Jump to content

RamireS

Ramaniacs
  • Коментари

    1038
  • Регистриран

  • Последно посещение

Всичко публикувано от RamireS

  1. Знаете ли, едно време когато аз имах проблеми в даден форум отнасях всичко това до по-горно ниво за да се вземе някакво решение. Кой от вас е уведомил момо на лично или друг глобален модератор. А това, че не пиша достатъчно често не значи, че не ме е еня за форума а и не се сещам да съм имал лично от някого с проблем. Как по друг начин очаквате да ви се решат проблемите. Няма модератор (като отбелязвам, че всичко е на доброволни начала) който да може да следи всичко на всякъде и да е винаги справедлив.
  2. 22-годишният футболист Дарин Тодоров излезе от будна кома след 370 дни и вече може да говори. Това съобщиха лекуващите лекари от варненската болница „Света Анна”, цитирани от в. "Монитор". Нападателят на юношеския отбор на “Левски” катастрофира на 17 януари 2010 година на магистрала “Хемус”. Въпреки че не се движи с висока скорост, заради дупките на магистралата губи контрол над колата и катастрофира, припомня bTV. От тогава до събота Дарко се лекува в клиника в Германия, където обаче цената от 645 евро на ден за престой се оказа непосилна за близките му и семейството, а преди това в болниците в Нови пазар и в „Света Анна” във Варна. “Първата му дума беше “Обичам те”. Досега не можехме да асимилираме, че е вярно, че се е събудил. Затова не сме го огласявали. Господ ми върна детето!”, заяви вчера майката Даниела, цитирана от в. "Труд". През март Дарин ще замине на рехабилитация в Поморие. Близките му вярват, че един ден пак ще е на терена. dnes.dir.bg
  3. Младата ни звезда в ски скока Владимир Зографски е новият световен шампион за младежи. Българският ски скачач Владимир Зографски спечели световната титла до 18-годишна възраст. Българският спортист си заслужи златния медал в Естония, където Зографски грабна първото място с актив от 255 точки срещу 251 на подгласника му. Родният талант спечели първия скок със 98.0 метра, а във втория постигна 95.0 метра. Така той събра общ резултат от 255,0 точки и остави зад себе си австриеца Щефан Крафт с 251,0 точки и естонеца Каарел Нурмсалу с 249,0 точки. Това е най-голямата победа в кариерата на 17-годишния българин. Зографски стана първият представител на България, който е световен шампион в ски скока. Зографски доказа на света, че все по-успешните му класирания в стартовете за Световната купа и особено в тазгодишния турнир Четирите шанци никак не са случайни. Влади постигна безапелационна победа в индивидуалния ски скок на шанцата в Отепаа, Естония и така увенча успешния си сезон с титлата световен шампион за младежи до 18-годишна възраст. Независимо от доста ниските температури на шанцата в Отепаа от около -13°C, Зографски изпълни перфектно своя скок и във втория кръг от състезанието. След полет от 98.0 метра и актив от 131.0 точки в първия кръг, 17-годишният Влади направи втори скок от 95.0 метра и с общ актив от 255.0 точки зае лидерската позиция в крайното класиране. След него остана австриецът Щефан Крафт, който беше 10-и след първия кръг, но с изключителен 100-метров скок във втория се изкачи до среброто с общо 251.0 точки. За утеха на домакините бронзът отиде у Каарел Нурмсалу, който при втoрия опит скочи 96.0 метра и натрупа общ актив от 249.0 точки. Французинът Александър Мабу, който беше втори след първия скок, остана едва 10-и след само 86.0 метра във втория. На 22-ро място с право за втори опит се класира вторият български състезател Богомил Павлов със скокове от 85.5 и 86.5 метра и общо 207.0 точки. Третият ни състезател Деян Фунтаров скочи само 82.5 метра и остана на 45-о място в крайното подреждане.
  4. трябва да има и предложения след това ще решим
  5. Въпреки това, „почивка" не означава просто да се позиционираме на дивана пред телевизора. Тъй като гледането на телевизия е „пасивна" почивка. Този престой дава възможност за известна степен на клетъчно подновяване, но мозъкът все още ще „бръмчи” (в действителност, проучванията показват, че при някои хора в състояние на почивка мозъкът използва повече енергия, отколкото, когато се изпълняват задачи). Според д-р Едлънд хората се нуждаят от „активна" почивка - тя може да повиши бдителността и ефективността, да намали нивата на стрес и увеличава шансовете за по-здравословен и дълъг живот. Той описва четири различни видове активен отдих: социален, психически, физически и духовен (чрез медитация и молитва за релаксация). СОЦИАЛНА ПОЧИВКА Тя се характеризира с прекарване на време с приятели и роднини, и дори онлайн разговори (чат) с колеги. Без значение колко сте заети, важно е да намерите местенце във всекидневието си за нея. Американско изследване в края на седемдесетте години доказва, че общуването не е само приятно занимание, но и е от решаващо значение за оцеляването. Общителните хора имат намален риск от сърдечни заболявания и други сериозни здравословни проблеми. По-новите проучвания са потвърдили тази връзка и показват, че социалната подкрепа помага да се оцелее при ракова диагноза, да се пребори инфекциозно заболяване и да се облекчат депресивните състояния, както и да се намали рискът от смърт вследствие на инфаркт. Дори общуването в интернет (чат) с приятели е доказано, че намалява нивата на стресовите хормони, както и има хормонални и психологически ползи. Всъщност, повечето изследователи твърдят, че социалните връзки са поне толкова значителни за продължителността на живота като затлъстяването и тютюнопушенето. Добрата новина е, че сексът също се брои за социална почивка. ПСИХИЧНА ПОЧИВКА Днес всички се опитват да направят твърде много неща наведнъж – писане на съобщения по време на шофиране, хранене, докато се гледа телевизия. Хората са загубили разбирането за необходимостта на мозъка да се съсредоточи върху едно нещо. Правейки това, дори и за кратък период от време е доказано, че се засягат нервната система и кръвното налягане, сърдечната честота и телесната температура. Идеята на психичната почивка е да се „затъне” в нещо по-просто до степен, когато големите неща вече не са повод за притеснение. Един от начините да се научи проста форма на контролирана концентрация е: Погледнете напред и завъртете очите си нагоре, като че ли гледате в тавана. След това, докато гледате нагоре, бавно затворете клепачите си. Концентрирайте се върху запазването на погледа нагоре, докато очите са затворени. Поемете дълбоко дъх като броите до четири и издишайте – до осем. Като издишвате почувствайте усещането за спокойствие, което се разпространява от задната част на врата надолу по тялото, чак до пръстите на краката. Сега се опитайте да си представите нещо като плаж в слънчев ден или обагрена в слънце гора. Представете си, че се разхождате в тази среда и запомнете какво виждате. Когато сте готови да приключите (дръжте още погледа нагоре), вдишайте дълбоко и отворете очите. След това завъртете очите си надолу. ФИЗИЧЕСКА ПОЧИВКА Става дума за активно използване на телесните процеси, като дишане, за да се успокои тялото и ума. Най-добрият начин да направите това е да спрете и да направите няколко дълбоки вдишвания. Това ще запълни белите дробове с кислород, ще се отворят деформираните въздушни пространства и ще се изпрати обогатена с кислород кръв из цялото тяло. Опитайте тази техника: Изправете се (пръстите на краката да сочат напред). Погледнете право напред и се опитайте да подредите във въображаема права линия глезените, коленете, бедрата и раменете си. Изпънете раменете си назад, наведете брадичката и вдишайте дълбоко като броите до четири, почувствайте как въздухът изпълва белите дробове, докато гръдният кош се разширява. Издишайте бавно като броите до осем, слушайте и наблюдавайте движението на въздуха, докато дишате. Съсредоточете се само върху две неща - запазване на изправената стойка и дишането (дълбоко и равномерно). Друга отлична форма на физическа почивка е дрямката (за 15-30 минути), ако сте чувствате уморени. Гръцко проучване показва, че една 30-минутна дрямка поне три пъти седмично намалява риска от инфаркт с 37 на сто, а проучване на НАСА доказало, че 26-минутната дрямка може да подобри изпълнението на някои задачи с 38%. ДУХОВНА ПОЧИВКА Изследвания показват, че хората, които медитират, са способни физически да разширят части на мозъка (стават по-големи). Особено частта, която контролира концентрацията, вниманието, съсредоточаването и анализирането на проблемите. Медитиращите също са в състояние да изградят повече сиво вещество в средния мозъка, свързан с функции като дишане и кръвообращение, и в частта, важна за мускулната координация и активната памет. Те също показват и промени в структурата на таламуса - част от мозъка, която е от решаващо значение за обработката на информационния поток от всички части на тялото. Молитвата има подобни ползи. Американско изследване показва, че хората, които редовно посещават религиозни служби, живеят по-дълго от тези, които не го правят. Въпреки че някои от ефектите се дължат на социалните връзки, тестове на мозъка показват, че при молитвата се наблюдават промени като при медитацията.
  6. Съвременният човек все бърза и се опитва да вмъкне колкото се може повече задачи във всеки буден час от денонощието, но последните изследвания, които доказват, че липсата на сън може да предизвика депресия, наддаване на тегло и дори преждевременна смърт, надвисват като буреносен облак над всекидневните грижи – особено при мъжете, които са изложени на повишен риск от тези проблеми. Американският специалист по съня д-р Матю Едлънд твърди, че когато човек няма възможност да спи достатъчно, може да замени дефицитът на сън с почивка. Ключът е как да се почива. Като нуждаещ се от сън студент по медицина, който е работил по 110 часа седмично, д-р Едлънд бил обсебен от съня и влиянието, което липсата му оказва на здравето и работоспособността. От години чете лекции за жизненоважната роля на съня - от подновяването на клетките и контрола на теглото до психичното здраве. Едва след години обаче осъзнава, че сънят не е панацея за всичко както се смята. Дори когато помагал на своите пациенти да получават повече и по-добър сън, понякога здравето им оставало влошено. Тогава той установил, че почивката е от съществено значение - и често се пренебрегва - за възстановяване и тонизиране на тялото. Сега д-р Едлънд смята, че почивката е толкова важна, колкото и сънят в дългосрочен план. Много хора са толкова заети, че виждат почивката като слабост - загуба на ценно време, но тя в действителност е биологична нужда. Човек се нуждае толкова от почивка, за да живее, колкото и от храна.
  7. Физическата активност може да предотврати депресията - но само, ако е забавно и не се прави по време на работа, показват изследвания. Британски и норвежки учени са установили, че хората, които редовно спортуват, е по-малко вероятно да бъдат потиснати, при условие, че се упражняват в свободното си време. Хората, които „тренират” по време на работа, например тези, чиято дейност изисква вдигане на тежки предмети, са не по-малко застрашени да страдат от депресия в сравнение с работещите на бюро. Изследването е проведено с 40 401 доброволци. Те е трябвало да определят колко често се занимават с лека и интензивна физическа активност през свободното си време. Всички участници са преминали през медицински преглед и са отговаряли на въпроси, насочени към оценка на техните нива на депресия и тревожност. Проучването установило, че лицата, които са участвали в редовна физическа активност, са по-малко застрашени от депресия. Тези, които не са били активни в свободното си време, са били почти два пъти по-застрашени от състоянието в сравнение с най-активните лица. Резултатите са публикувани в British Journal of Psychiatry.
  8. И това е само първият етап от разпадането на съзнанието – започват проблеми с абстрактното мислене, основаващо се на аналогиите. След това се появява проблем да започнем отново една работа, която сме отложили преди време. В същото време е доказано, че паметта, свързана например с умението да караме колело, не се влияе от възрастта. Т.нар. процедурна памет не зависи от преживените години. Американски биолози са провели интересен опит – те са затворили стари мишки сред нови играчки. Резултатът е изненадващ за мнозина – мишките се “оживили” – между невроните им започнали да работят нови връзки, при което разбира се се увеличил притокът на кръв към мозъка им. Този ефект се прекъсва в момента, в който мишките са поставяни в старата им среда. Изводът:лошата работа на мозъка при много възрастни хора се дължи на това, че в техният живот не се случва нищо ново. Друга причина за това е и че с напредване на възрастта много хора не успяват да намират нищо ново и интересно във външния свят, а не всички успяват да заместят новото навън с ново в самите себе си. Отдавна е известно например че хората-творци, които имат активен, изпълнен със събития живот до късна възраст, запазват ума си в прекрасна форма. Мозъкът е изключително чувствителен към положителните емоции и “обича” новите впечатления. При благоприятни условия той се “отплаща” с прекрасна работа и добро здраве.
  9. Отдавна доказана истина е, че с течение на годините в човешкия мозък умират стотици хиляди неврони. Досега с това се обясняваха много факти от живота. Днес обаче съвременните технологии дадоха възможност да бъдат преброени невроните и бе доказано, че те не умират. Затова и не е нужно да ги възстановяваме, а да възобновяваме способността им да работят. Причина за това е способността на някои неврони да “заспиват”, тъй като не са били натоварвани дълго време. При това те запазват способностите си, но колкото по-дълго са стояли неизползвани, толкова по-трудно е да бъдат “събудени”. Много специалисти сравняват мозъка с компютър, в който е възможно да има някои недостатъци, а знанията ни – със софтуер, който винаги работи, но може да бъде усъвършенстван. Компютърът може да остарее, да се препълни с информация и като резултат - да започне да работи по-бавно. По същия начин “срив” може да има и при хората – по-рядко при 20-годишните и по-често – при 60-годишните, когато наптрупаният опит и знания несъмнено са повече. Затова все повече учени смятат, че проблемът е не в паметта, а в способността на мозъка да използва “заложения софтуер”.
  10. Приличаща на Пинокио жаба с носле, щръкващо при среща с представител на другия пол, е един от десетките непознати за науката видове, открити в отдалечен планински район на Индонезия. Най-малкият уалаби (вид кенгуру), прилеп, хранещ се с нектар, три вида дървесни мишки, гигантски космат плъх и куп млекопитаещи и насекоми (включително черно-бяла роднина на пеперудата монарх) изненадаха екипа от 17 специалисти и 30 местни любители на природата в джунглите на планините Фоха. Районът в провинция Папуа на остров Нова Гвинея е национален резерват и покрива над 300 000 хектара девствена природа. Друг голям сюрприз е горско кенгуру, криещо се по дърветата, напук на масовата представа, че това животно е пригодено само за откритата пустош на Австралия. Експедицията е проведена през ноември 2008 г. и за нея разказва юнският брой на сп."Нешънъл джеографик". Мястото е истински "Изгубен свят" (по книгата на Артър Конан Дойл), защото няма никакви пътища, което го прави идеален инкубатор за всевъзможни видове, и се е наложило експедицията да бъде спусната от хеликоптери. "Беше ужасяващо влажно, пороен дъжд се изливаше всеки ден и лагерът ни бързо се превърна в голяма кална локва", разказва Крис Миленски. Новината за откритието беше разпространена седмица след като ООН обяви, че правителствата по света не са постигнали целите си за 2010 г. по спиране на скоростта, с която изчезват видове по планетата
  11. Инквизицията в Рим арестува астронома Галилео Галилей. Той е италиански математик, физик и астроном. Основател е на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва веднага това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба (Венеция, 1609 г.). Неговите наблюдения го приближават до теориите на Коперник. Галилей обявява, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. Заради това в Римския двор го обявяват за еретик. Поканен да се откаже тържествено от теориите си, той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 г. излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения. Инквизицията принуждава Галилей, вече 70-годишен, да се отрече на колене пред инквизиторския съд от всичките си учения (1633 г.).
  12. това е жалката истина. човек властва над човека за негова повреда!!! защо да произвеждат това лекарство което лекува рак няма да печелят достатъчно защото хората ще са излекувани а така с техните само ги поддържат
  13. писането на кирилица във форума е задължително!!!

  14. не това не е грешка това за мен е правилна постъпка след като някой го търси и ти можеш да го дадеш на момента го даваш след това може да се делна линка или да се добави към неговата тема не си вгорчавайте живота допълнително
  15. я как се разписахте така като ви гледам не сте ми много познати не мисля и че натискате бутона благодаря винаги когато сваляте даден линк. форума не може да запустее без тези от вас който само сваляте а не коментирате по темите дали ви харесва или не както каза момо това не е тракер или фрии сървър това е форум а форума е за да се коментира и пише по темите а не само да се тегли ако не ви харесват правилата горе в ляво има един бутон изход
  16. проблема е в кодеците !!! с коя програма ги гледаш ?
  17. RamireS

    Историята на град София

    не че има голямо значение колко минути е но така като чета коментарите на дадени потребители се убеждавам че просто ей така си пишем коментарчета
  18. RamireS

    Историята на град София

    как ли пък да не се стига пеша от хаджи димитър до софийския за 10 минути айде не се правете на луди в тоя форум има и други хора от софия да знаеш точно за 10 минути ще стигна с кола от едното до другото място а пеша ще ти отнеме около 30 минути
  19. RamireS

    Историята на град София

    кажи ми с кой град го сравняваш и кое точно не ти харесва хауса ти е на макс на теб защото не си от софия и ти се струва голяма лудница но за тези който винаги са живеели тук много добре знаят как да се оправят със всичко
  20. Со̀фия е столицата и най-големият град на България. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Към 2009 година регистрираните в София постоянни жители наброяват 1 267 098 души География София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири. София е с обща площ от 492.029 кв.км и e разположена на около 550 метра надморска височина. Това я прави четвъртата по надморска височина столица в Европа. История София е една от най-древните европейски столици. Нейното население има повече от 7000 годишна история. Недалеч от местата на някогашните неолитни селища (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), през ІІ хилядолетие пр.Хр., на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което по традиция се приема, че произлиза от серди- местно тракийско население от околностите на града. Проф.Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много късно, далеч след началото на града, през ІІІ в. сл. Хр. В много антични и средновековни извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът — Сердика. През римската епоха (след 45-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea). Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име — Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“), което съответства на латинските надписи civitas Serdensium. Според археоложката Димитрина Митова-Джонова Сардон (Сердон)е неидентифицирано селище някъде в тракийските земи. След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ. Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сердика е моят Рим“. Императорът многократно идвал в Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, и дълги месеци живял в своя дворец, наречен условно от учените „градска резиденция“. В 4 век той е заемал цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството. По-късно в 13 век това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица. През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други, тъй наречени варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия. През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. Допуска се, че в ромейски извори от този период градът бил наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор. След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. От XIV в. градът се споменава като (Св.) София и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка. С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми. На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. На Разпети петък, април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България. На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват две въздушни нападения и бомбардировки над София — разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население. През лятото на 2006 година в центъра на София биват открити останките на древен амфитеатър. Населението на София е 1 267 098 жители. (2008) По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години. Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София пребивават около 1,8-2,0 милиона души. Според изказвания на някои официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души. Това предизвиква множество проблеми за града като например повишаване на уличния трафик, пренасищане на човешка маса и други. от Уикипедия
  21. финкцията ще е много полезна благодарско
×
×
  • Create New...