за Окончателното решение в Позен. 14 октомври: Масово бягство от Собибор на евреи и съветски военнопленници. 300 от тях стигат невредими до близките гори. От тези 300 ще оцелеят петдесет. След това избиването в Собибор се прекратява, оставяйки зад себе си 250 000 убити. Всички следи на лагера на смъртта са заличени и на тяхно място са засадени дървета. 16 октомври: Евреи в Рим са арестувани, 1 000 от тях са изпратени в Аушвиц. ноември: Гетото Рига е ликвидирано. Щатският конгрес крие слуховете относно бездействието на правителството спрямо европейските евреи, въпреки нарастващите случаи на масово избиване. 3 ноември: Нацистите провеждат операция "Празник на жътвата" ("Erntefest") в окупирана Полша, избивайки 42 000 евреи. 4 ноември: Цитат от "Der Stürmer": "Всъщност е вярно, че евреите, така да се каже, изчезнаха от Европа и че еврейския "Източник от Изтока", от където еврейската епидемия от векове тормози европейците, вече не съществува. Но фюрерът на германците в началото на войната предсказа това, което стана." 11 ноември: Комендантът на Аушвиц Хьос е повишен в главен инспектор по концентрационните лагери. Новият комендант Лийбеншел разделя обширния комплекс Аушвиц на около 30 подлагери в три главни сектори. 2 декември: Първата група евреи от Виена пристига в Аушвиц. 16 декември: Главният хирург на Аушвиц докладва за 106 успешни кастрации. 1944 3 януари: Съветските войски достигат до предишните полски граници. 24 януари: В отговор на политическия натиск да се помогне на евреите, намиращи се под нацистки контрол, Рузвелт създава Военен съвет за бежанците. 25 януари: Бележка от дневника на Ханс Франк - губернатор на Полша, отговарящ първоначално за съдбата на 2,5 милиона евреи под негово командване: "В този момент все още в Главното губернаторство имаме може би 100 000 евреи". февруари: Айхман посещава Аушвиц. 19 март: Германия окупира Унгария (еврейско население от 725 000). Айхман пристига с "Командосите от специалната секция" на Gestapo. 24 март: Президентът Рузвелт прави изявление осъждащо нарастващите немски и японски "престъпления срещу човечеството". 5 април: Еврейкият затворник Зигфрид Ледерер бяга от Аушвиц и достига жив до Чехословакия. Там той предупреждава Старейшините на Съвета в Терезиенщад за Аушвиц. 7 април: Двама евреи бягат от Аушвиц и достигат до Чехословакия. Единият от тях, Рудолф Врба, докладва на папския наместник в Словакия, който е препратен във Ватикана, където пристига в средата на юни. 14 април: Първата група евреи от Атина пристига в Аушвиц - общо 5 200 затворници. май: Агентите на Химлер тайно предлагат на западните съюзници да разменят евреи за камиони, стоки и пари. 8 май: Рудолф Хьос се завръща в Аушвиц със заповед от Химлер да надзирава избиването на унгарските евреи. 15 май: Начало на депортиране на евреите от Унгария в Аушвиц - до 27 юни са депортирани 380 000. 16 май: Евреи от Унгария пристигат в Аушвиц. Айхман пристига за да съблюдава лично и да ускори процеса на избиване. До 24 май 100 000 евреи за обгазени. Между 16 и 31 май SS докладва за събрани 88 паунда злато и бели метали от зъбите на обгазените. До края на юни 381 661 затворници - половината от евреите в Унгария - пристигат в Аушвиц. юни: Делегация на Червения кръст посещава Tерезиенщад след като нацистите внимателно са подготвили лагера и еврейските затворници, завършила с благосклонни доклади. 6 юни: Денят “Д”. Съюзниците стъпват на нормандския бряг. 12 юни: Алфред Розенберг заповядва изпълнението на акция "Heuaktion" - отвличането на 40 000 полски деца на възраст между 10 и 14 години за робски труд за райха. лятото: Аушвитц-Биркенау записва рекорден дневен брой на обгазени и изгорени затворници - над 9 000. Шест големи ями са използвани за изгаряне на телата, когато цифрата надвишава капацитета на крематориумите. юли: Шведският дипломат Роул Валенсберг пристига в Будапеща, Унгария, и успява да спаси около 33 000 евреи, като издава дипломатически документи и създава "safe houses". 24 юли: Съветските войски освобождават първия концентрационен лагер в Майданек, където са били убити 360 000 затворници. 4 август: Ане Франк и семейството й са арестувани от Gestapo в Амстердам и изпратени в Аушвиц. Ане и сестра й Марго по-късно са пратени в Берген-Белзен, където Ане умира от тиф на 15 март 1945 г. 6 август: Последното еврейско гето в Полша - Лодз е ликвидирано с изпращането на 60 000 евреи в Аушвиц. 7 октомври: Бунт на Sonderkommando (еврейски роби) в Аушвитц -Биркенау, който завършва с пълното унищожение на крематориум IV. 15 октомври: Нацистите налагат контрол над Унгарското марионетно правителство, след което депортирането на евреите продължава, което преди това е било временно прекратено заради международния политически натиск да се спрат гоненията на евреите. 17 октомври: Айхман пристига в Унгария. 28 октомври: Последна група евреи за обгазяване от Терезиенщад присига в Аушвиц. 30 октомври: За последен път се използват газовите камери в Аушвиц. 8 ноември: Нацистите принуждават 25 000 евреи да изминат пеш около 100 мили в дъжд и сняг от Будапеща до австрийската граница, следвани от втора група принудително маршируващи 50 000 души, завършили похода си в Маутхаузен. 25 ноември: Химлер нарежда унищожаването на на крематориумите в Аушвиц. в края на 1944: Оскар Шиндлер спасява 1200 евреи, премествайки ги от Плажовския трудов лагер в родния си град Брунлиц. 1945<a name="45"> през 1945: Докато Съюзниците напредват, нацистите провеждат "Маршове на смъртта" за обитателите на концентрационните лагери в отдалечените райони. 6 януари: Съветите освобождават Будапеща, спасявайки над 80 000 евреи. 14 януари: Съветските войски навлизат в Източна Германия. 17 януари: Освобождение на Варшава от Съветската армия. 18 януари: Нацистите евакуират 66 000 души от Аушвиц. 27 януари: Съветски войски освобождават Аушвиц. До този момент там са убити 2 милиона души, 1,5 милиона от тях са евреи. 4 април: Лагер Ордруф е освободен и по-късно посетен от генерал Айзенхауер. 10 април: Съюзниците освобождават Бухенвалд. 15 април: Приблизително 40 000 затворници са освободени в Берген-Белзен от британците, които съобщават, че "и вътре, и извън постройките имаше килим от трупове, човешки екскременти, парцали и мръсотия." 23 април: Съветската армия достига Берлин. 29 април: 7-ма американска армия освобождава концентрационния лагер "Дахау". 30 април: Адолф Хитлер и Ева Браун се самоубиват в бункера в Берлин. Американците освобождават 33 000 затворници от концентрационни лагери. 2 май: Терезиенщад е поет от Червения кръст. 5 май: Маутхаузен е освободен. 7 май: Безусловна германска капитулация подписана от ген. Йодл в Реймс. 9 май: Херман Гьоринг се предава на войници от 7-ма американска армия. 23 май: Reichsführer-ът на SS Хайнрих Химлер се самоубива. 20 ноември: Откриване на Нюрнбергския международен военен трибунал.

Ако трябваше да раждат при хората мъжете - природата щеше да го направи да е така. Не виждам защо трябва да се върви против природата?! Единствения мъжки организъм на Земта който ражда е Морското конче. И неговата бременност и раждане са най-трудните и тежките от всички други животни

Ами те затова са направени Новите 7 - за да не се повтарят с предишните

Да обаче ако се изберат нови 6 + пирамидите по тоя начин според мен се пренебрегват старите 6 вече изчезнали чудеса. Аре ся някой много отворен да направи Висящите градини или Родоския колос... Тва са неща кото и най-големите мозъци с най-големите инвестиции на дали биха реализирали... Насред пустиня да дохарват от хиляди километри вода... Чудо си е Не казвам че сега не може но за времето си е било чудо. Въпреки че най-големите строители и архитекти не знаят как са построени пирамидите примерно Или Боробудур за което съжалявам, че не е влязло в новите чудеса, защото за мен тва е от ранга на пирамидите...

Е закво да ги има два пъти. В Седемте чудеса на античния свят са на първо място. Тук не е нужно отново да ги има... Има още сума ти неща които не са могли да се класират а са достатъчно заслужили да влязат, така че е безмислено пък някое да се повтаря и в предната и в тази класация... То освен Пирамидите от предната няма кво друго да се повтори защото вече не съществуват...

Че те са си в старата "класация" ве брато

Да, само че проблема е в X хромозомата

Да, моя грешка. Има жени далтонисти но пък са супер малко. Иначе за болестта от която страдат само мъже но не и жени беше Хемофилията (дето не може да ти се съсири кръвта).

оnline@ vbox7 Новините на Нова с информация

Седемте чудеса на новия свят 1. Великата китайска стена Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена". Стената започва да се строи още през 7 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 династии и царства работят по укрепването и удължаването и, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света, най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 5000 км. Началото се поставя от владетелят на царство Чу - Чън през 7-ми в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства. Голяма част от стената (около 1000 км.) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена. Основният материал за изграждането на стената е пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините направо се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва главно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м., което улеснява стрелбата по нападателите. На равно разстояние се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят голяма роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност, войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много бързо време да достигнат до столицата и да започнат да се изпраща помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии.Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно в тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята. Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м3 пръст и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята. 2. Град Петра, Йордания Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. На 6 декември 1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство. Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала”). С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40). През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189. 3. Статуята на Христос Спасител в Бразилия Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града. Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим. 4. Мачу Пикчу в Перу Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града. 5. Чичен Ица в Мексико Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките. Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини. Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави. Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка. Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък). 6. Колизеумът в Рим Колизеумът (на латински Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит. Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea”, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона. Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори. Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас”. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената. След първите две години от пускането на Колизеума, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената. Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ от 160 000 кв.метра. 7. Мавзолеят Тадж Махал в Индия Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал. Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти. Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.

Седемте чудеса на античния свят Първата идея за събиране на чудесата на древния свят в списък, може да се каже, че е на Херодот, който впечатлен от Египетските пирамиди и Вавилон, смята че това са най-значителните постижения на хората до това време. Седемте чудеса, който ние познаваме за първи път са написани и оценени, като най-великите човешки творения, от Антипатър от Сидон, който е бил главен библиотекар в Александрийската библиотека. По-късно е имало и няколко други списъка, както и предложения да бъдат добавени много други забележителности, като Колизеума, Капитолия, Ноевия ковчег, но в крайна сметка всички ние познаваме именно списъка на Антипатър. Малко известен факт е, че това което ние наричаме сега "чудеса" (на гръцки: Θαυματα - чудеса) в първия списък се наричат Θεαματα -гледки; неща, които се виждат (от гр.θεα- гледка). Ето Чудесата на света, изброени в реда на тяхното създаване: 1. Египетските пирамиди (2575-2465 пр.н.е.) Това са пирамидите на фараоните Хуфу (Хеопс), Хефрен и Микерин. Намират се в Гиза, Египет. Пръв от египетските фараони, който построил над гробницата си пирамида бил фараон Джосер от III династия. Тази пирамида се състои от 6 огромни стъпала, облицовани от полирани плочи. Недалеч от нея са открити отломки от статуята на архитект Имхотеп. Фараонът, доволен от построената от него гробница, оказал на архитекта най-голямата в Древен Египит чест - разрешил да поставят в гробницата статуята на Имхотеп. Най-голямата пирамида в Египет е построена от фараон Хуфу, или на гръцки Хеопс, живял през XXVIII в. пр. Хр. Височината й е 147 метра (поради срутване днес тя е 137 метра), а всяка от стените й е 233 метра. За да бъде обиколена пирамидата на Хеопс, трябва да се измине почти 1 км. До 1889г., когато е изместена от Айфеловата кула, тази пирамида е най-високата постройка на планетата. Учените са изчислили, че за да бъде посторена пирамидата са били нужни 2 300 000 огромни блока варовик, всеки от които бил с тегло 2 тона. Тези блокове са така грижливо изгладени и притъкмени един към друг, че в процепа между два камъка не може да се провре острието на нож. По означените по варовиковата скала очертания, работниците издълбавали дълбоки бразди, в които забивали сухо дърво. След това заливали процепа с вода, под действието, на която дървото набъбвало и откъртвало отломък от скалата. С въжета от папирус извличали отломъка от каменоломните. След това идвал ред на каменоделците, които оглаждали камъка на място. Древните строители не са използвали разтвори за спояване на къмъните - те прилепвали плътно една към друга под силата на тежестта си. Когато градежът на пирамидата привършил, тя била облицована с полирани гранитни плочи. Според Херодот строежът на Хеопсовата пирамида продължил 20 години. През три месеца сменяли работниците, които достигали до 100 000 души. Втората по големина пирамида и тази на фараон Хефър (Хефрен) Тя е с 8 метра по-ниска от Хеопсовата. Останалите, около 70 пирамида, са с много по-ниски размери. Недалеч от пирамидана на Хефрен се намира статуята на знаменития сфинкс. Днес лицето му е пропукано, а носът и брадичкато отчупени. Арабите обезобразили статуята, защото вярвали, че в изображениеята на древните египтяни живят зли духове. Те го наричали дори баща на ужаса. 2. Висящите градини на Вавилон (8-6 в. пр.н.е.). Построени са от Навуходоносор. Областта се намира в днешен Ирак. Висящите градини са били построени в двореца на цар Навуходоносор (604-562 пр. Хр) . Те били създадени от вавилонския цар за неговата любима жена, мидийската принцеса, която тъгувала за прохладата и сянката на родните планини. Тези прочути градини били разположени върху широка четириетажна кула. Етажите на градината се издигали стъпаловидно над крепосните стени на двореца. Всеки етаж се подържал от здрави тухлени сводове, които се опирали на колони. Платформите на терасите били направени от масивни каменни плочи, покрити с чакъл и заляти с асфалт. Над тях имало уплътнение от два реда тухли. Отгоре тухлите били покрити с оловни листове, за да не прониква водата от почвата в долните етажи на градината. Върху всичко това бил насипан дебел пласт почва, в която растели дори най-високи дървета. За поливане на растенията стотици роби доставяли вода от Ефрат, като въртели голямо водоподемно колело с кожени ведра. Градините били обърнати на северозапад, откъдето духал прохладен вятър. Сред своя аромат и сянка те били истинско чудо в безлесната и равна Вавилония. След голямо наводнение (столетия по-късно) двореца на цар Навуходоносор бил разрушен. Водата постепенно размила лошо изпечената глина на терасите. Те се свлекли, рухнали сводовете на кулата, на чиито стъпала зеленеели висящите градини. За две хиляди години всичко си изравнило със земята. 3. Статуята на Зевс Олимпийски (430 пр.н.е.). Построена от древногръцкия скулптор Фидий. Според древните митове, в Олимпия Зевс удържал победата над своя баща бот Кронос, който от страх, че неговите синове ще му отнемат властта над света, изяждал децата си. Жената на Кронос, Рея, в желанието си да запази поне едно, дала на Кронос вместо младенеца камък, повит в пелени. В чест на великата победа на Зевс, гърците започнали да уреждат Олимпийски игри, които продължавали 5 дни. През тези дни се пренасяли жертвоприношения, организирали се шествия и състезания в чест на бога. Главната светиня на Олимпия бил храмът на Зевс със статуята на върховния бог, създадена от Фидий. Тя достигала 17 метра. В основата си фигурата била изрязана от дърво, а върху тези части от тялото, които според намеренията на склуптора остовали голи, поставили тънки пластинки от слонова кост.Частите на статуята, загънати от наметалото, били покрити със злато. От злато и слонова кост бил направен и тронът на Зевс. Краката на бащата на боговете били обути със златни сандали и почивали на малка скамейка, украсена със златни лъвове. При краката на Зевс имало надпис: "Атинянинът Фидий, син на Хармид, ме създаде." Статуята на Зевс загинала по време на пожар в двореца на император Теодосий II, през V в. пр. Хр, по заповед, на когото била пренесена от Олимпия в Константинопол. Запазило се само едно описание и едно изображение 4. Храмът на Артемида в Ефес (356 пр.н.е.). Построен по заповед на цар Крез. Намира се в днешен Ефес в Турция. Изграждането на храма било дело на всички жители на Ефес. Те искали да построят на богиня Артемида величествен храм, който да надминава по красота всички светилища стрени дотогава. Изграждането на храма било поверено на архитект Херсифрон. За постройката той избрал мрамор, които доставяли по мучурливи и блатисти пътища до мястото определено за построяването на храма. Докато доставяли материала Херсифрон подготвял всичко за полагане основите на храма. В Ефес земетресенията не били рядкост, затова било нужно да се построи пружинираща опора. За тази цел бил изкопан много дъбвок изкоп, който засипали с дървени въглища и вълна. Едва след това се пристъпило към строежа на храма. Той продължил много години. Херсифрон не успял да завърши работата. Тя била продължена от неговия син Метаген. Но и той не доживял построяването на храма. Той бил завършен от Пеонит и Деметрий през 450 г. пр. Хр. Строежът продължил 120 години. Храмът предизвиквал възхищението и учудването на всеки, който го видел, но той просъществувал около 100 години. През 365г. пр. Хр. жител на Ефес - Херострат, решил да увековичи името си и запалил светилището на Артемида. Според преданието това станало в деня на раждането на Александър Македонски. Жителите на Ефест решили да възстановят храма си. Когато през 333г. пр. Хр. Александър Македонски стигнал до стените на Ефес, работите по въстановяването на храма вървели с пълен ход. Въстановяването му се ръководило от архитект Хипократ. Когато бил завършен, храмът се превърнал в един от най-богатите музеи в света. През 263 г. пр. Хр. привлечени от богатствата на храма, готите завзели Ефес и разграбили светилищито. Християните също нанесли значителни щети. Те насъсквали тълпите вярващи фанатици срещу него. Постепенно той запустял. Най-страшни разрушения на храма причинила блатистата почва, върху която бил издигнат и която според замисъла на строителя трябвало да запази светилището от земетресения. Наносите на река Каистър постепенно скрили останките от разрушения храм, който потънал в тинестото блато. През 1426г. турците завзели Ефес и градът западнал. Днес той е малко селище в Турция, в което не е останало нищо от богатия и могъщ град, чийто храм бил гордостта на античния свят. 5. Мавзолеят в Халикарнас (353-351 пр.н.е.). Гробница на цар Мавзол - владетеля на Кария. Намира се в Халикарнас в днешна Турция. Халиракнас бил столица на Карийското царство и един от най-богатите гръцки градове по крайбрежието на Мала Азия. Най-много пътешествените привличал прославената гробница на цал Мавзол, умрял около 353г. пр. Хр. Всички, които виждали това огромно съоръжение, го превъзнасяли като едно от седемте чудеса. Строежът на гробницата бил започнат още, когато Мавзол бил жив. След смъртта му, вдовицата му, царица Артемизия, продължила изграждането й. Мавзолеят бил замислен като гробница и същевременно като храм, в който след смъртта на царя трябвало да му отдават божествени почити. Били извикани най-добрите архитекти за времето - Питей и Сатир и склуптурите Леохар, Скопас, Бриаксид и Тимотей. Архитектите замислили гробницата като голямо правоъгълно здание, широко 66 метра и дълго около 77 метра. Височината му била 46 метра и били оформени три части (етажа). Първият, бил покрит с бял мрамор и служел за гробница. В него имало също мраморни релефи, които опасвали като лента сградата. Била изобразена амазонимахия - легендарната битка на гърците с амазонките. За покрив на мавзолея служела стъпаловидна пирамида. В пространството между колоноите стоели мраморни лъвове. Изобразена била мраморна колестица, впрегната с 4 коня, в коята се намирали фигурите на Мавзол и Артемизия. За мавзолея било отредено място на една от най-хубавите улици на града, изкачваща се над пазарния площад. По замисъл гробницата трябвало да бъде главното украшение на града. Смъртта на цар Мавзал ускорила работата по мавзолея, но и царица Артемизия умряла, без да дочака неговото завършване. Синът им продължил строежа на гробницата. Саркафазите на царя и царицата, направени от лехнийски мрамор се намирали на първия етаж. Мавзолеят бил завършен напълна при внука на Мавзол, но той вече бил известет на целия гръцки свят. Мавзолеят се издигал с цялото си величие до XV век, въпреки че животът отдавна бил напуснал Халикарнас. Той просъществувал докъм 1800 година, пощаден от пожари и земетресения. Но рицарите не го пощадили. Като завзели Мала Азия, те построили замък на Св. Петър, използвайки части от мавзолея, статуи и плочи с релефи. След като турците изгонили рицарите, на мястото на замъка, възникнала турската крепост Будрун, чийто строителен материал отново били мраморните плочи на гробницата. 6. Родоският колос (292-280 пр.н.е.). Масивна статуя, посветена на бог Хелиос. Намирала се е в залива на о.Родос. Според легендата боговете издигнали Родос от дъното на морето по молба на Хелиос, затова нарекли града "свещен град" на Хелиос. По тази причина жителите му решили да почетат своя бог като му издигнат колос. В древността колоси се наричали статуите, чиято височина била много по-голяма от човешкия ръст. Според решението на родоските жители, техният колос трябвало да надмине всички, строени дотогава. Издигането на статуята било възложено на скруптора Харес, родом от град Линд, намиращ се на остров Родос. За строежа на статуята той използвал тънки листове бронз. Най-напред на мястото на бъдещата статуя бил положен постаментът. Дълбоко в него укрепили каменни стълбове. Статуята издигали постепенно, като я издигали и монтирали на части. Харес завършил колоса след 20 години труд. Със своята височина 70 лакти, той надминавал всички дотогавашни колоси. Но бронзовият гигант просъществувал само 56 години. През 222 г. пр. Хр. Родос пострадал от земетресение. Опитали се да дигнат колоса, но не успяли. Останките му лежали на земята повече от 1000 години, до 977 година, когато били продадени на търговец. Запазено е известие, че за да ги отнесе, той ги натоварил на 900 камили. 7. Александрийският фар (280 пр.н.е.). Фарът се е намирал в Александрия и е издигнат от Сострат Книдски. За да се направи безопасно влизането в пристанищата на Александрия, било решено в източната покрайнина на остров Фарос да се построи фар. През 258 г. пр. Хр съединили острова с брега чрез изкуствено насипан провлак. Дължината на правлака била около три четвърти километра. Строителството на фара било възложено на Сосрат Книдски. Постройката била завършена през 280 г. пр. Хр. Представлявала триетажна кула, висока 120 метра. Долният етаж имал квадратна форма, като дължината на всяка стена била 30.5 метра. Първият етаж бил от големи варовикови плочи. Вторият етаж представлявал осмостенна кула, облицована с мрамор. Третият етаж бил с кръгла форма и бил увенчан с купол, върху който стояла огромна бронзова статуя на бога на моретата, Посейдон, висока 7 метра. На върха горял огън, чиято светлина се усилвала, отразена в цяла система от огледала. Горивото за огъня се доставяло по винтообразна стълба, която минавала във вътрешността на двата долни етажа. Стълбата била талкова удобна, че всички горивни материали се докарвали до фенера на фара, натоварени на магарета. Фарът служел и за крепост. В него се намирал гарнизон. В подземната част на кулата се пазела цистерна с вода за пиене при случай на обсада. В същото време фарът бил и наблюдателен пункт - остроумната система от металически огледала позволявала да се води наблюдение от върха на кулата на морското пространство и да се откриват неприятелските кораби преди те да се появят близо да града. Бронзови статуи украсявали осмостенната кула, като някои от тях служели за ветропоказатели. Това удивително съоръжение просъществувало да XIV век, тогава, в много разрушен вид, височината му била не повече от 30 метра. През XIV фарът окончателно рухнал от земетресение. Останки от основите на фара се пазят и до наши дни, но за археолозите, те са съвсем недостъпни, поради факта, че са вградени в средновековна крепост, сега египетско военно укрепление. От всички чудеса на света, единственото оцеляло до наши дни са Египетските пирамиди, намиращи се в Гиза. Те са и най-древния паметник. Най-кратко е оцелял Родоския колос, който се е разрушил само половин век след построяването си при земетресение. Съществуват и известни съмнения за съществуването и точното местоположение на Висящите градини на Вавилон.

И за нащо училище (гимназията) разказваха, че е строено върху гробище, защото преди години точно се е падало края на града това място, а сега е почти до центъра, но духове нямамахме

Първо - отвратително написан първи пост - син, та даже и подчертан да изнерви четящия още повече. Второ - не смятам, че тази тема е за Образователния раздел и мисля да я преместя в Общи дискусии Трето - вече по темата: Първо сравнението с американците е повече от глупаво и неправилно. Няма база за сравнение между нас и тях. Колкото и да се опитват да ги изкарват глупави ше ти кажем, че на 99% от къщите се вее постоянно американското знаме (което всеки го слага доброволно), но има санкция за мръсно, разпокъсано и мърляво знаме - наказанието е парична глоба, при втора - общественополезен труд, защото това се води гавра с националното знаме Повечето американци може да не знаят къде се намира Украйна или Индонезия, но ще ти кажат 2/3 от американските президенти от раз, ще ти кажат и всичко 50 щата (тука едва ли някой може да изброи всички областни на България градове . Така че подобно сравнение не е на мястото си. А тва къде е българското - комунизма го затри. Защото когато идват комунистите правят "чистка" на умните, кадърни и талантливи хора. Е*ават майката на култура, религия, празници и т.н. и налагат свои измислени такива. Та за къв к*р ми е да чета "Пролет в завода", "Железния светилник", за разни партийни "герои" и т.н... Обаче съм съгласен, че съвременните българи повечето не се интересуват от нищо - нито от история, нито от ограмотяване на общата си култура - тва е т.нар. Хляб и зрелища - да има за кафета, ядене и цигари и да има сеир и простотия. Тва е в момента мисленето на повечето българи Аз обаче не съм от тях. И никога няма да бъда първо защото съм възпитаван в семейство което винаги е тачело историята (не само българската), ценностите, празниците и т.н. и никога не се е поддавало на комунистическата пропаганда въпреки всичко. А тва за "Под игото" който не я бил чел не бил българин е повече от смешно и глупаво също. Как ще ми докажеш, че не съм истински българин щото не съм прочел книгата? Ми брато аз съм вярващ, ама не вярвам на тва което пише в Библията и не искам да я чета Позволи ми да познавам добре българската история и събитията ставали през турското робство без да прочитам романа на Вазов Той човека го е написал за тези които не знаят или не помнят събитията. Същата е работата с "Епопея на забравените" и "О неразумний юроде" на Паисий Хилендарски Тва е да пробуди заспалите Иван Вазов и моя пра дядо са били най-добри приятели. Това не значи че трябва Вазов да ми е любимия писател и да съм прочел всичко негово Че е Българин - Българин е, това никой не го оспорва.

Интересни неща, но някои от тях май не са верни. Ние учихме, че няма жени далтонисти. Това заболяване е само при мъжете.

Данните са ми от Уикипедия. И са съобразени според инфлацията за днешна дата. Но нз...

Ааааа най-добрите клипове за мен са на Майкъл Джексън и на Мадона. Тва е изкуство с главно И!!!

TOP 20 на Най-скъпите видеоклипове на всички времена 01. Michael Jackson (featuring Janet Jackson) "Scream" режисьор: Mark Romanek June 1995 $7,000,000 Гледай Online @Vbox7 02. Madonna "Die Another Day" режисьор: Traktor October 22, 2002 $6,000,000 Гледай Online @ Vbox7 03. Puff Daddy (featuring Notorious B.I.G. & Busta Rhymes) "Victory" режисьор: Marcus Nispel March 31, 1998 $2,700,000 Гледай Online @ Vbox7 04. Mariah Carey (featuring Jay-Z) "Heartbreaker" режисьор: Brett Ratner August 16, 1999 $2,500,000 Гледай Online @ Vbox7 05. Busta Rhymes (featuring Janet Jackson) "What's It Gonna Be?!" режисьор: Hype Williams & Busta Rhymes March 12, 1999 $2,400,000 Гледай Online @ Vbox7 06. Celine Dion "It's All Coming Back to Me Now" режисьор: Nigel Dick July 29, 1996 $2,300,000 Гледай Online @ Vbox7 07. Michael Jackson "Bad" режисьор: Martin Scorsese June 1987 $2,200,000 Гледай Online @ Vbox7 08. Backstreet Boys "Larger Than Life" режисьор: Joseph Kahn September 1999 $2,100,000 Гледай Online @ Vbox7 09. Ayumi Hamasaki "Fairyland" режисьор: Wataru Takeishi August 2005 $2,000,000 Гледай Online @ Vbox7 10. Will Smith "Miami" режисьор: Wayne Isham December 1998 $2,000,000 Гледай Online @ Vbox7 11. Missy Elliott "She's a Bitch" режисьор: Hype Williams May 1, 1999 $2,000,000 Гледай Online @ Vbox7 12. George Michael "Freeek!" режисьор: Joseph Kahn 2002 Ј1,000,000/$2,000,000 Гледай Online @ Vbox7 13. TLC "Unpretty" режисьор: Paul Hunter August 29, 1999 $1,600,000 Гледай Online @ Vbox7 14. Guns N' Roses "November Rain" режисьор: Andy Morahan June 2, 1992 $1,500,000 Гледай Online @ Vbox7 15. BLACKstreet & Janet Jackson (featuring Eve & Ja Rule) "Girlfriend/Boyfriend" режисьор: Joseph Kahn March 23, 1999 $1,500,000 Гледай Online @ Vbox7 16. Michael Jackson "Remember the Time" режисьор: John Singleton 1992 $1,200,000 Гледай Online @ Vbox7 17. Michael Jackson "Black or White" режисьор: John Landis November 1991 $1,200,000 Гледай Online @ Vbox7 18. Kanye West "Stronger" режисьор: Hype Williams July 2007 $1,200,000 Гледай Online @ Vbox7 19. Ayumi Hamasaki "Jewel" режисьор: Wataru Takeishi November 2006 $1,100,000 Гледай Online @ Vbox7 20. Michael Jackson "Thriller" режисьор: John Landis 1983 $800,000 - $500,000 Гледай Online @ Vbox7

Андрей Чикатило Андрей Романович Чикатило е руски сериен убиец, роден в Украйна, известен като "Канибалът от Ростов". Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 52 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г. Ранни години Чикатило е роден през 1936 година в украинското село Яблочное. Когато е бил малко дете, в Украйна се е ширел канибализъм вследствие на глада и икономическата криза, породени от комунистическия режим и масовата национализация. По-големият му брат безследно изчезва, вероятно изяден от канибали. Родителите на Чикатило често го затваряли в мазето на къщата им, тъй като се опасявали, че съседите им са канибали. Той се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има две дъщери. През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. Начало на убийствата През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки, че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез измъчвания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма. Той не убива отново до 1982 г., но през тази година жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души. 6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решила да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките — да се увеличи броя на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки. Арест и освобождаване Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Той е освободен през декември 1984 г. след като е прекарал три месеца в затвора. Следващи убийства и преследване Чикатило си намира нова работа в Новочеркааск стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември. Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иша Костойев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност. През 1988 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красни-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и три изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях. Процес и екзекуция Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!". Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Чикатило е разстрелян с изстрел в задната част на главата на 14 февруари 1994 г. Грешките при разследването са поне две. Първо, случаят не е разгласен и хората не са осведомени за опасността, защото съветските органи на властта се страхували да стане ясно, че в СССР се случват подобни неща. Второ, липсата на комуникация между отделните милиционерски отдели довежда до некоординираност на действията. Допълнително усложнение е, че Чикатило е имал много рядка физиологична аномалия. ДНК-то от неговата кръв не съответства на това от спермата му и поради това, въпреки че е бил задържан в хода на разследването, по-късно е освободен. Чикатило в съвременната поп култура • През 1995 година излиза филмът Гражданинът Хикс, който разказва за разследването. В него участват Стивън Рий в ролята на Виктор Бураков и Доналд Съдърланд в ролята на Михаил Фетисов. • През 2004 излиза филмът Евиленко, отчасти базиран на историята за Чикатило; с Малкълм Макдауъл в главната роля. • През 2004 излиза и песента Ripper von Rostow на германската блек метъл група Eisregen, в която се описва убийството на Света Коростик. • Някой от събитията са залегнали в основата на епизода "Bloodlines" от американския сериал От местопрестъплението, където сериен изнасилвач и убиец е освободен, защото ДНК-то от неговата кръв не съответства на това от спермата му.

Имало е ядрена война преди 25 000 години По всичко изглежда, че теорията на Дарвин за произхода на видовете и живота на земята е на път окончателно да се сгромоляса. А маймуните няма да се кичат с табелки, че са нашите предци. През миналата година приключи петгодишната си дейност съвместен екип от френски учени и специалисти от НАСА. Заключителният доклад се оказа напълно неочакван. Събрани са достатъчно факти, които свидетелстват за това, че преди 25 хиляди години на планетата Земя е имало глобална ядрена война.На различни места по земното кълбо са открити повече от 100 огромни кратера, резултат на мощни взривове. Най-големият от тях - с диаметър над 120 километра се намира в Южна Африка. При анализа на склоновете му и по-точно по пластовете земя е определена и датата на грандиозната катастрофа. Учените усппели да определят и силата на ядрения взрив - повече от половин милион тона тротилов еквивалент. За сравнение - бомбата над Хирошима беше с еквивалент 20 хиляди тона. А сега си представете колко мощна е била древната атака, след като е успяла да измени въртенето на Земята около собствената й ос. Това станало, защото в резултат на взривовете огромни водни маси от световния океан се впрегнали в своеобраззен гигантски водовъртеж,а земното кълбо почнало да се върти по-бързо. През миналия век в руините на градовете на маите бяха открити календари, според които денонощието се е сравнявало на 36 часа. Според съвременните изследвания точно толкова би трябвало да бъде то преди ядрения апокалипсис. В паметта на човечеството все още е съхранена тази информация. Опити на физиолози доказват, че ако човек бъде затворен в подземие и няма на ръката си часовник, организмът му се настройва именно на такъв ритъм на живот - не според 24-часовия, а според 36-часовия ритъм. Доказателства за свръхмощната ядрена катастрофа могат да се открият в старинните предания и епоса на много народи. Ако преведем на съвременен език митовете на африканските пигмеи за "огромния огън, дошъл от небето" и игнорираме метафорите, ще получим напълно достоверна картина на ядрения взрив и последвалата го зима. В древноиндийската "Махабхарата" има доста подробно описание за това как са се спасявали тези, които оцелели след взрива. От унищожителния огън хората се криели под земята, в първите известни досега бомбоубежища. Апропо, говори се именно за период отпреди 25 хиляди години. Подобни подземни галерии са открити в Алтай и Урал, Тян Шян и Сахара, Южна Америка и къде ли още не. Че са дело на човешка ръка, е абсолютно явно, достатъчно е да се сравнят техните правилни форми и сътворените от природата - несъразмерни и криволичещи. Неизбежен резултат от ядрената катастрофа се явява мутацията на живите организми. Радиоактивността е "прередила" хромозомната верига на човека и по този начин кардинално е променила неговия облик. При различни хора хромозомната редица е била изменена по различен начин. Предполага се, че и предците ни са били сполетени от тази участ. Предполага се, че са появили летящи хора, гиганти, но и дребосъци, чиито преки потомци могат да се видят при африканските пигмеи, народностите допа и хама в Тибет. Според възможностите си някои от тези "клонки на човечеството" са загинали, други са успели да се приспособят към новите условия. Някои учени предполагат, че предците ни отпреди ядрения апокалипсис са имали и трето око /между веждите, в началото на носа/. Днес генетичната ни памет е оставила като спомен острата интуиция. В крайна сметка американско-френското изследване категорично твърди - съвременните хора са потомци на мутантите, появили се в резултат на гигантската катастрофа. Но кой е започнал тази унищожителна бомбардировка? Според една от най-разпростанените хипотези за апокалипсиса в древните времена той е резултат на ядрена война между нашите предци - асурите и космически пришълци. Резултатът е екологична катастрофа и изменени условия за живот на планетата. Както свидетелства "Кодекс Рио" на древните маи, огънят на катаклизма пламтял "три дни и три нощи", а след него дошъл унищожителен /ядрен!?!/ дъжд. Радиацията е довела и до т.нар. полиплодие - удвоение на хромозомната верига, което предизвиква гигантизъм и удвояване на органите - две сърца и два реда зъби. Учените са откривали такива на различни места по земята. Друг факт за радиоактивния мутагенез е раждането на уроди и деца с атавизъм /завръщане към предците/. Радиацията води и до шестопръстие, което се среща и при децата на японци, преживели американската атомна бомба. Такива деца се раждат и след чернобилската катастрофа. Вече споменахме и широкоразпространените легенди за циклопи, воюващи с други представители на човешката раса. Асурите явно губели войната и за да се спасят, са създали подземни градове. Вертикалните тунели, които водят към редица пещери, карат учените да предполагат, че те може да са резултат на лазерно оръжие, с което извънземните са ги прогонвали от техните убежища. Някои отиват в предположенията с по-надалеч - лъчът бил предназначен да стигне разтопения подземен слой и тогава магмата изригвала като изкувствен вулкан, убиващ всичко живо. Защо умните глави предполагат сблъсък с чужда цивилизация? Пирамидите, откривани по целия свят - в Египет, Мексико, Тибет, Индия, свидетелстват, че някога културата е била единна и че земляните са нямали основание да воюват помежду си. В епосите на много народи "гръмовержците" винаги идват от небето. С времето са подчинили земляните и тъй от завоеватели се превърнали в "добрите богове". Източник: Вестник "Седмичен Труд" бр.7, 14 февруари 2007г.

Българите не сме славяни. Тва е огромна заблуда и е било политика на руснаците и комунистите. Има сума ти доказателства за произхода на българите. Когато Аспарух се завръща тук за да основе Дунавска България сме претопили славянските племена, които са били едва 4-5%... Така че никви славяни не сме. Аз нито съм рус, нито съм със светли очи...

Това е сайт, посветен на Ванга в който има абсолютно всичко за нея, предсказанията й и живота й. http://myshop.bg/vanga/predictions.html Изчел съм го от край до край. Хубаво е да го видите. Има какво да научите!

Десетте най-необикновени завещания Най-дългото завещание съставил един от бащите-основатели на Съединените Щати - Томас Джеферсън. В документа се редуват указания относно имуществото с разсъждения за историята на Америка. Според това завещание наследниците на Джеферсън получавали своята част от наследството само при условие, че са освободили всички свои роби. Най-обидното е на един средновековен фермер, който оставял 100 ливри на жена си, но заповядвал, ако тя се омъжи да добави още 100 ливри, мотивирайки се, че тези пари ще потрябват на бедния й мъж, който ще стане неин съпруг. В онези времена, разводите уви, не са били разрешени. Най-полезното исторически завещание оставил Уилям Шекспир. Той се оказал доста дребнав и се разпоредил относно всичкото си имущество, започвайки от мебелите и завършвайки с обувките. Това завещание е едва ли не единственият неоспорим документ, който доказва съществуването на Шекспир. Най-краткото завещание написал един банкер от Лондон. В него имало само три думи: "Разорен съм напълно". Най-неприличното завещание написал един обущар от Марсел. От 123 думи, с които било написано завещанието, 94 било невъзможно да бъдат произнесени дори в съмнително прилично общество. Най-сложното за разбиране завещание било съставено от лаборанта на знаменития физик Нилс Бор. В завещанието имало толкова много специални термини и сложни фразеологични обороти, че за неговото разшифроване се наложило да бъдат повикани експерти-лингвисти. Най-голямата налична сума пари, завещавана някога от един човек е сумата от 500 милиона долара, която Хенри Форд пожелал да бъде разпределена сред 4157 учебни и благотворителни заведения. Най-известното завещание оставил Алфред Нобел. То било оспорено от роднините му, които получавали само половин милион крони, а останалите 30 милиона били дадени за учредяване на знаменитата Нобелова награда. Най-секретното завещание оставил милиардерът Мишел Ротшилд. В него се казва: "...категорично и еднозначно забранявам всякакво описване на моето наследство, всякакво съдебно вмешателство и обнародване на моето състояние..." Така че реалните размери на състоянието на Ротшилд и досега са неизвестни. Най-голямото състояние, завещавано някога на животно е свързано и с най-глупавата история за наследство. Милионерът и кинопродуцент Роджър Доркас оставил всичките си 65 милиона долара на любимото си куче Максимилиан. Съдът признал това решение за законно, тъй като приживе милионерът снабдил Максимилиан с перфектни човешки документи. На жена си Доркас оставил 1 цент. Тя обаче, използвала същите кучешки документи и се омъжила за кучето, а след неговата смърт спокойно станала единствена негова наследница, тъй като кучето, разбира се, не оставило никакво завещание.

Елизабет Батори (1560 - 1614) е унгарска графиня, произхождаща от една от най-старите и заможни аристократични фамилии в Трансилвания. Нейни роднини през 16ти и 17ти век са кралят на Полша и главният министър на Унгария, както и множество други важни личности в Европа. Елизабет има трудно детство. Често има пристъпи на необуздан гняв и истерия, съпътствани от необяснима агресия. Има предположения, че е страдала от епилепсия, но това не е доказано. Когато е на 11 години баща и, Георге Батори умира и майка и Ана Батори, я изпраща за възпитание при семейството на годеника и. На 14 забременява от едно момче от близко село и е изпратена да роди тайно. През 1575, на 15 години е омъжена за граф Ференц Надазди, с който оттеглят в замъка Шейде, изолиран в полите на Карпатите. Графът прибавя нейното име към свойто, защото фамилията Батори е много могъща и да бъдеш в нейните редици означава да имаш голяма политическа мощ. (батор - смел ,унгарски). Съпругът на графиня Батори е военен и по това време се водят дълги войни с Турция, която все още настъпва към Централна Европа. Елизабет е сама в далечния си замък. Дали поради скуката и оттегчението, или от лошото генетично наследство, резултат от дълги години на кръвосмешение в семейството, контеса Батори се оказва садистична до безумие личност, чиято жажда за кръв се проявява още в младежките и години. Известно е, че леля и, Клара Батори, също е имала садистични наклонности, както се знае и за наследствена лудост при други членове на семейството. По времето в което графът е на бойното поле, младата, и доста красива, Елизабет запълва дългите периоди на самота със садо-мазохистични оргии, често завършващи със сериозни наранявания за някои от участниците. По стечение на обстоятелствата, един от нейните прислужници е поклонник на Сатаната и контесата бързо проявява интерес към неговите занимания. Когато войната е прекратена и граф Надазди се завръща в замъка Шейде, откривайки занимнанията на съпругата си, той се оказва добър компаньон. Той има богат опит от годините на бойното поле, през които е измъчвал турски войници и офицери. Двамата заживяват в семейна идилия, споделяйки вкуса си към измъчване на човешки същества. Родили им се четири деца - три момичета и едно момче. Графът починал когато Елизабет била на 44 и точно тогава започва историята, която наистина прави графинята невероятна личност. Известна с красотата си, тя вижда че възрастта взема мощ над плътта и този факт е най голямата и тревога. Според легендата, докато една млада прислужничка резресвала косите и, я оскубала на което Елизабет отвърнала със силен удар. Потекла кръв и графинята забелязала че на мястото, на което се е стичала, кожата и е по-гладка и бяла. Вендага се консултирала със съветника си в демоничните въпроси и той потвърдил, че ако се къпе в кръвта на красиви девственици ще остане вечно млада. Прислужницата била увесена с краката надолу, прободена на множество места и оставена над едно корито докато цялата и кръв се оттече вътре. От този момент Елизабет започва да взема редовно кървави бани. Девойките от местноста започнали постепенно да изчезват. Подземието на замъка било пригодено за източването на кръвта на младите момичета. Според легендата на тавана винаги имало провисени трупове от които капело кръв. Когато се появявало някое изключително красиво момиче, Елизабет пиела кръвта му, понякога директно от източника, докато била още топла. Но годините показали, че кървавите бани не давали желания резултат. Графинята решила че това се дължи на факта че девойките са от простолюдието и за да постигне лелеяната вечна младост и трябва подбрана кръв. Тъй като произхождала от много влиятелен род, не било приблем да събере 25 красиви девойки от благороднически произход в замъка си, под предтекст, че ще ги обучава на поведение в обществото. Нито една от тях не оцеляла. Но тук Елизабет Батори допуснала фатална грешка и нейните зверства станали публично достояние. Дълги години никой не се вслушвал в простолюдието, които знаели за случващото се в замъка, но след като и благородническите семейства се оплакали, че нямат новини от дъщерите си, през 1610г. в замъка са изпратени войници не от друг, а от братовчеда на графинята - първият министър на Унгария. Това което заварват ги ужасява. Елизабет е арестувана и съдена. Тя отрича всички извършени зверства, въпреки намереното от войниците в замъка. счита се че над 600 девойки са били измъчвани и зверски убити. Нейните слуги и съучастници са осъдени на смърт чрез изгаряне или обезглавяване, но благородническия произход не позволявал насилие срещу личността на графиня Батори. Осъдена е да преакара остатъка от живота си в замъка Шейде под стража и без право да излиза. Умира там, четири години по-късно. Според легендата, тя сама е пожелала това и е прекарала четири години на тъмно в стаята си. Замъкът запустял, и когато години по-късно авантюристи разбили стаята на графинята в търсене на богатства, не намират трупа и. Елизабет Батори останала в паметта на хората като истински, реално съществувал вампир. В народните приказки тя е злата кралица, живееща в самотна кула в гората, която отвлича девойките от селата, за да си осигури вечна младост, преразказана от братята Грим. По материали от Уикипедиа.

ТУК е мястото да пишем и описваме всякакви Градски Легенди( и поверия ) , които знаем и които сме чували от някой. Ето няколко от мен: 01. Имало една жена,която се обличала винаги в черно и целия й дом бил в черно.Веднъж спряла едно такси.Накарало го да я заведе на гробището.Със себе си носела червени рози.Тя слязла на гробището без розите.Минала всички гробове и на всеки се изплюла.След това се прибрала в таксито и така обиколили още два гроба и се случило същото.След това отишли пак на гробището.Жената пак оставила розите в колата.После се качила на един гроб и затанцувала.После изчезнала.Таксиметровия шофьо се учудил.Погледнал на задната седалка и видял,че рози няма,а само кръв.След това погледнал към гробището и видял некролог на тази клиентка.Той показва,че тя е починала приди 5 години. 02. Един баща разказвал на сина си история за черната ръка,как се промушвала през прозореца и убива децата.След около седмица бащата заминал на командирофка,Детето легнало да спи и една ръка се намушкала при него и се опитала да го убие.Момченцето отишло да спи с майка си.Така минали няколко вечери и майката отишла да спи с детето в детската с брадва в ръка.Изчакала да се покаже ръката и я отсякла.Всичко станало в кръв.На следващия ден бащата се върнал без ръка. 03. Ед Гейн (човекът,заради който е направен филма Тексаско клане и образа на Ледърфейс и на Ханибал Лектър),е бил американски фермер,който живеел сам,нямал приятели и жена,а и роднините му били умрели. Той навсичкото отгоре бил откачен. Започва да чете някакви женски списания и се запалва мноо по жените. Той полудява тотално. Почва да избива жените в градчето,в което живеел. Зашивал си лицата им за неговото и гениталиите за да се чувства като жена. Полицията влиза във дома му и намира по стените човешки глави. Мебелите били направени от човешки кости,а тапицерията на фотьойла от човешка кожа. 04. Андрей Чикатило е най-големия сериен убиец в историята. Роден е в Украйна и избива 53 жени и деца. Дебнел ги по гари и по спирки. Завличал ги в близката гора,изнасилвал ги и ги убивал. Изяждал им половите органи. 05. Един таксиметров шофьор си карал и минал през едно гробище.Навън били много студено,а на пейката пред гробището стояло едно малко русичко,бледо момиченце със синя рокличка с презрамки.Тъй като навън било много студено,а момиченцето било самичко,шофиорът го качил в колата и му дал якето си и го закарало в къщи.Момиченцето посочвало пътя само с мимики.Най накрая стигнали и мъжът казал на момичето ако иска да влезне да вземе пари да му плати и момичето кимнало.Изминал се половин час,но детето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето и му отворила една жена.Той казал на жената че преди половин час тук е влезнало едно момиче,като подробно дал описанието на момичето и жената му казала:Вие знаете ли,че преди една седмица погребаха дъщеря ми изглеждаща по този начин!След време същият този мъж отишъл на гроба на един свой приятел и съседният гроб бил този на момичето върху който било поставено якето му! 06. Едно семейство /мъж, жена и малкият им десет годишен син/ пътувало на дълъг път през ноща. Изведнъж нещо на колата се повредило и останали на пътя... Бащата се сетил че преди стотина метра е подминал някаква голяма сграда, изглеждаща предимно запустяла, но решил да проверят все пак за телефон. Двамата с майката тръгнали, обаче казали на детето за по-сигурно да се заключи и скрие в колата, и в никакъв случай да не отваря... Минал час, когато изведнъж детето чуло някакво странно дращене по покрива на колата, умряло от страх реве и трепери сгушило се долу. Дращенето не спирало. Изведнъж се чули наблизаващите сирени на полицията... Наобиколили колата и един от полицаите на високоговорител казал на детето да излезе от колата без да се обръща назад, и да отиде при него. Детето излязло, но може би и от страх, решило да се обърне. Оказало се, че някакъв психопат драскал по покрива с главите на майка му и баща му. А запустялата сграда била психиатрична болница.