Чат мания

[Fast]

преди 3 часа , z_o_ каза:

Ето и една интересна тема на Кити в Калдата, тази жена явно никога не е била обичана от родителите си:

Контролиращи родители и превижвян тормоз е училище е перфектната комбинация за дълбок посттравматичен стрес, премесен със самокритичност и страх от осъждане. Отделяне от тази хора, терапия и постепенна адаптация е единственият изход за нея. Ситуацията й съвсем не е черно и бяла, и хокането да си търси работа не е правилният подход.

[Slavi]

преди 9 минути, Fast каза:

Контролиращи родители и превижвян тормоз е училище е перфектната комбинация за дълбок посттравматичен стрес, премесен със самокритичност и страх от осъждане. Отделяне от тази хора, терапия и постепенна адаптация е единственият изход за нея. Ситуацията й съвсем не е черно и бяла, и хокането да си търси работа не е правилният подход.

Едно от най добре казани неща по темата. 

От една страна ми е забавно около постовете и, но от друга не мога да разбера твърфе грубите и крайни мнения за нея. Години психотерапия може да помогне само да се решат проблемите. Иначе самата тя губи от това, пе не пробва да работи и да се заибиколи с истински хора. Вероятно има страх от детските години, в които е била обект на подигравки и тормоз. Със сигурност на подсъзнателно ниво много от действията и крещят 'Искам внимание и обич'. Пожелавам и да успее да излезе от матрицата, в която се е вкарала несъзнателно

[Kitty]

Вие друга работа изобщо имате ли, та ме следите? Забавно ви е как не съм самостоятелна, как обществото отритва такива като нас?

Да, не искам в дом и ще ви кажа защо. Защото битовите условия в домовете са ужасни. А на мен ми стигат трудностите, през които минах, докато учех в София и живеех в пансиона на училището. Училището е държавно, но............държавното финансиране беше пълна подигравка, мижаво. Нямахме истинско отопление през студените месеци, вечер си лягах в 9, преди да изгасне парното към 10, сутрин ставахме в 6 и парното още не работеше, заради кифлите от общежитието ми, които всяка божа вечер се къпеха, сутрин нямаше топла вода и бях принудена да се мия със студена вода, много често плачех от студ и болка, защото водата беше ледено студена, стоплях се със топлия чай от столовата, който ни даваха за закуска. Отоплението го пускаха чак към 9 - 10 часа, зимно време в часовете бяхме с якета и ръкавици, а с ръкавици много трудно се пише. Нямахме учебници и всичко пишехме, по всички предмети, а имахме много- български език (само първия срок на 9 клас, после го спряхме), литература, математика, история, география, физика, химия, биология, изобразително изкуство, английски език, психология, етика и право, философия, свят и личност, физическо възпитани, четири професионални предмета (учех шивачество, но хич не мога да шия). Накрая ръката ми получи силна умора и сега почеркът ми е ужас. А менюто в столовата ни беше тревопасно, месо имаше много рядко. А в същото време тогава за частните училища се даваха луди пари. А за нас - нищо.

Съжалявам, ма втори път не мога да преживея подобно нещо. Идете да видите какво е в домовете, голяма мизерия е. Аз вече не мога сама да изкачвам стълби, не бих могла и да ползвам тоалетни - клекала, защото вече съм трудноподвижна, при студ лесно изстивам, тревопасна диета не понасям, нито студената вода. Често боледувам от бронхити зиме и само антибиотиците ме спасяват. Имам много здравословни проблеми и нужда от чужда помощ - вече не мога да изкачвам сама стълби, уморявам се, когато трябва да се обличам/събличам, не мога да си връзвам връзките на обувките, нито сама да си сложа слуховия апарат, сама не смея да взимам лекарства, ръцете ми се уморяват много и не мога сама да се сресвам вече. Да, не мога и сама да се къпя.

В дом, с непознати хора, няма да получа същите добри грижи, а и предвид, че в домовете взимат всякакви на работа, като нищо някой да ми открадне пенсията или да стана жертва на насилие. А сама не мога да се пазя и защитавам.

Сестра ми си има свое семейство и няма как да се грижи за мен.

Това, от което имам нужда, е да живея в нормален дом с отопление и топла вода, храна, добри грижи, и разбира се, любов. Но се оказа, че интеграцията, която ни обещаваха, беше една огромна лъжа, а обществото не ни иска.

Съветвам ви да прочетете за болестта вродена миопатия, която доказано имам. Повече данни за нея има само на английски език.

Бях добре допреди десетилетие, но сега болестта ми започна да се обажда - не мога да изкачвам стълби,  имам болезнени крампи на краката, задъхвам се и се изморявам при изкачване на стълби, след някоя и друга година ще ми трябва инвалидна количка.......

Освен това в домовете има гадинки, а аз имам истинска фобия от тях и буквално откачам, сама не смея да ги трепя, страх ме е.

[Arwity]

преди 11 минути, Fast каза:

Контролиращи родители и превижвян тормоз е училище е перфектната комбинация за дълбок посттравматичен стрес, премесен със самокритичност и страх от осъждане. Отделяне от тази хора, терапия и постепенна адаптация е единственият изход за нея. Ситуацията й съвсем не е черно и бяла, и хокането да си търси работа не е правилният подход.

Ама то да не е само работа. На нея това друг да я къпе и се вижда нормално, щото сапуна много тежал. Това вижда ли ти се нормално на теб? Те сигурно гъза и бършат след като се изхожда, тя нищо не може да прави сама. И изобщо не е толкова зле, нали сме и виждали снимките. Един ден техните ще си идат, а тя няма и 1 работен ден. Що? Щото държавата дава. И аз съм болна, стига да искам и аз мога да вземам такава пенсия, полага ми се и ще си живуркам и пиша по цял ден във форумите. Ама уви, ходя на работа и се опитвам. На нея така и харесва разберете го. Тя иска да е така. Изобщо не е толкова зле ситуацията колкото се изкарва. 

[Kitty]

преди 1 минута, Arwity каза:

Ама то да не е само работа. На нея това друг да я къпе и се вижда нормално, щото сапуна много тежал. Това вижда ли ти се нормално на теб? Те сигурно гъза и бършат след като се изхожда, тя нищо не може да прави сама. И изобщо не е толкова зле, нали сме и виждали снимките. Един ден техните ще си идат, а тя няма и 1 работен ден. Що? Щото държавата дава. И аз съм болна, стига да искам и аз мога да вземам такава пенсия, полага ми се и ще си живуркам и пиша по цял ден във форумите. Ама уви, ходя на работа и се опитвам. На нея така и харесва разберете го. Тя иска да е така. Изобщо не е толкова зле ситуацията колкото се изкарва. 

На снимките не си личи, но наистина не съм добре. Да слизам по стълби все още мога, но не и да изкачвам сама стълби. Колената не ме държат вече, имам ужасни болки в мускулите, глезените също не ме държат, задъхвам се много.

Не си личи, но на снимките имам изкривен гръбначен стълб от 14 - годишна (не е само заради тежката раница, това е един от бонусите на тази болест, вродената миопатия), също така преживях две операции от сплетени черва през 2005 и 2006 година, имах и бъбречна криза през 2014. Не карам колело след инцидент, тъй като не мога да пазя добре равновесие. По всички тези причини в документите ми в ТЕЛК пише, че ми е забранена абсолютно всякаква физическа работа - забранено ми е да вдигам тежко, да съм нависоко, на влажно или прашно място). Освен това имам дискалкулия, не мога да смятам и няма как да работя в магазин. В администрацията не става - нито имам нужното образование, нито разбирам от документи, гарантирано ще направя някой гаф още първия ден. Аз от едното ходене до канцеларията на гимназията се спекох, какво остава да работя в канцелария.......... Заради операциите имам забрана да вдигам тежко, а и не мога - 40-45 кг съм. Заради редовното ми боледуване от бронхит ми е забранено да работя във влажно или прашно помещение. Освен това не чувам, трудно общувам с хора, чиито гласове не познавам, а и слуха ми вече много намаля.

Освен всичко друго не умея да се ориентирам и много лесно мога да се изгубя, аз не познавам града ми извън центъра, където живея.

В интернет не бих работила, че една камара неща ще объркам.

Та, да не вредя на обществото, го карам по пенсионерски.

 

[Arwity]

Добре, живота си е твой. Просто това постоянно оплакване идва малко в повече. Като бях в Турция миналата година отидох да си взема куфара от стаята за багаж и едно младо момче без една ръка ми го даде. Куфара тежеше здравата и беше качен на горен рафт. Аз едвам го вдигам по стълбите, а камо ли качен горе. Ама ето, момчето работеше, с 1,2 ръце.. колкото има. Не се е предало. Ти на всичко казваш "не искам", "не искам да живея в дом", "не искам помощница", "не искам кой да е мъж, искам мъж като Брад Пит", "не искам да се къпя сама, че сапуна тежи", "не искам да си сготвя". Ето това е дразнещото, че дори едно малко усилие не си направила за каквото и да е било, а само не искам. Все тая де.

 

Аз да попитам, някой ползвал ли е четките за зъби на Philips? Искам да сменя моята, обаче не знам заслужава ли си да взема някой по-скъп вариант или просто рекламен трик и няма значение разните други изгъзици, уж екстри.

[Blueberry]

преди 4 минути, Arwity каза:

Аз да попитам, някой ползвал ли е четките за зъби на Philips? Искам да сменя моята, обаче не знам заслужава ли си да взема някой по-скъп вариант или просто рекламен трик и няма значение разните други изгъзици, уж екстри.

Моята зъболекарка ми ги препоръчва много, казвала ми е "пастата за зъби е без значение, важна е четката". Аз съм с Oral B, купувана преди много години и доста често трябва да я зареждам, та ако сменям, ще е Philipsd Sonicare със сигурност.

Иначе електрическите четки за зъби са магически. Генетично ми е заложено да имам проблемни зъби и до гимназията вече имах 5-6 пломби. Откакто съм с такава четка, даже и зъбен камък не успявам да натрупам (но ходя и на всеки 6 месеца де). И много хора ме питат дали си избелвам зъбите, правила съм го само веднъж, даже не си довърших програмата и то беше преди 5 години... а пуша и пия кафе.

[Arwity]

преди 9 минути, Blueberry каза:

Моята зъболекарка ми ги препоръчва много, казвала ми е "пастата за зъби е без значение, важна е четката". Аз съм с Oral B, купувана преди много години и доста често трябва да я зареждам, та ако сменям, ще е Philipsd Sonicare със сигурност.

Иначе електрическите четки за зъби са магически. Генетично ми е заложено да имам проблемни зъби и до гимназията вече имах 5-6 пломби. Откакто съм с такава четка, даже и зъбен камък не успявам да натрупам (но ходя и на всеки 6 месеца де). И много хора ме питат дали си избелвам зъбите, правила съм го само веднъж, даже не си довърших програмата и то беше преди 5 години... а пуша и пия кафе.

Хм.. и моята зъболекарка много ми ги хвали точно Philips, а сегашната ми е вече стара и реших да я сменя. И аз съм с електрическа Oral B, ама най-простичкия модел. И от 2-3 месеца се мия с обикновена, в началото като се върнах на тях ми беше много странно :D и все още де, имам чувството, че нищо не съм измила. Хем е и някаква простичка, а представям си другите. Само не искам да е като с фотоепилатора, дадох една камара пари, уж за по-по- еди какъв си, а накрая......

[Kitty]

Не че не искам, но доста неща не мога, и като ме карат непознати да работя, вместо да се обяснявам подробно, по - лесно ми е да кажа, че не искам. и без това здравите хора не си правят труда да се поставят на твое място.

Това, че някои хора с увреждания могат и работят, не значи, че е валидно за всички. Грешката ви е, че не разглеждате всеки случай поотделно.

При мен има куп здравословни проблеми още от бебе.Родена съм с това заболяване - вродена миопатия. Само дето в онези години не са разбрали точно какво ми е, и на годинка, когато още не съм можела да ходя, ми лепнали много по - тежка диагноза. после я смениха, като бяхна 7, а едва след направена мускулна биопсия, когато бях на 14, се разбра какво ми е. За съжаление болестта ми е нелечима, върви си с куп екстри. Пак на 14, майка ми забеляза изкривяването ми на гръбначния стълб. Трябваше да нося корсети, но аз бях 30-35 кг, лесно се задушавах и така и не го носих, защото имаше риск да си умра от задушаване, много ми стягаше на гърдите. Операция пък отказах, заради горчив опит с лекарите и техните грешки, хвана ме страх да не объркат нещо и да не ме оставят в инвалидна количка. Една година имахзверски болки в гърба, после отшумяха. Загубих половината си слух на 5 годишна възраст. Проходила съм чак на 2 .

Бях си добре, допреди десетилетие, но вече не. а и стреса покрай кризата и тормоза на Даниела ми се отразиха.

Майка ми опита да ме научи да готвя - ами не мога и това си е. Едни варени яйца, докато са в джезвето на котлона, не смея да доближа, да не се  опаря. И съм толкова несръчна, че при белене половината белтък заминава заедно с черупката. При белена на морков с белачка едва не останах без пръст.

А пък веднъж мама я нямаше, пък ми се допи сок от моркови. Аз ги обелих и измих, а племенницата ми (тогава на 14 - 15), включи машината за сок и пускаше морковите отгоре в отвора така, все едно са гранати. Късмет извадихме, че не направихме беля и успях да си направя сок, но на майка ми и сестра ми им се изправиха косите от ужас.

[asylum]

Кити, ти включваш твърде много защитни механизми - отричането, например.

Доста добре се справяш в интернет и в писането - би могла да намериш работа, свързана с това. 

[Fast]

преди 26 минути, Arwity каза:

Ама то да не е само работа. На нея това друг да я къпе и се вижда нормално, щото сапуна много тежал. Това вижда ли ти се нормално на теб? Те сигурно гъза и бършат след като се изхожда, тя нищо не може да прави сама. И изобщо не е толкова зле, нали сме и виждали снимките. Един ден техните ще си идат, а тя няма и 1 работен ден. Що? Щото държавата дава. И аз съм болна, стига да искам и аз мога да вземам такава пенсия, полага ми се и ще си живуркам и пиша по цял ден във форумите. Ама уви, ходя на работа и се опитвам. На нея така и харесва разберете го. Тя иска да е така. Изобщо не е толкова зле ситуацията колкото се изкарва. 

Често срещано е хората с вродени аномалии в неподходящи среди, да интернализират, че не могат нищо сами, че ще объркат нещо и тн. Такъв е и нейния случай. И не знам какъв ти е проблема тежко болните да получават финансова подкрепа, особено в тук в България, където им дават някакви си 200-300 лв. колкото да не измрат. Не са виновни, че са родени такива. Преди всичко нека бъдем хора.

[Arwity]

Никакъв проблем нямам с това болните да получават пари /те па и едни пари/, само не ми извъртай думите, моля. Да, нека бъдем хора. Към тези, които наистина имат нужда. Защото много, ама много съм помагала на хората и ще продължа да го правя. Но това, че не ми се нрави някой нон стоп да се оплаква в интернет, без да е направил ЕДНО усилие за нещо в живота си.. съжалявам... ако това ме прави зла. Нека.... Аз работя в болница, всекидневно се сблъсквам с хора с болестите им. Понякога някой от тях се спират и почват да ми споделят, просто защото няма на кого друг. Е, там вече може да изпитам съжаление наистина. Защото виждам какво значи наистина да си болен, да се опитваш, да искаш... и да не можеш и да се сблъскваш с нашата любима държавица. А не, че момченце от 7ми клас е с друга и някоя си наумила, че нищо не може. 3 форума гледали как да и помогнат, да намерят човек за нея и т.н. и тя все не, не не, и аз да изпитвам съжаление.

И аз съм болна. Както казах и на мен ми се полага пенсия. Мен що никой не ме съжалява? И аз искам Петканчо от 12 клас.. или искам да съм с някой като Брад Пит. Ако човек сам не иска да си помогне, никой не може. И такива хора не са за жалене.

[Kitty]

Значи споделяне=оплакване? Чудна логика.

[Lelqtian]

преди 1 час, asylum каза:

Кити, ти включваш твърде много защитни механизми - отричането, например.

Доста добре се справяш в интернет и в писането - би могла да намериш работа, свързана с това. 

За можене - може, но тя не иска. А това вече е нерешим проблем при нея. 

[Kitty]

Какво мога, бе? Доста неща не мога. Вече ви описах защо. Вие не четете ли?

[asylum]

преди 6 минути, Kitty каза:

Какво мога, бе? Доста неща не мога. Вече ви описах защо. Вие не четете ли?

Чета ти само кратките постове, че от другите ме заболяват очите. Не стига че по цял ден работим, пък накрая трябва да ни мъчиш и очите. Никакви емпатия и състрадателност у теб. 

Защо в калдата не пишеш в червено!? 

[Lelqtian]

преди 8 минути, Kitty каза:

Какво мога, бе? Доста неща не мога. Вече ви описах защо. Вие не четете ли?

Единственото, което можеш е да се оплакваш по форуми, щото на живо никой не може да ти изтърпи постоянното мрънкане и хленчене, в търсене някой да рони крокодилски сълзи по повод сърцераздирателния ти мързел. 

 

И за протокола - не четем, щото изкьори целия форум с това червено. В калдата що не ги тормозих с него, ми си пишеш в черно кат сички нормални хора?

[Slavi]

преди 3 минути, asylum каза:

Чета ти само кратките постове, че от другите ме заболяват очите. Не стига че по цял ден работим, пък накрая трябва да ни мъчиш и очите. Никакви емпатия и състрадателност у теб. 

Защо в калдата не пишеш в червено!? 

Тук е Китти, а там е Анне! 

[Willy]

преди 1 минута, Slavi каза:

Тук е Китти, а там е Анне! 

Това на турски не беше ли "майко"? 😁

[Alter Ego]

Сигурно и Анелия е добила името по Анне (Франк) и затова Кити я харесва. 

[Kitty]

Чете се Ане, макар, че се пише с две н. Името е съкратено от Анелизе. Толкова и знаете немски.

В "Калдата" не пиша в червено, защото там е забранено, тук пък няма забрана. А и така си пишех и във форума на "Планета", старите кучета помнят.

И не се оплаквам по цял ден. Просто ви обясних защо не мога да работя.

 

[asylum]

преди 7 минути, Kitty каза:

 

В "Калдата" не пиша в червено, защото там е забранено, тук пък няма забрана.

 

Това да се промени

 

Китке, какво мислиш за Кралица Юнона? 

[Kitty]

Никога не съм я харесвала.

[asylum]

преди 1 минута, Kitty каза:

Никога не съм я харесвала.

Защото е с име на богиня, пък ти си кандидат-принцеса, преродена Ане Франк, ли? 

Какво мислиш тогава за Луна-Президент?

А за Сладкото желание Полина? Тя беше естествена красавица, сравнявана с Анелия и Румяна, а понастоящем се твърди, че не е самостоятелна. Съчувстваш ли й?

 

[Kitty]

Ако обичаш, си намери на кого друг да се подиграваш.