~'~ Приказна Индия ~'~

[DilQRa`]

Не случайно едно от чудесата на света се намира в Индия.

Тази страна омагьоства с традициите си, с музиката, танците,

филмите, храната, хората... Страна, в която любовта е култ...

Тя пленява с екзотика и мистичност.

Разположена е на полуостров Индустан (като изключим Андаманските и Никобарските острови), на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китай, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма).
Площ: 3 287 590 km2
Население (брой): 1,014 млн. души
Столица: Делхи
Официален език: хинди, английски
Религия: индуисти (77 %), мюс
юлмани (12 %)
Официален празник: 26 януари
Парична единица: индийски рупия
Административно деление: Индия е разделена на 29 щата - Андхра-Прадеш, Аруначал-Прадеш, Асам, Бихар, Гоа, Гуджарат, Джаму и Кашмир, Джаркханд, Западна Бенгалия, Карнатака, Керала, Мадхия-Прадеш, Майсор, Манипур, Махаращра, Мегхалая, Мизорам, Нагаленд, Ориса, Панджаб, Раджастан, Сиким, Тамилнаду, Трипура, Утар-Прадеш, Утараншал, Хариана, Химачал-Прадеш, Чатисгарх и 7 съюзни територии - Андамански и Никобарски острови, Дадра и Нагар Хавели, Делхи - със статут на национална територия, Диу и Даман, Лакшадвип, Путучери, Чандигарх.
Държавно устройство: Индия е федеративна република. Глава на държавата е президентът, избран за 5 години. На него принадлежи и изпълнителната власт. Висш законодателен орган е двукамерният парламент. Народната палатата се избира от населението за 5 години; Съветът на щатите се избира от представителите на щатите за 6 години; 12 депутати се назначават от президента; 1/3 от депутатите се преизбират всеки 2 години. Правителството се назначава от президента и отговаря пред Народната палата. Начело на всеки щат стои губернатор, назначен от президента. Всеки щат има свое законодателство, събрание и правителство. Население: индуси, бихарци, панджабци, бенгалци, кашмирци и др.

Стопанство: Селско стопанство 25 % Промишленост 24 % Услуги 51 %. Растениевъдство: Ориз, пшеница, просо, картофи, фъстъци, захарна тръстика, чай, юта, рицин, памук, кафе, кокосова палма, каучуконосни растения, подправки. Многоотраслово животновъдство. Риболов, бубарство. Развита е добивна (въглища, нефт, манган, слюда, желязна руда, боксити), текстилна, хранително-вкусова (захарна), кожено-обувна промишленост, черна и цветна металургия, машиностроене, химическа промишленост. Главни пристанища: Ченаи, Кхаликота, Кучин, Кандла, Джавахарлал Неру, Мумбаи, Вишакхапатнам. Износ: тъкани, скъпоценни камъни и бижутерия, машиностроителна продукция, химикали, кожени произведения за САЩ, Великобритания, Германия, Хонконг, Япония, ОАЕ. Внос: петрол и петролни продукти, машини, скъпоценни камъни, изкуствени торове, химикали от САЩ, Белгия, Великобритания, Германия, Саудитска Арабия, Япония.

История: Индия е населена още през палеолита. III–II хилядолетие пр. Хр. - възниква най-ранната цивилизация - Харапа (високоразвита градска култура). II хилядолетие пр. Хр. - арийците се заселват в Северна Индия I хилядолетие пр. Хр. - образуват се редица държави. 6 в. пр. Хр. - в долината на Ганг и на юг от нея съществуват 16 големи държави, сред които особено място заема Магадха. 4-2 в. пр. Хр. - управление на династията Мауря, която създава първата общоиндийска империя. 1-3 в. сл. Хр. - Северозападна Индия влиза в Кушанското царство. 4-6 в. - индийските земи са обединени в империята на Гуптите. 6-7 в. - създават се няколко княжества. 711 - първи опити за ислямско проникване в Индия. 9 в. - започват нашествията на перси, тюрки, афгани. 13 в. - възниква Делхийският султанат. 14-16 в. - в Декан се създава султанатът на Бахманидите. 1220 - монголите достигат Индия. 1398-99 - нахлуват тюрко-монголите, които през 1526 завладяват Делхи и основават империята на Великите Моголи (1526-1858). 16 в. - проникват европейските колонизатори (първи са португалците). 18 в. - след борба с португалски, холандски и френски компании английската Остиндийска компания монополизира колониалната експлоатация на Индия. 1858 - Индия е пряко подчинена на британската корона; против колониалния гнет избухва Индийското национално въстание. 19 в. - икономически възход на Индия; противоречия между индийската буржоазия и британските колонизатори. 1885 - основана партията Индийски национален конгрес, която оглавява освободителната борба. 1905-08 - революционен подем (Бомбайска стачка и др.). 1918 - нов етап в освободителната борба; създадени са масови общественополитически организации, кампании за гражданско неподчинение под ръководството на Индийския национален конгрес с лидер М. Ганди. 1947 - след II световна война английското правителство е принудено да предостави на Индия независимост (15 авг.); Индия е разделена по религиозен признак на две държави - доминионите Индийски съюз и Пакистан. 1950 - Индия е провъзгласена за република. 1947-64 - правителствата, възглавявани от Дж. Неру, предприемат мерки за развитие на националната икономика; аграрна реформа, създаване на държавен сектор в промишлеността, индустриализация. 1966-77 и 1980-84 - министър-председателка на Индия е И. Ганди; осъществени са социални и икономически реформи; политика на позитивен неутралитет и неучастие във военни блокове. 1977-79 - управлява партията Джаната. 1984-89 - управление на Индийския национален конгрес (министър-председател Р. Ганди). 1989 - министър-председател В. Пратап Сингх (председател на партията Джаната Дал). 1992 - президент Ш. Д. Шарма. 1994 - министър-председател Нарасимха Рао. 1997 - президент К. Р. Нараянан, министър-председател И. К. Гуджарал. 1998 - парламентарни избори; министър-председател А. Б. Ваджпаи. 2002 - президент А. Калам. Индия е членка на ООН (1945).
Природа: Бреговете на Индия край Арабско море и Бенгалския залив са ниски, плоски и слабо развити. Покрай тях се простират тесни равнини. В релефа на Индия изпъкват 3 едри морфографски единици. На север са гигантските планински системи Хималаи и Каракорум. Най-висок връх в Хималаите е Нанга Парбат, 8126 м. Каракорум е с восочина до 8611 м, вр. Чогори. По тях има ледници. Снежната линия е на височина 5100-5300 м. Климатът е субекваториален мусонен, на юг - тропичен със средна януарска температура 15-27 оС, средна майска температура 28-35 оС, валежи 100-6000 mm годишно

[zuzara]

[zuzara]

НОВИТЕ ЧУДЕСА НА СВЕТА

 

Великата стена

Петра

Христос Спасител

Мачу Пикчу

Чичен Итца

Колизеум

Тадж Махал

Пирамидите

Акрополисът

Аламбра

Ангкор Ват

Айфеловата кула

Статуите

Стоунхендж

Света София

Киомизу-Киото

Кремъл

Нойшванщайн

Статуя свобода

Операта в Сидни

Тимбукту

 

 

Тадж Махал

 

 

 

Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

 

Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

 

Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.

[DilQRa`]

Индийски пантеон

http://india.start.bg/


ГНИ - бог на огъня, бог на жреците и без него не можело да се проведе нито едно жертвоприношение. Той няма крака и глава и затова не се срещат негови изображения в човешки облик. Той е прекрасен, чист, променя формата си, винаги се стреми нагоре - да достигне небесета. Може да вижда с четири, но и с хиляди очи. Въоръжен е с лък и се вози на златна колесница, в която са впрегнати златисти коне с маслени гриви и седем езика. Месторождението на Агни не е установено, тъй като огънят може да възникне, където и да е. Понеже Агни е вечен, той винаги е млад, защото се ражда ежедневно. Най-важната му функция е освещаването, а за жреците най-важен е огънят в жертвения олтар. Пребиваващ едновременно в три свята - небето, въздуха и земята, Агни изисква разпалването на три ритуални жертвеника.

АДИТЖИТИ - божества, тясно свързани с небето. Към тях принадлежат: Дакша - символизира необикновения ум и способности на боговете; Вивасват - слънцето, което се появява на разсъмване; Мартанда - символизира невидимото, нощно слънце. Възникнал от мъртво яйце.

АШВИНИ - близнаци, братя на Ушас, появяващи се на разсъмване. Те будят сестра си и съпровождат колесницата й. Появяват се и при запалване на жертвения огън. Те са неразделни, но се различават един от друг. Единият е син на нощта, а другият - на утрото. Те се грижат за меда, нектара на живота, божествената "сома". Даряват пчелите с мед и лекуват с него боговете и хората. Обичат да помагат.

БРАХМА - върховен бог в индуисткия пантеон и в божествената триада - Тримурти, заедно с Вишну и Шива. Почита се като създател на Вселената. Родил се от яйце, плуващо в първичния океан. Разделил яйцето на две и така създал небето и земята, а след това и останалата част на видимия свят. Дните и нощите на Брахма определят ритъма на цялата Вселена. Синовете му Маричи, Атри, Ангирас, Пуластия, Пулаха, Крату и Дакша станали родоначалници на боговете и хората.

БРИХАСПАТИ - замества Агни в жертвените церемонии. Приел е много от чертите на своя патрон, както и на родствения му Индра. Той излъчва златна светлина. Брихаспати бог на молитвите. Той е предсказател и наставник на боговете.

ВАРУНА - древно божество, свързано с небето, но по-абстрактно от Дяус. Обикновено се изобразява като плешив старец с жълта кожа. Облечен е в златен плащ, а голямото му око символизира слънцето. Понякога се изобразява с четири лица, символизиращи четирите посоки на света. Той се грижи за движението на Слънцето, Луната и звездите и следи за правилното редуване на годишните времена.

ВАЮ - бог на вятъра. Той е невидим и месторождението му е неизвестно.

ВИШНУ - върховно божество, макар и не толкова известен в по-рания период, когато е бил считан за придружител на могъщия Индра. В индуисткия пантеон, заедно с Брахма и Шива е част от божествената триада - Тримурти. Изобразяван е или като дете, седящо на лотосов лист, или като прекрасен четирирък юноша, облечен в царски дрехи, възседнал хилядоглав дракон, плуващ в космическия океан. Вишну е млад, но много мъдър.

ГАНЕША - бог на мъдростта, премахвщ препятствията, покровител на търговците и пътешествениците. Син на Шива и Парвати. Той властва в света на боговете и е един от най-популярните индуистки богове.

КАЛИ (Дурга) - войнствената съпруга на Шива. Тя охранява божествения порядък и самите богове, ако са заплашени от злите демони. Победила демона-бивол Махиш, който изгонил боговете от небето и когото не могли да победят нито Шива, нито другите богове. Дурга убила още много зли демони-асури, а телата им изяждали девиците-войни от свитата й. Изобразявна е с десет ръце, възседнала тигър, с оръжие в ръка и с огърлица от черепите на убитите.


ДЯУС - бог на небето, най-старият, макар и не най-могъщият бог. "Баща на боговете" - синоним на "Небето", съпруг на богинята на земята Притхиви. Негови атрибути са гърмотевицата и мълнията. Изобразява се или като червен, ревящ бик или като черен жребец, украсен с бисери.


ИНДРА - бог на бурите, гръмотевиците и мълниите. Символизира силата, енергията и виталността. Индра едва не погубил своята майка Адити, разпорвайки корема й при раждането си. Веднага след това метнал мълния, която осветила всичко, правейки земята видима за небето и небето видимо за земята. Той задвижил слънцето, което стояло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, земята и въздуха се разтреперили, а майка му се скрила от страх. Още с появяването си превъзхождал останалите богове по сила и мъдрост. Те се изплашили, че новороденият ще промени установения порядък и опасенията им се потвърдили. Завземайки върховната власт, заедно със слънцето започнал да преустройва света. Новия свят бил изграден като дом. Индра осигурявал устойчивостта на света, поддържайки небето и оправяйки земята. Независимо от могъществото обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От всички богове, само той си позволявал да мами, да пиянства и бил винаги готов за любовни похождения. Тези негови качества биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал с лекота хорските прегрешения, пазел хората от нещастия и се грижел за добитъка. В негово лице те виждали приятел и покровител. Още от самото начало той бил почитан като бог на бурята, олицетворяващ пречиатващата й сила. Негово оръжие е божественият огън - мълнията. Ежегодно, в края на сухия сезон, Индра повтарял велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал цялата небесна вода в деведесет и деветте пръстена на тялото си. Хората се обръщали с молба за помощ към всички богове, но те се бояли да встъпят в бой с чудовището. Единствен Индра се съгласил да им помогне. След тежка битка, Индра убил Вритра и освободил водата, спасявайки всички от сушата.


КАМА - бог на любовта. По молба на боговете, той се опитал да разпали страстта на Шива към Парвати. Защото така щял да се роди спасителят Сканда, който би избавил боговете от властта на асурите. Но Шива бил вглъбен в себе си и не обръщал внимание на преданата любов на Парвати. Тогава Индра накарал Кама да отиде при усамотения Шива и да забие любовна стрела в сърцето на суровия бог. Шива обаче видял Кама и в гнева си го изпепелил. От тогава богът на любовта станал безтелесен.


ПАРВАТИ - жена на бог Шива. В началото Шива не обръщал внимание на предаността й. Веднаж обаче, към нея се приближил един брахман, който започнал да хули Шива. Разгневената Парвати се нахвърлила върху него, горещо защитавайки любимия бог. Брахманът обаче бил самият Шива, който искал да изпита любовта й. От техния брак се родили синовете им Ганеша - бог на мъдростта и Сканда - победителят на демона Тараки.

РУДРА - смята се, че този бог въплъщава в себе си чертите на няколко древни, доарийски божества, почитани някога от жителите, обитаващи долината на Инд. Рудра е огромен и мрачен и символизира разрушителната сила на бурята. Докато Индра използва мълниите, за да унищожава враговете си, мълниите на Рудра унищожават всеки. Живее аскетично някъде на север и покровителства аскетите, скитниците и горските племена.

САРАСВАТИ - олицетворение на свещената арийска река. Жена на Брахма. По-късно е почитана като богиня на мъдростта, красноречието, покровителка на науките и занаятите, и създателка на древноиндийския език "санскрит".

ШИВА - заедно с Брахма и Вишну, Шива е върховен бог в индуистката митология - част от божествената триада-Тримурти. За разлика от бога-творец Брахма и бога-пазител Вишну, Шива е почитан като бог-разрушител. Освен разрушител, Шива е страшен враг на демоните и закрилник на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните-асури. Някога Брахма разрешил на демоните да построят три крепости и те построили един град на небето, друг - във въздуха и трети - на земята. Така те се почувствали в пълна безопасност и решили да покорят боговете. Тогава Шива изстрелял една стрела, с която поразил едновременно трите града и те изгорели като слма. Шива и съпругата му Парвати имали два сина - богът на мъдростта Ганеша и Сканда - победителят на демона Тараки. Парвати, чрез страшните си превъплъщения в образа на Дурга и Кали, също се прославила с победите си над демоните. Шива се почита не само като бог-разрушител, но и като съзидател.



info: http://thedragons.free.bg/page14.html

[DilQRa`]

ИНДСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА ИНДОАРИТЕ

 

 

Сред световната културна общественост отдавна е станало популярно становището, че Индия е страана, чиято философия, религия наука, изкуство и култура водят началото си още от най-дълбока древност. Тя е дала на човечеството такива материални и духовни ценности, с каквито законно се гордее индийският народ. Учени, на които е чуждо пристрастието и презрението по отношение на Индия справедливо поддържат тезата, че индийската история е едва ли не начало на световната история. Във връзка с изграждането на една от най-старите материални култури на човечеството Дж.Неру отбелязва: "Най-древните паметници от миналото на Индия, които са ни известни, са многобройни останки от цивилизацията в долината на Инд, открити в Мохенджо-Даро и Харапа."

 

[/size]И докато на въпроса "какво е цивилизация?" Кенет Кларк отговаря: "Не знам. Не мога да дам и абстрактно определение - все още не.", то речника на чуждите думи предлага следната дефиниция: "Степен от социалното развитие на материалната и духовната култура на определена обществена формация." Така в следващото изложение е направен опит да се разгледат същностните особенности на Индската цивилизация и културата на индоарите.

 

Генезисът на най-ранният етап на индийската култура е свързан не само с традицията на ведийското общество и култура, но и с постиженията на грандиозната Индска или Харапска цивилизация. До XXв. в индологията господства мнението за сравнително късното възникване на индийската цивилизация: нейното начало се свързва с идването на индоарските племена. Археологическите изследвания в Индостан, извършрни от Д.Р.Сахни и Р.Д.Банерджи дават основание да се счита, че Харапската цивилизация е възникнала много преди в страната да навлязат племената, създатели на "Ригведа".

 

По ареал на разпространение Индсаката цивилизация се явява една от най-големите в целия древен Изток. Освен самата долина на Инд тя обхваща районите на Пенджаб, Сауращра, Раджахстан; на запад достига до Белуджистан; на изток - Утар-Прадеш; на север до Пенджаб и на юг до Гуджарат, т.е. има протежение около 1600км (З-И) и 1250км (С-Ю).

 

Дълго време в индологията е съществувало мнение за единството на Индската култура, но сега новите разкопки на археолозите позволяват да бъдат установени както нейните общи черти, така и твърде голямата специфика на отделните зони и конкретни периоди в нейната история. Резултатите от изследванията в Рангпур и Лотхал дават възможност да бъде проследено развитието на тази култура чак до късно-харапския период, който забележимо се различава от епохата на разцвет на Харапа. Не е изключено тези "местни варианти" да отразяват наличието на различни, макар и близки, етнически и културни единици. С нееднакво темпо протича и еволюционния процес на самата Индска цивилизация. Тази до известна степен разнопластовост влияе и върху по-нататъшната и съдба, като отделните компоненти по различно време са се "включвали" в общото наследство, оставено от нея.

 

Културата, чийто най-ярък компонент е Харапа, възниква на базата на местните традиции на индийския Север и най-близките до него райони, минава в своята еволюция през няколко етапа и съществува в течения на много векове. Учените датират различно началния период на нейната история, но няма съмнение, че ранните слоеве спадат към III хилядолетие пр. Хр. Градските центрове поддържат близки контакти с Месопотамия, Централна и Средна Азия, областите на индийския Юг. Висока степен на развитие достигат занаятите, изобразителното изкуство, появява се писменост.

 

Основните центрове на Индската цивилизация, разположени по р. Инд, са Харапа и Мохенджо-Даро - това са големи градове, създавани по точно определен план. Главните им улици са широки до 10м. и минават паралелно една на друга. Сградите, строени главно от непечени тухли, се издигат на височина до 2-3 етажа. Освен жилищни постройки, в градовете има и обществени здания - храмове, хамбари за прибиране на зърно…, действа система за водоснабдяване и канализация.

 

Още едно доказателство в подкрепа на тезата, че Индската цивилизация е излкючително добре развита за времето си, се явява фактът, че най-ранните сведения за познанията на индийците в областта на математиката и астрономията са именно от епохата на Харапа. Тъй като до днес не са запазени математико-исторически текстове от този период, а наличните надписи не са дешифрирани, за равнището на тези познания може да се съди косвено - по запазени предмети на материалната култура.

 

Предполага се, че по времето на Харапа се използва десетична система - за това свидетелства тясна пластинка от раковина с нанесени в/у нея деления (запазени са само 9) - вероятно парче от измерителен инструмент. По всяка вероятност намерената линийка първоначално е била съставена от отделни части, свързани с метални ивички. Най-вероятно е числата да са били обозначавани с щрихи-резки. Такива резки са били открити в/у каменните пръстени в основите на колоните, които крепят покрива на жилището. Обозначени "цифри" се откриват и в/у различни оръдия и оръжие.

 

Една от единиците за измерване на дължина е 5,7см. Тя се среща неведнъж при измерването на тухли в зданията на Харапа и Мохенджо-Даро. Страните на тухлите са в съотношение 1:2:4 или 1:3:9 (например 5,7х12,7х26). Като правило непечените тухли са по-големи. Числото (величината) 5,7см. се среща и при височината на стъпалото в стълбата на едно от богатите жилища.

 

Операциите по пресмятане са се извършвали вероятно с помощта на специални пресмятащи уреди (абак). В Мохенджо-Даро е намерена тухла с три реда издълбани в/у нея правоъгълници, по 4 фигури на ред.

 

На друга тухла са издълбани 4 реда еднотипни вдлъбнати. Изказано е становище, че те са използвани за игра; има основания, обаче, да се счита, че с тях са извършвани най-прости аритметични действия, като за целта са употребявани камъчета или бобени зърна.

 

Вече бе споменато, че до наши дни писмеността на индоарите не е дешифрирана, но разкритите неотдавна находки дават възможност да се установи, че обитателите на Харапа са пишели от дясно наляво. Загадката около техния език не е решена окончателно. Повечето изследователи поддържат мнението, че това е един от дравидските езици (или по-точно протодравидски език). Разчитането на тези надписи би било ключ към разгадавеното на множеството загадки от тази епоха, но засега материалната култура и изобразителното изкуство остават главен източник на информация около културата на индоарите. dotuk

 

Тъй като харапските "надписи" още не са разчетени, много от собствено-харапските черти в древноиндийската култура от по-късните епохи доста трудно се поддават на откриване, но определена приемственост може да бъде отбелязана дори при съвременното развитие на познанието. Големи перспективи разкриват трудовете на руски изследователи в/у дешифрирането на писменост с помощта на изчислителна техника. В общия комплекс на тези трудове се включва и проучването на изображения в/у печати и амулети. Учените, възглавявани от проф. Ю. В. Кнорозов, съумяват да отделят серии от "иконографски" сцени, отразяващи митологичните представи на обитателите на Харапа. Съпоставянето на отделни мотиви и сюжетни "блокове" с по-късни сведения, фиксирани също така в текстове и паметници на изобразителното изкуство, даде възможност да се стигне до извода, че протоиндийските митологични и космографични представи и съответстващата им иконографска система, макар и в променен вид, са се влели в по-късните религиозни учения, на първо място в индоизма, а така също и в будизма и джайнизма.

 

Върху много печати са възпроизведени сцени на жертвоприношения за боговете, свещени животни и растения, свързани с празнични и ритуални церемонии. Донаторите държат в ръце ритуални съдове, а понякога застават коленопоклонно пред седналите на трон жрец, владетел или "слязло от небесата" божество. В/у един от печатите е изобразен олтар.

 

В Калибанган, в южната част на крепостта, индийски археолози откриват платформи от непечени тухли, в/у които се намирали олтари. Пак там са намерени съдове с остатък от пепел и теракотни изделия, служили като култов дар за божеството. Ритуалното предназначение на самите съоръжения не предизвиква съмнение. По всяка вероятност там са извършвани не индивидуални обреди, а пищни церемонии с участие на жреци.

 

Изследователите на Индската култура считат, че някои сгради в главните центрове по р. Инд са имали главно сакрално предназначение. Както предполага М.Уилър , "серията от постройки" на изток от крепостта в Мохенджо-Даро е част от храмов комплекс (в едно от помещенията експедицията на Дж.Маршал е намерила стеатитов бюст на "брадат мъж" - "жрец", както го наричат условно в научната литература). Като се съди по материалите из областта на лингвистиката, археологията и литературните паметници, извършването на религиозно обреди при индоарите през началния период на тяхното заселване в Индия, не е свързано с издигане на големи олтари и храмови комплекси; такива са почнали да създават през следведийската епоха и особено през периода на формиране на индоизма, което може да се обясни с влиянието на местните предарийски вярвания.

 

Вниманието на учените бива привличано дълго време от изобразения в/у печати т.нар. рогат бог, седнал на трон или на земята. Позата му е своеобразна - краката са сякаш притиснати до тялото, петите се допират една о друга - типична йогистка "асана". На главата на божеството има два рога, м/у тях дърво; заобикалят божеството тигър, носорог, слон и индийски бик зебу. В/у един от печатите, край главата има две издатини, които според Дж.Маршал са още две лица на този прото-Шива. Знае се, че в индоизма Шива често се явява в образа на Пашупати - покровител на добитъка, властелин на природата - и се изобразява с три лица. Почитат го и като предводител на йогините. Сходството м/у "рогатия бог" и индуския Шива е толкова съществено, че едва ли е възможно да се отрича каквото и да било влияние от страна на "харапския прототип".

 

Според твърдението на редица индийски учени, влиянието на харапската и изобщо на предарийската традиция е намерило израз и в това, че сред индоарите се появява практика да изобразяват боговете в "човешки облик", появява се и целия кръг от представи, свързани с аскетизма. При индоарите (както и при индоиранците). Ако се съди по най-древните текстове и данни на лингвистиката, липсва аскетичната практика, която има явно местни корени (йогистката поза на прото-Шива е едно от доказателствата за съществуването на такава практика в епохата на Харапа).

 

Вероятно от протоиндийската цивилизация водят началото си и такива, разпространили се по-късно култове, като този към майката-богиня, развил се отделно в индоизма във вид на преклонение пред главните богини, почитане на змии, на свещени растения (например дървото Ашватхи, извънредно популярно и в будизма) и животни. Съществува предположение, че носорогът, срещан много често в/у харапските печати, би могъл да бъде прототип на еднорогия Вишну-глиган - аватара на главния бог на вишнуизма. Един от най-известните индийски религоведи и санскритолози Р.Н.Дандекар открива в харапската религия източниците на индоизма и я характеризира като "протоиндуизъм".

 

И все пак в научната литература остава спорен въпроса за въздействието на Харапа в/у по-нататъшното развитие на Древна Индия. Трабва да се имат предвид в такъв случай материалите от областта на археологията и данните на лингвистиката в полза на схващането, че "неарийските черти", които проличават при изследване на санскритската литература, са твърде значителни. Харапско влияние се забелязва и в изобразителното изкуство от по-късните периоди и едва ли има основание за съмнение, че в общия синтез на индоарийски и предарийски елементи приносът на тази култура е твърде осезаем. Факт е, че в/у по-голямата част от територията на Индската цивилизация, например в централната зона - в Синд, засега не е фиксирано пряко взаимодействие на носителите на тази цивилизация със създателите на "културата на сивата рисувана керамика", отъждествявани от повечето учени с индоариите от ведийската епоха; но в източната периферия (Пенджаб и Хариана), както показват най-новите археологически изследвания, се наблюдава непосредствена смяна на тези култури още през първоначалния период на пребиваване в страната на индоариите. Установявайки контакт с местното население, ранноведийските племена не са могли да избегнат неговото влияние. Разкопките в Хариана показват, че там пластовете на "културата на сивата рисувана керамика" се разполагат в/у пластовете на къснохарапската култура, като при това носители на тази култура са обитавали дадения район известно време и след идването на индоарите.

 

Къснохарапските традиции, извънредно устойчиви в енеолитните култури на Централна Индия, Сауращра, Катхиаварския п-в, до голяма степен са се запазили в този регион чак до появата на късноведийските племена. През този период бурно протичащия процес на асимилация стига вече до такъв стадий, че е допустимо да се говори за единна културна традиция на различните етнични компоненти в Северна Индия. Според материали от археологията, харапци са се преселвали в различни посоки - придвижвали са се към Централна Индия, Декан, на изток, при което оказват доста силно влияние в/у местните култури.

 

През първия период на своето пребиваване в страната индоарите не строят големи съоръжения - техният начин на живот бива съвсем различен, докато за Харапа монументалната архитектура е много характерна и по всяка вероятност строителните похвати, използвани при създаването на градски селища в долината на Ганг, се оформят и под влияние на тези древни традиции. Изследователите считат, че Харапа е оказала влияние и в/у самия процес на "вторична" урбанизация, сякаш възродил се отново след много столетия, вече при други исторически условия.

 

Един от най-сложните проблеми, засягащи историята на Индската цивилизация, е проблемът за нейната "гибел", макар че би било по-правилно да се говори за запустяване на главните центрове по Инд, тъй като в другите райони на тази цивилизация селищата дълго време са съществували. Според традиционното схващане, залезът на тази култура е предизвикан непосредствено от "арийското нашествие", от идването в страната на индоарийските племена. Но новите разкопки убедително доказват, че "процесът на залез" се разпростира по време и в различни региони протича различно. Не е изключено няколко фактора да са довели до отслабване на градските центрове (периферията е усетила по-слабо тяхното въздействие). Учените споменават например за климатичните условия - осоляване на почвата, наводнения, тектонични трусове, но едва ли тези явления са могли да бъдат решаващи за съдбата на цялата огромна цивилизация. Трябва да се отбележи друго: през късния период на Харапската култура, в главните центрове по Инд, се забелязват сериозни промени, както в градостроителството, така и в материалната култура - влошава се качеството на керамиката, обществените постройки биват изоставяни. Запада търговията, особено външната. Очевидно всичко това е отражение на сериозна вътрешна криза.

 

Ако се съди по ракопките, през това "смутно" и трудно време в индските градове започват на малки разпокъсани групи да проникват чуждоземци - преселници от земите на Белуджистан. За това свидетелстват материали от археологията и палеонтологията. Възможно е пришълците да са довели докрай упадъка на отделни големи градове (например Харапа и Мохенджо-Даро), но е малко вероятно те да са оказали съществено влияние в/у съдбата на болшинството селища. Защото запустяване на селища е наблюдавано и в Сауращра и на Катхиаварския п-в, макар там това да не е било свързано с идването на чуждоземци. Данните от радиовъглеродния анализ, извършен при разкопките в Рангпур и Лотхал - важен център на морската търговия - още през XIX в.пр.Хр. свидетелстват, че този упадък се е засилил особено много през XVIII-XVII в.пр.Хр., когато прекъсват непосредствените контакти с градовете по р.Инд.

 

Дълго време в индоложката наука господства теорията на М.Уилър, според която описваните в химните на "Ригведа" войни и битки биват предизвикани от натиска на ариите в/у харапските градове, натиск, завършващ с унищожаването на самата Индска цивилизация. Изхождайки от тази предпоставка учените са склонни да причисляват към арийските всякакви нехарапски елементи, срещани в късните слоеве на Харапа, Мохенджо-Даро и Чанху- Даро.

 

Материалите от областта на лингвистиката, литературните паметници и археологията дават възможност създателите на "Ригведа" да бъдат локализирани в Пенджаб и тяхното идване там да бъде датирано към края на II хил.пр.Хр. Така м/у това събитие и упадъка на главните центрове по Инд (XIX-XVII в.пр.Хр.) съществува значително прекъсване във времето. Само през последните години в Пенджаб и Хариана са открити няколко селища, в които къснохарапската култура е "доживяла" идването на ведийските племена. Тези сензационни материали поставят по съвсем нов начин въпроса за взаимоотношенията на индоарите с местните субстрати. Същевременно продължителното съществуване на късно- и следхарапските селища извън зоната на заселване на индоарите говори за други пътища на влияние на харапски традиции в/у духовната и материалната култура на народите от Северна Индия.

 

Изтъкнатият ведийски археолог Х.Д.Санхалия свързва с ариите следхарапската култура на Централна Индия и Северен Декан. Но два аргумента представени против тази хипотеза, доказват нейната погрешност. Изследваната от Х.Д.Санхалия култура е земеделска, а в "Ригведа" е изобразено общество, чието стопанство се базира до голяма степен на скотовъдството. Освен това се наблюдава "хронологична несъгласуваност". "Халколитната култура на Централна Индия" (термин на Санхалия) се датира от средата на второто хилядолетие пр.Хр., докато ариите, както е установено не са стигнали по-далеч от Пенджаб. Липсват също така данни за някаква връзка на тази култура с първоначалната зона на заселването им в Индия. Затова едва ли е допустимо да се предполага, че ранноведийските племена през този период вече са могли да стигнат до огнищата на халколитна култура, в чийто ареал влиза и Северен Декан. Следователно нито един от многобройните опити да бъдат открити следи на индоарии в основните центрове на Индската цивилизация и да се обясни нейният "велик упадък" с тяхното нахлуване не се увенчава с успех.

 

info: http://www.philosopher.hit.bg/ref_1.htm

 

[DilQRa`]

Индийски бойни изкуства

Д. Александров

 

"Ние идваме от равновесието

и всяка борба, съзнателна или не,

е насочена към това -

да се върнем към него."

 

- Джнана Йога -

 

 

 

 

 

 

 

Индия е люлка на една от най-старите цивилизации и е съвсем естествено при едно представяне на азиатските бойни изкуства тя да заеме своето място.

Арийските племена, които обитавали областите на днешен Иран, дошли първоначално от Средна Азия. По-късно те се спуснали на югоизток и заседнали в северозападните равнини на Индия преди около 7 - 8 хиляди години. След като се установили по горното течение на р. Инд, те започнали да се спускат още по-на юг водейки постоянна борба с местното туземно население - тамилите, като постепенно ги изтласкали съвсем на юг в Южна Индия и о. Цейлон (Шри Ланка). Борбата между двата народа била безпощадна, но арийците успели да се наложат с по-високата си култура и организация, и заробили тъмнокожите варвари. В тези многобройни войни индийският военен дух се калява и достига едно незнайно по-рано развитие, което се поддържа и през всичките по-късни векове. Вътрешните борби между отделните арийски племена за първенство и власт върху покорените земи съдействат в същата посока, крепят и дават храна на този дух. По това време се появяват и древните религиозни химни наречени "Веди" ("Знания"), които служат за основа на индийската философия и религия, вплели своя дял в бойните изкуства.

През І-во хилядолетие пр.н.е., под господството на висшите арийски слоеве се установили специфичните за Индия кастови форми: брахмани (свещенослужители); кшатрии (военно дворянство); вайтя (занаятчии и търговци); шудри (селяни, земеделци и скотовъдци) и парии (недосегаеми). Неарийските касти не можели да се занимават с конна езда, упражнения с оръжие, бойна подготовка и йога.

Военната аристокрация и всички влизащи в кастата на кшатриите получавали солидна специална подготовка. Съгласно "Законите на Ману" (сборник записан в І в. пр.н.е.), те можели да се сражават и с превъзхождащ ги по численост противник съответно: в равнината на колесници и на кон; във вода на слонове и лодки; в гориста местност с използване на лък и стрели; и в планинска местност с меч и щит. Те също признавали двубоите с оръжие или даже с голи ръце като фактор, решаващ съдбата на сражението.

 

Използване на бойни слонове на бойното поле

 

Освен ценните сведения по въпросите за военното изкуство, в "Законите на Ману" се прави опит за обобщаване на теорията на древноиндийското военно изкуство. Дават се и морално-етичните правила за водене на боя.

"Законите на Ману" оказват голямо влияние върху китайската и гръцката военно-теоретична мисъл.

Морално-етичните принципи на воюване са отразени и в друг древен сборник от закони - "Манава Дхарма Шастра", където четем следното: "Ония владетели на света, които в усърдието си да се сражават развиват силата си в битката, без някога да обърнат лицето си, след смъртта си се изкачват направо на небето".

Кшатриите се занимавали изключително само с военно дело и усъвършенствали непрекъснато бойните изкуства и оръжията. По своята структура и организация те се доближават до самурайското съсловие в Япония, с тази разлика, че възникват почти 1000 години по-рано от него.

 

 

 

Древната индийска армия се деляла на четири рода войски: пехота, конница, бойни колесници и бойни слонове. Най-широко били разпространени лъкът и колесниците. Стрелбата с лък била на голяма почит и затова военното изкуство се наричало "дханурведа" ("лъкознание"). Дресираните бойни слонове със защитни покривала и хора на гърба поместени в специална платформа, изпълнявали ролята на "танкове" в битките, и се ползвали с голям успех особено срещу чуждоземците.

Най-малкото подразделение в индийската армия от ранните векове, се състояло от петима воини-пешаци, трима конници, една колесница с водач и стрелец и един боен слон с 3 до 5 стрелци на гърба. Всяко следващо подразделение е три пъти по-голямо от предшестващото.

Воините били обучавани многостранно, като обучението включвало сражение на колесници, на слонове, на коне и спешени. Като трябвало добре да се овладеят основните оръжия - меч, боздуган, хвърляне на копия, стрелба с лък и др.

В ранното средновековие бойните изкуства се развиват бурно, като се диференцират различни стилове и направления. Всъщност този процес започва още преди новата ера, но оформянето на стиловете завършва през средновековието.

Военното изкуство процъфтява и по времето на империята на Великите Моголи (XVI - XVII в.), която се състояла от тюркски, таджикски и афганистански племена обединени от пълководеца Бабур.

По това време голямо идеологическо въздействие върху военните оказала "Бойната Сутра", в която се излагали тактиката и стратегията на войната. В глава 49 на сутрата се казва: "...Тактиката е подобна на сандалите. Да ги носят са длъжни само силните. Слабият не е длъжен да се осмели да ги носи..." (В Индия на времето, сандали са носели само привилегированите касти.).

Конницата била главната ударна сила на моголите. Кавалеристите били въоръжени с копия и лъкове, и можели да стрелят шест пъти по-бързо от мускетарите. Лъковете им били от тюркския тип - сложносъставни.

 

Въпреки, че са на възраст няколко хиляди години, голяма част от индийските бойни изкуства са загубени в тъмата на хилядолетията, други са преминали в съседни държави и само една малка и незначителна част са останали по места, за да напомнят за славните традиции на изкуството в отминалите векове. По-долу излагаме някои от тези системи и дисциплини, за които все още има някакви сведения, някои от тях все още се упражняват и в днешна Индия.

 

1. Ната ("мъжествен танц")

 

Още преди повече от 5 хиляди години в Индия се провеждали празненства с атлетически характер включващи мятане на копие, бягане, дълъг скок, конна езда, надбягване с колесници и разбира се борба и юмручен бой.

С времето телесните движения имитиращи удари и бойни прийоми, съставили там особен ритуал наречен Ната (букв. "мъжествен характер", "танцьор" или "изпълнител"). Напомнящ своеобразен гимнастически танц, Ната впоследствие се трансформира в условно ритуално единоборство между двама невъоръжени съперници. За този вид голоръка схватка пише (за пръв път) в известната будистка "Лотосова Сутра", където се дават ценни сведения за бойните изкуства.

Известна информация за Ната може да се почерпи и от Ведите, и по-точно от третия сборник наречен "Яджур-Веда" ("Знание за жертвоприношенията"). Там се споменава, че коренното население на Древна Индия имало ценни традиции в областта на ритуалната оздравителна гимнастика, танцът, самоотбраната без оръжие и лечебния масаж. В тези химни се споменава също за такива форми на единоборство, стилът на които се характеризира с удари на ръцете и краката по чувствителни места в тялото на противника, а също и прилагането на удушаващи хватки. За форми на юмручния бой се споменава и в един от другите сборници - "Риг-Веда".

Изследванията показват, че от ритуалите на Ната водят своето начало начините на тренировка известни като "форма" или "формални упражнения" (на кит. "хсинг", "тао" или "куен-то"; на яп. "ката"; на корейски "хиунг"), които се практикуват в повечето азиатски бойни изкуства днес.

 

2. Ваджра-Мусти ("Диамантена борба")

 

Легендата разказва, че тази система за самозащита без оръжие е била измислена през ІІІ-то хилядолетие пр.н.е. от един индийски принц. Той прекарвал времето си като наблюдавал поведението на животните в гората и проучвал техните начини за нападение и защита. Като анализирал движенията на животните, принцът ги систематизирал и извлякъл от тях голям брой техники, които можели да се приложат и при хората. По-късно той експериментирал и убил повече от 1000 роби, търсейки слабите точки по човешкото тяло, като използвал научените техники. Това изкуство било наречено Ваджра-Мусти, което означава, че "онзи, който е стиснал юмрука си като оръжие е твърд и непреклонен като диамант".

 

 

Тази система била доразвита и обогатена от монасите-брахмани, които изповядвали старата индийска религия. Тя забранявала на брахманите да носят каквото и да е оръжие, дори бастуни и тояги. Често поради тази причина те ставали обект за нападение от страна на различни разбойници и грабители. Да се защитават разбира се са можели (никоя религия не забранява това), но без оръжие! Така монасите били принудени от обстоятелствата да доусъвършенстват системата на индийския принц и да я направят свое "тайно оръжие" срещу насилниците.

По онова време в манастирите и светилищата освен религия и философия се изучавали и анатомия, медицина, лечебен масаж, гимнастика и редица общообразователни предмети. Всички тези знания дали бърз тласък в развитието на Ваджра-Мусти.

Към прийомите, които принцът изобретил били добавени различни гимнастически и дихателни упражнения за усъвършенстване на тялото и общата подготовка. Най-важните от тях били заимствани от старите системи на Йога, чийто произход е много древен и не е датиран точно. Последните изследвания обаче доказват, че системата на Йога е на възраст поне на 8 хиляди години.

 

Едно от най-древните изображения на йога в Индия. Керамична плочка от Мохенджо Даро (Сев. Индия), 3-то хилядолетие пр. Хр.

 

Отличителното за тази древна система е разбирането, че човешкият организъм се поддава на усъвършенстване, и че пътят за това е единствено упражняването, пътят на личното усилие и работа над себе си, за да се съкратят някои еволюционни етапи.

Комплексът от йогийски упражнения бил огромен и обогатил невероятно много системата на Ваджра-Мусти. Според преданието бог Шива, който се смята за патрон на йогийските адепти, владеел около 84 хиляди такива упражнения. В някои стари легенди се споменава как тези упражнения са били дадени на хората: "…Много, много отдавна боговете ходели по Земята и участвали в съдбините на хората. Най-могъщ бил бог Шива. Той правел пред хората десетки хиляди дихателни упражнения, за да им покаже как да засилят здравето си, да създадат красиво и съвършено тяло и да се доближат до боговете както по ум, така и по външност…".

С упражненията на Йога била въведена и неразривно свързаната с тях философия, която заедно с религията на брахманите (ведическият брахманизъм) образувала духовната основа на системата. Именно тази духовна основа, обогатена и доразвита от различни учения се оказва впоследствие най-жизнена и като стожер пронизва до голяма степен всички вторично появили се бойни изкуства.

Системата на тренировка заимствана от Йога позволявала на практикуващите Ваджра-Мусти да придобиват необикновена закалка на тялото и да развиват невероятни сили. За постиженията на йогите в тази насока всички сме чували, но все пак да се обърнем към фактите: Така например руският пътешественик Людовик Русел, посетил Индия през 1864г., в своята книга "Индия на раджите" споменава за някои такива постижения. В щата Бопал той присъствал на демонстрация на индийски йога, който извивал саби и кинжали опрени с острието си в голите му гърди; издържал удар на добре наточена сабя - "тулвар" в гърдите; ходел по остриетата на шпаги; подхвърлял във въздуха свежи кокосови орехи и ги чупел с бръснатата си глава. На другия ден демонстрацията продължила. Към тежка талига, която с труд теглели два вола привързали остра пика с острието напред. След това няколко човека се качили в талигата, а йогата като допрял голия си череп до острието отместил с бутане талигата на няколко крачки. Присъстващите го нарекли "човекът с железния череп", въпреки че при изследване външно главата му била напълно нормална. Според думите на Русел само кожата й била малко по-дебела, но пиката била толкова остра, че с лекота би могла да пробие и кожата на слон.

Директорът на школата за йоги в Калкута - Шиам Сундар Госвами пише, че веднъж видял с очите си как неговия учител, знаменития Балака Бхарати, с удар на ръката си пречупил боров ствол, с който след това не могли да се справят шест здрави мъже. Същият йога при друг случай с голи ръце държал метален тиган в огъня в продължение на повече от половин час, без да усеща някаква болка, въпреки нажеженото желязо.

Йогата К. Раммурти можел да издържи на гърдите си слон, а йогата Сисал от Мадрас можел дълго време да стои във въздуха в поза лотос като единствената му опора била здрав шнур опънат между пода и тавана, който той държал с дясната си ръка.

Практикуващите Ваджра-Мусти закалявали ръцете си като първо ги потопявали в съдове с мляко, а след това удряли многократно с кокалчетата на юмруците си в мраморна плоча. Закаляването на крайниците по този начин, а също и чрез използването на други методи, позволявало да се нанасят тежки удари на противника, които можели да бъдат и смъртоносни.

Голям тласък за развитието на Ваджра-Мусти и другите бойни изкуства допринесъл будизмът. Създателят на учението - принц Сидхарта Гаутама (Буда), бил ненадминат във фехтовка с меч, стрелба с лък, бокс и борба. По-късно той се запознава с аскетичната практика на йогите, с учението на Ведите и с Ваджра-Мусти.

 

 

Неудовлетворен от схоластиката на брахманизма, Сидхарта Гаутама въвежда будистката религиозна реформа и прави достъпни отделни елементи на Йога и Ваджра-Мусти за по-широките слоеве на населението.

Доктрината на будизма съвпада с целите на Ваджра-Мусти и те се срастват. Будисткото учение проповядвало човек да се освободи от мрежата на страстите и плътските лоши желания, които се смятали за първопричина на човешките страдания. Целта на будизма била спасението на душата, но душата и тялото са неразделно свързани. Следователно, за да се спаси душата, било необходимо първо да се спаси нейният храм - тялото. Проклятието на тялото можело да бъде избегнато само по пътя на усъвършенстването. Така тялото щяло да бъде запазено от болести и унищожение. Именно тук Ваджра-Мусти се явило като един ефикасен способ за самосъхранение и духовно развитие.

В глава 14 на будистката "Лотосова Сутра" се споменава за Ваджра-Мусти. В преводите на китайски език стилът на това бойно изкуство с празна ръка е именован като Хсианг-Ча" или "Хсианг-Пу" ("взаимно удряне" или "взаимно блъскане"). Тези йероглифи са използвани и от японците за обозначаване на древната борба Сумо, но явно е, че тези стилове са твърде различни.

В по-ранната будистка сутра "Хонгио-Кио" също се споменава за схватка в стил Ваджра-Мусти между брата на Буда - принц Нанда и Девадата.

Когато през І век пр.н.е. се появяват първите индийски будистки изображения, се забелязва, че будистките иконописци доста точно са възпроизвели редица позиции и движения близки до употребяваните в съвременните стилове на У-Шу (Кунг-Фу) и Карате. Тези бойни позиции са най-добре показани от двамата небесни стражи Лева и Диоай, които пазят вратите на будистките манастири. Смятало се, че тези божества-пазачи предпазвали вярващите от злите демони и затова били изобразявани като огромни същества със свиреп и заплашителен външен вид. Обикновено една от ръцете на стражите е насочена напред с опънати пръсти, палецът сочещ навън, а кутрето свито навътре. Това се счита за една от позициите на китката във Ваджра-Мусти.

В по-късен период Ваджра-Мусти се практикувало изключително сред джетисите - каста от брахмански професионални бойци, които от Модхера в Северен Гужарат се преселили в Мизоре, Хидерабат, Конкан и областта Раджастан през Х-ти век. По това време Ваджра-Мусти била известна като борба от най-яростен вид. Книгата на Сомешвар дава подробна информация за протокола, диетата и тренировъчните методи на тези любопитни и жестоки бойци.

Във Ваджра-Мусти имало стотици техники свързани във верига от комбинации и варианти. Най-често се прилагал юмручният удар, чиято сила се увеличавала от използването на особен уред носен на ръката, подобен на метален бокс. Прилагали се също ключове по ставите и ритници.

 

 

 

Борбите се провеждали на пясъчна арена. Употребата на металните боксове с шипове неминуемо водела до смъртта на единия от борците. За да намалят смъртоносното действие, през ХІХ в. започнали да изработват боксовете от слонова кост и ги привързвали с кожени ремъци към ръката. За да се обезчувствят срещу ударите, преди боя на борците се давала настойка от опиум ("банга").

 

 

 

Израждането на Ваджра-Мусти от бойно изкуство за самозащита до кърваво зрелище за раджите довело и до неговото западане. С появата на западния начин на боксиране (английския бокс) през деветдесетте години на ХІХ век, повечето от старите стилове на Ваджра-Мусти били забравени и се запазили само ограничен брой дисциплини. В днешно време Ваджра-Мусти все още се упражнява в някои затънтени кътчета на Индия.

 

3. Каларипаят ("бойно-полева практика")

 

Според легендата бойното изкуство Каларипаят произлиза от "космичния танц" на Шива или това е "танцът на космическото разрушение". Бог Шива предал изкуството си на Парашурама, мъдрец от щата Керала, който се смята за основател на Каларипаят.

Каларипаят или "практика на бойното поле" е комплексно военно изкуство на кшатрийте и води своето начало още от І-во хилядолетие пр.н.е. През този период редовно били провеждани игри наречени "Самаджиа", които включвали бой между слонове, бокс, бой с тояги и борба.

В Каларипаят са се вплели и много аспекти на Йога обединени от единството на физическото съвършенство и пробуждане на вътрешните енергии ("Аандареека-Шакти" или "Каруту"). Много техники и движения от класическите индийски танци, между които на първо място "Самхара-Тхандава" - танцът на Шива, са влезли в техниките на Каларипаят. "Танцът на космическото разрушение" изглежда е вдъхновил Парашурама да създаде ефикасни движения за отбрана и нападение, които успешно да бъдат приложени на бойното поле. Говори се, че Парашурама е основал 108 школи - Калари, в които посветил 36 000 брахмани в изкуството и им заповядал да предадат своя опит на новите поколения. В школите Калари (по-късно са ги наричали "Ша-Лай" - "манастир за будистки монаси") освен бойно изкуство били изучавани и философия, религия и общообразователни предмети. Така че Калари били нещо като центрове или училища за първоначално обучение. Тази традиция се запазила и в китайските манастири, където изкуството било пренесено около новата ера от странстващи будистки монаси.

Каларипаят е великолепно изкуство, което според специалистите се явява прототип на много от съвременните азиатски бойни изкуства. Съществуват няколко стила на Каларипаят, които подробно ще разгледаме нататък.

 

Бойци от Каларипаят

 

В Южна Индия стил подобен на Каларипаят се е практикувал още през VІ - VІІ в. Статуите в храмовете на Канчипурам близо до Мадрас (строени в VІІ в.) представят невъоръжени и въоръжени техники в пълен набор от арсенала на Каларипаят. Те са били видени навремето и от известния китайски монах-пътешественик Хсуан Тсанг, който дошъл в Индия, за да получи свещените будистки книги.

 

Различни оръжия за каларипаят

 

Индийски брони и шлемове от XVIIIв.;

 

 

Индийски ножове

 

 

Има редица стари индийски текстове третиращи въпросите за философията, медицината, религиозните схващания и бойните изкуства в частност и Каларипаят, на Древна Индия. За съжаление много от тях са написани на палмови листа или бамбукови дъсчици, които са силно повредени от плесените, гъбичките и влагата, и почти не могат да бъдат разчетени.

Южните индийски текстове са написани в ранните си версии на тамилски език и се появяват след ІІ век. И в миналото, и днес Каларипаят се упражнява много сред коренното население на Индия - тамилите. Те практикуват главно южния стил, докато северния стил на Каларипаят се упражнява от "наярите" - етническа група, говореща на езика малаялам. Наярите са част от наследниците на арийската културна традиция на Северна Индия.

В миналото Каларипаят е бил тясно свързан със структурата на обществото. Така например в средновековния щат Керала една обединена фамилия е представлявала най-малката структурна единица на обществото, позната под името "Кооту-Кудумбам"; няколко семейства образуват "Тара" - най-ниското стъпало на обществената йерархия. Всяко "Тара" притежава "Каву" (малък храм) и школа Калари. "Калари Бара Девата" е божеството на Каву. Най-известното Каву в Керала е свързано с името на Тачоли-Отенан (легендарен боец от Керала) и се нарича "Локанар-Каву" от Бадагара.

В Каву се покланят главно на божествата Кали, Нили, Отамулаши и Отапали, които демонстрират жестокостта на богинята майка при борбата с неверниците. Във вътрешността на Керала все още се извършват древни жертвоприношения и ритуали свързани със светилищата на тези божества.

 

 

 

Продължавайки по-нататък, няколко Тара образуват "Десам", начело на който стои "Деса-ваши", чийто дълг е да организира въоръжената охрана на населеното място и да полага грижи за обучението. Бойците на селището обучени в Калари са на разположение на Деса-ваши при необходимост. Тези бойци били наречени по-късно "Наир" (или "Наяр") и те произлизали от военните касти. Съществувала е също и специална групировка бойци от Керала, известни под името "Шаавер-Пада" (армия, която се самоубива). Членовете й били специално обучени за телохранители и са известни като най-храбрите и жестоки воини в целия свят. Техен девиз бил "убий или бъди убит". По време на бой ги наричали "Сапта-Кармае" (седемте действия на един боец).

Мястото, където се упражнява Каларипаят е свещено и с него са свързани редица сложни ритуали утвърдени през вековете. Калари е с размер 42 стъпки дължина (12.6 м., измерването е по стъпката на майстора) и 21 стъпки (6.3 м.) ширина, като е ориентирано в посоката изток-запад по дългата страна. Повърхността на площадката е гладка и хлъзгава и се намира на 6 стъпки (1.8 м.) под нивото на почвата, т.е. Калари е вкопано в земята. Стените са облицовани с плетени палмови листа. Така описано мястото за обучение е известно като "Куши-Калари". Съществуват и други разновидности на Калари, които според предназначението си се делят на: "Недум-Калари" (за обучаване на пехотинци), "Курум-Калари" (за партизанска война и терор), "Анга-Калари" (място за двубой), "Черу-Калари" (за оказване на медицинска помощ на пострадали в бой), "Кодум-Калари" (за секретно обучение). Всички страни на Калари са свързани с някое божество и имат прилежащи жертвеници. Основен е култът към богинята на войната Кали. Във връзка с езотеричното обучение са почитани също Бхара-Девата, Гуру-Тара (духовете на старите майстори) и други, които са свързани с духовната тренировка.

Всеки нов ученик се приема за обучаване след специална церемония, която трае цял ден. След тази церемония ученикът полага клетва и се приготвя за "узхичил" ("масаж"), който заедно с упражненията за гъвкавост ("майпаят"), представляват първия етап на обучението в Каларипаят. Всеки начинаещ бива масажиран лично от учителя с растителни масла (най-често кокосово) и билки в продължение на един месец, за да се подготви тялото за упражненията и да се огъвкавят ставите, мускулите и връзките за интензивния тренинг, който следва. Масажът от този тип се повтаря всяка година.

Каларипаят се практикува главно в селата, където традиционализмът и порядките са се запазили от векове. Заниманията се провеждат рано сутрин при изгрев слънце. През деня, когато няма занимания, учителите ("Гурукал") изпълняват функциите на лекари в околността. Те имат големи познания върху традиционната медицина (Аюр-Веда - "Знание за дълголетието"). В тази област масажът се смята за най-важното средство за лечение.

По-голяма част от школите по Каларипаят се намират в Южна Индия и най-много в щата Керала. Известни са 75 школи по Каларипаят с около 3000 трениращи, но като се имат предвид мащабите на Индия вероятно техния брой е много по-голям. Тук трябва да се има предвид, че това са известните школи без тези, които водят секретно обучение. Тъй като повечето от школите са по селата до съвсем скоро европейците дори и не подозираха за тяхното съществуване. Едва през последните години се чу нещо за това великолепно изкуство, което извън Индия е абсолютно непознато като практика.

 

Тренировка на Каларипаят в селска школа

 

Освен южния стил ("Теккан"), съществуват още северен стил ("Вадаккан") и стил на централния район ("Мадхия") със някои техни разновидности.

Въпреки известните различия, всички стилове на Каларипаят съдържат в себе си четири нива на бойна практика:

• Подготовка чрез масаж и упражнения за гъвкавост; тренировка на формите ("Мейтозхил").
• Оръжейна тактика
  • с дървени оръжия ("кол-тари")
  • с метални оръжия ("Анга-тари")
• Невъоръжена битка ("Верум-Кай")
• Секретна практика ("Марма-ади") и мантри.

Първата фаза, известна на север под името "Мейтозхил" или "работа извършена от тялото", се нарича понякога също "Черу-тозхил" ("малка работа"). В това ниво се набляга върху формите касаещи стъпките и работата на краката (техника на придвижването). Мейтозхил на Север съдържа 8 упражнения за краката с нарастваща трудност. Следват комбинирани упражнения "Мей-паяту" ("битка извършвана от тялото"). В централния район упражненията от този раздел са 18 основни от общо 45, които някога са били 96 на брой. После следват "Калам-Чавиту" - сложни упражнения за краката. В южния стил формите за краката са 12.

Формите, които следват упражненията за краката са с точно установени техники за защита и атака изпълнявани в строга последователност. Всяка от тези форми си има име, което е в зависимост от позициите на краката. Сходството между тези форми и аналогични такива в Китай, Япония и други страни дава основание на редица специалисти по азиатските бойни изкуства да определят техниката на Каларипаят като предтеча или прототип на много от съвременните азиатски техники за борба.

5 стъпкова тояга ("лати")

Оръжейната практика започва с боя с тояга и палка ("Силамбам"). За целта се използват бамбукови или ратанови палки и тояги. Тоягите са дълги по 12 педи ("кетукари"), а палките по 3 педи ("черувати"). По-напредналите имат право на специална есовидна палка, извита като слонов зъб ("отта"). В Каларипаят отта се смята за абсолютното оръжие на въоръжения двубой, тъй като тя е предназначена за атака на виталните точки. С това оръжие се изпълняват и някои от формите на стила. Отта се изработва от сърцевината на твърдото тамариндово дърво, което трябва да е поне шест стъпки дебело. Право на това фаворитно оръжие имат само майсторите.

Двубоят с отта се смята за особено опасен, тъй като експертът умело боравейки с него може да порази 64 "Кула-мармас" (витални точки) по тялото на противника. Теорията, която обяснява практиката на отта се нарича "Дхануспраманам" или теория на арката.

Навлизането във въоръжената практика на Каларипаят е свързано често с ритуали към бога на оръжията Аюдха Бхайвава. Тези ритуали дават възможност на практикуващия да се настрои психически за бъдещата битка и да запазва абсолютно самообладание пред смъртоносния блясък на оръжията.

Силамбам е традиционна тамилска борба с тояги и представлява важен раздел на Каларипаят. Според преданието тази борба е създадена от бог Муруган - покровител на воините и поетите.

 

В началото на н. е. изкуството на борба с тояга било преподавано в училищата като задължителна дисциплина както за знатните кратрии, така и за простите воини. Смятало се, че от една страна фехтовката и борбата с тояга спомагат за овладяване на целия сложен набор от хладни оръжия, а от друга според нуждите могат да ги заместят. Така например, когато на бойното поле се счупело копието на воина, той продължавал боя с дръжката му вече под формата на тояга. Когато и тя се счупела, той продължавал боя с техника на палката и най-накрая с голи ръце. Точно в същия порядък се упражнява и системата на Каларипаят.

 

Силамбам - бой с палки и тояги

 

Поради своята достъпност Силамбам бил усвоен и от селяните, които имали нужда от защита в многобройните междуособни войни между раджите. В 1760г., когато избухнало народното въстание срещу англичаните, продължило до края на столетието, оръжието не достигнало и в ход били пуснати дълги бамбукови тояги осветени от жреците на бог Муруган.

След потушаването на въстанието англичаните забранили Силамбам, на селяните продължили да тренират, само че вместо с бамбукови тояги се упражнявали със стебла от захарна тръстика. И ако ги изненадвали по време на тренировка, те си давали вид, че ядат тръстика.

Основните прийоми на Силамбам се наричат "орел падащ върху плячка", "маймунски размах", "скок на жабата" и др. Тези техники са настроени върху наблюденията на движенията на животните. Техниките на Силамбам са разнообразни, динамични и пластични като тоягата опасва цялото тяло образувайки своеобразен щит. Всичко това се съпровожда със скокове, уклони, прикляквания и боецът нито за секунда не се задържа на едно място. Сериите от техники се навързват във форми в строго определена последователност и наподобяват танц. Висшата цел е свободната схватка.

Основното в Силамбам не е силата, а гъвкавостта, бързината на реакцията и красотата. Тази характеристика важи в цялост за системата на Каларипаят.

Понастоящем Силамбам се практикува и като самостоятелна дисциплина и е много популярен в Южна Индия в щата Тамилнаду. Един от известните Силамбам-експерти през миналия век е бил майсторът Пулин Дас. Днес в Мадура е прочут също със своето изкуство майсторът Шейх Усман.

Силамбам тренировка с палка и тояга - важна част на Каларипаят. Палките на Силамбам варират от 15см. до 180см., като начинаещите използват гъвкави палки от ратан, а напредналите от твърдо дърво.

Типични за Силамбам са ниските позиции и бързите удари и блокове с тоягата. Първо се учат формите с тоягата, после спаринг с учителя и накрая свободен спаринг. Много от техниките на Силамбам са актуални при другите оръжия.

Към Силамбам спадат и техниките с боздуган и дървен топуз за бой срещу слоновете (хвърля се и като факла).

Разделът Анга-тари на Каларипаят включва разнообразни оръжия, които варират според предпочитанията на отделните стилове и школи.

 

Различни оръжия на Каларипаят

 

Още от древността в Индия се изработвали най-добрите оръжия в Азия. Дори известните саби-дамаскини са индийско изобретение. Индийските металурзи получавали най-добрата стомана и изготвяли от полуготовия материал стоманени слитъци, с които търгували в Близкия и Далечния Изток. Прочутите самурайски мечове в Япония и сабите-дамаскини на арабските майстори се изработвали от индийска стомана. Интересно е да се отбележи също, че технологията на индийските мечове и саби съвпада с тази на сабите-дамаскини, самурайските мечове и индонезийските кинжали (магическия "крис").

 

Ръкохватки на саби талвар;

 

Известният арабски учен Ал Бируни (973 - 1048г.) от Хорезъм казва следното за индийците: "Няма друг народ, който да разбира от отделните видове хладни оръжия и от названията им по-добре отколкото жителите на Индия!" По-нататък ученият описва качествата и цветовете на различните саби и мечове според предназначението им. Изумруденозелени, когато острието било обработено с нажежен меден сулфид и толкова здрави, че с тях можело да се разсече на две гранитен камък; сиви с окраската на отровна змия (т.нар. "зм"йска закалка") " като нея пъргави, които на въздуха трептели като струна (можели също да се носят около кръста като колан); копринено бели, тежки и масивни, способни да пробият кожата на слон, без да се огъне острието. Шарките по острието, които се получават при коването и "дипленето" на метала служели като белег за оценка на качествата на дамаската стомана (така се наричат всички изделия изработени по тази технология). Шарките на всяко оръжие били специфични и служели като подпис на майстора-ковач, който го изработвал. Някои от тях се откроявали по-ясно едва след натриване със сок от екзотично растение, след обагряне с кръв или се променяли на светлина и сянка, при студ или при потапяне във вода. Стойността на една такава сабя изработена от прочут майстор била равна на цената на много добър боен слон!

Упражненията със сабя се наричат "фари-гадка" и се провеждат с дървена сабя ("гадка") и малък щит ("фари"). На север е популярен терминът "ваал-парича" ("щит и меч"). Други оръжия в Каларипаят са различните видове копия и пики ("кунтам", "вита" и др.), тризъбец, бойна брадва, меч ("пата") със специална ръкохватка като желязна ръкавица.

Най-смъртоносното оръжие е "уруми" (сабя-пружина или сабя-камшик), която може да бъде блокирана само със щит. Уруми се състои от нормална ръкохватка, от която излизат четири или пет тесни и гъвкави като часовникова пружина остриета с дължина около 180см. и остри като бръснач. "Сабята-камшик" се носи увита около кръста като колан, който мигновено може да влезе в действие. Техниките, извършвани с уруми са въртеливи, засукващи, стрелящи, хващащи и удрящи като с камшик. При реален бой с уруми могат да се победят няколко противника едновременно, като последиците за ударените с него са ужасяващи. Не трябва да се забравя, че с това оръжие може да си служи само завършен майстор, който го е овладял добре. В противен случай по време на боя той може да се самонарани доста тежко.

 

 

От по-късите оръжия особено популярна е смъртоносната кама-бокс ("катар" или "бунди"), която е най-разпространена в щата Бунди. Още в "Махабхарата" се споменава за бойци въоръжени с катари, които побеждавали лъвове. Катарът има широко като длан острие, което може да се раздвоява като рога или да наподобява цвят на лотос. Тези форми на острието, както и характерния начин на употреба идващ от ръкохватката, спомагат да се нанасят почти винаги смъртоносни прободни рани в близкия бой.

Освен катар, в Каларипаят се използват още няколко вида кинжали и ножове с характерна форма и техники на употреба. тези техники включват: бързо вадене на кинжала от ножницата, удари и контри от различни позиции (стоящи, седящи и с лъжливи движения). Освен боя с кинжали се изучавал и такъв, когато единият е въоръжен с кинжал, а другият е без оръжие.

Други оръжия използвани в Каларипаят са сърповидния нож "кукри", есовидната кама, щитчето с три остриета, ритуалния нож "григук", метален диск за хвърляне "чакра" и много други.

 

Сърповиден нож "кукри" използван в Непал и Индия. Непалски "кукри" от XIX-XXв. (по Попенко)

 

В миналото важна част от Каларипаят са били дисциплините стрелба с лък и фехтовката с ятагани върху гърба на слон.

Индийските пехотинци стреляли с огромни лъкове и стрели, които пробивали щита и бронята. До ранното средновековие в Индия се използвали лъкове от обикновения тип. По-късно на въоръжение идва сложносъставния лък от тюркски тип.

Стрелбата с лък е добре описана в "Махабхарата". От там става ясно, че тази дисциплина, която е била привилегия на кшатрите, се е разглеждала и като духовно упражнение, изискващо голяма умствена концентрация.

Третото ниво на Каларипаят наречено "Верум-Кай" (бой без оръжие) е етапа, когато практикуващите са овладели добре техниките с оръжията и основните форми и могат да ги практикуват както с него, така и без него или срещу него с голи ръце. Формите срещу въоръжен или невъоръжен противник са особено популярни в южния стил на Каларипаят, а също и в стила на централния район. Там са известни формите "Пада-талу", "Ади-ккай", "Поотум-Пиривум", "Катиюм-Курувадиюм", "Ваа-Кати" и др. Всяка форма ("суваду") започва и завършва с поздрав. Тя се изпълнява за около минута и съдържа от 20 до 50 съществени техники, включващи премествания, удари, блокове, хватове, защити, ключове и хвърляния. Линиите на движение са прави, на кръст или квадрат. Всички форми без оръжие са построени така, че могат да се изпълняват и с него независимо от вида му. Много от формите започват с приклекнала позиция (готов за скок) и завършват пак в такава или седяща позиция. Особено при употребата на оръжие се използват много ниски позиции, за да не се разкрива тялото за удар. В този пункт техниката на Каларипаят се доближава твърде много до някои стилове на индонезийския Пенчак-Силат, който явно е заимствал много неща от индийската система.

 

 

Основната характеристика на Каларипаят е, че това е предимно меко и гъвкаво изкуство, разчитащо повече на ловкост и пъргавина, отколкото на грубата физическа сила. Има и известни разлики в тактиката на Северния и Южния стил, които ще изтъкнем.

Преди да започне практиката, в Северния стил учениците си намотават на кръста, хълбоците и слабините 13 метрови набедрени препаски от памучен плат, които пристягат долната част на корема и спомагат за укрепване на стойката и дишането. За Северния стил са характерни високи скокове (до 2.5 м.), много ритници, удари на дълга дистанция, ниски позиции. При ударите и блоковете крайниците са напълно изпънати. Употребяват се също множество трудни гимнастически упражнения с висока интензивност, които правят тренировката изморителна и напрегната. Натоварванията се облекчават с дихателни техники от Йога и различни методи за отпускане. Северният стил изисква висока техника и перфектно владеене на формите.

 

 

 

Южният стил набляга върху ефективността на техниките и сила в действието. В него се съдържат повече кръгови движения и изглежда по-груб от Северния стил; ударите са от типа на "късата ръка" с отворени юмруци, но с голямо разнообразие в положенията и формите на ръката. В Южния стил има малко скокове и ритници, които се изпълняват ниско; позициите са солидни и се съчетават със силовото използване на ръцете, бедрата и торса.

Последното, четвърто ниво на Каларипаят включва секретното изкуство за поразяване на виталните точки по тялото ("марма-ади") и изучаването на специални словесни формули ("мантри"), които съчетани с медитация и дихателни техники предизвикват вибрации в съответните психически полета, които създават голяма мощ. Това е секретна част на изкуството и до нея се допускат само най-напредналите ученици, които след усвояването на тази техника заедно с посвещаването в тайните на масажа ("Калари-чикитеа") достигат степента наречена "Калари-Гуруккай" или "Калари-Абхиаси" (посветен в Калари).

 

Някои от основните видове мудри - символично енергийни жестове на ръцете използвани в индийските танци и бойните изкуства

 

 

 

Някои от основните видове мудри - символично енергийни жестове на ръцете използвани в индийските танци и бойните изкуства

 

 

Индийски символични жестове с ръцете - мудри ("печати"), използвани както в традиционните танци, така и в ритуалите и практиките на бойните изкуства, за активиране на психическата енергия

 

 

Индийски символични жестове с ръцете - мудри ("печати"), използвани както в традиционните танци, така и в ритуалите и практиките на бойните изкуства, за активиране на психическата енергия

 

Марма-ади е есенцията и ритуалът по посвещаването на Каларипаят. Това изкуство има древна традиция водеща своето начало още преди новата ера. То се използва само ако животът ти е в опасност и за лична защита.

В "Сусрута-Самхита" (медицински свещен текст "шастра" от ІІ - ІV в.) са указани 108 точки на човешкото тяло, в които при удар се предизвиква временна парализа, силна болка, безсъзнание или смърт. Указани са също и виталните точки при животните. При слона например те са около 90; 14 от тях са смъртоносни. Махоутите (дресьорите на слонове) са добре запознати с тях и ги използват в своята работа, за да подчиняват животните.

В Южния стил на Каларипаят също се използват 108 "мармас" (витални точки), от които 12 са смъртоносни. Те се наричат "Паду-Варман" и имената им са както следват: Тилка, Натчатра, Чевикути, Пидари, Уракка, Туми, Нер, Адаппа, Ати, Чуруки, Учи, Калтидай и Каннади.

В Керала-стилът, точките мармас са 107, от които 64 са считани за крайно опасни.

Различните части на марма-атаките са: "Саниу" - сухожилия, "Дхамани" - артерии, "Мамса" - мускули и "Асти" - кости. В марма-атаката дори и слаби удари могат да предизвикат големи повреди веднага или със забавено действие. Така например удар в определена точка на гръдния кош може да причини колапс в артерия излизаща от сърцето (коронарна артерия) и да предизвика смърт след 2 1/2 часа. Специфичен масаж от арсенала на "узхичил" може да отвори отново артерията и да спре смъртоносното действие на удара.

 

Тренировка на бойци от Каларипаят

 

 

 

 

В наше време все още се срещат известни майстори (крайно затворени и недостъпни), от Керала, които са в състояние да убият или да осакатят непоправимо противника с помощта на удари в точките мармас. Те обаче не го правят освен в случаите на крайна необходимост, тъй като концепциите на Каларипаят са свързани с отвращение към насилието, коректна морална и духовна позиция в живота, уважение към учителя и човешкото тяло, което е храм на душата.

 

Муки-бокс (или Мусти-Юдха)

 

Муки-боксът се упражнява в Бенарес повече от 300 години, но той има много по-древна история. Още в "Махабхарата" се споменава за схватки без оръжие, чийто стил е близък до този на Муки-бокса. В един от епизодите например, героят Бхима убива своя противник с удар с крак - нещо, което е много характерно за Муки-бокса.

Стилът на Муки-бокса е много твърд и е подобен на Карате. Извън кръга на посветените той е слабо познат, тъй като се тренира в голяма тайна. Един от големите експерти на Муки-бокс - Срим Баба твърди, че майсторите в този вид борба имат обикновено само по един ученик, който се подбира чрез специални тестове.

Боксьорите затвърдяват по специален начин ръцете и краката си, и след това могат чрез удари да чупят камъни и кокосови орехи. Ударите се тренират в стоманена плоча, дебела три сантиметра и захваната в стената. Удря се с кокалчетата на юмрука с пълна сила. В сравнение с това, японската "макивара" (дървен стълб за удряне в Карате) изглежда детска игра. Разбира се закаляването става постепенно, чрез бавно и методично напредване.

На плочата ударите се отработват по един час като се сменят формите на юмрука. Във всеки удар се тренира и цялото тяло външно и вътрешно. Обръща се голямо внимание на дишането и фокусирането на силата. Изучават се и дълги заплетени форми за самоотбрана, които представят различни положения на реалния бой.

Ударите на Муки-бокса се специализират в най-уязвимите части на тялото, като се удря повече с крака, отколкото с ръце. Използват се и много промушващи техники с пръсти в очите, гърлото и мускулите. Муки-боксът е най-грубата от всички познати системи за борба и се сравнява с гладиаторските зрелища в Стария Рим. На вътрешни срещи е забранено да се атакуват само слабините, но при реалната самозащита те са така наречения "златен пункт" за атака. Във връзка с това, гореспоменатия Срим Баба изтъква, че всички "железни мъже" са с кожени тестиси.

Освен индивидуалните схватки се провеждат и групови битки. Най-известните борци от последните години Нараянгуру Баламбхат Деодхар и неговият брат Лакшмангуру Баламбхат Деодхар можели да се бият едновременно срещу дванадесет мъже.

Всеки урок по Муки-бокс започва и завършва с групова рецитация на Кредото:

"Аз идвам към теб само с палци,

Други оръжия аз нямам.

Но Правото или Честта изискват.

Моите палци ще ме подкрепят!"

 

Бинот

 

Това бойно изкуство се използва за голоръка борба срещу въоръжен противник. С оглед на тази особеност, практикуващите отработват специални смъртоносни техники като в тренировъчната им програма са включени единоборства с диви зверове в джунглата или на арена. В тези жестоки битки бойците изпробват смъртоносните си удари и захвати.

През мюсюлманския период, борците на Бинот били наричани "Ек-хатх". Днес с този стил са запознати съвсем малко хора.

 

Бандес

 

Целта на Бандес е да се обезвреди противника без да се убива или осакатява. Това изкуство се състои от безброй хватки, които са подчинени на това правило. Те съчетават в себе си хватове, ключове, хвърляния, обездвижвания, задържания и болезнени прийоми. Общо взето Бандес се доближава твърде много до техниката на японските бойни изкуства Айкидо и Джу-Джуцу. Една особеност на Бандес са ключовете с крака.

 

Сектата на Тагите ("удушвачите")

 

Тази секта, съществуваща и до ден днешен в Индия, практикува зловещото ритуално бойно изкуство с удушаващи хватки ("таги"). Тези ритуални убийства се изпълняват като култ към богинята Кали ("тагери"), която се явява като въплъщение на разрушителната сила в природата и се нарича още "Черната Майка".

Когато тагите действат и изпълняват ритуалите на това черно изкуство, те винаги призовават богинята Кали със специални заклинания, за да се увеличи силата им.

Целта е жертвата да се убие без да се пролива кръв, тъй като тя се смята за свещена. Тук е мястото да отбележим, че вероятно този ритуал е с много древен произход. При прабългарите например, също е имало подобен обичай на ритуално цареубийство, когато провинилия се владетел бил осъждан тайно, да се удуши с копринен шнур, без да се пролива кръв. Същия обичай срещаме и у турците в Мала Азия.

В Хидерабат живее известния в това изкуство Сурбул Корми. Той пояснява, че в сектата на удушвачите никога не се пролива кръв, никога не се убиват деца и никога не се убива безцелно.

Предполага се, че в днешна Индия съществуват около 12 секти на тагите. Цивилизацията ги е разбила, но те все още съществуват.

Таги (удушването) не е теоретично упражнение, то е много реалистичен вид убиване. Душенето обикновено става със специален ритуален копринен пояс "рухмал", който се връчва и се носи след посвещението на всеки член от сектата.

Тактиката на тагите е подла, защото най-често се действа с изненада и в гръб. Разработени са различни техники за надяване на примката - отзад, отпред и отстрани. Има различни примки за видовете вратове - за обикновен човек, за борец, за гъвкав противник, за жена и т.н.

След отровителството, това е една от най-подлите системи за убиване на противника - виновен или не.

 

Кусти ("борба")

 

В традиционната индийска борба съществуват стиловете Малла-Крида, Малла-Юдха, Нюдха-Криде, Нуки-Ка-Кусти и някои други.

Борбата винаги е била на почит в Индия и особено са я поддържали раджите и велможите, за които тя е представлявала зрелище и начин да покажат превъзходството си като владетели, чрез демонстриране на силни борци. Борбата заемала своето място във военната подготовка на войската и гвардията, а известните борци ставали телохранители в дворците.

 

старинна миниатюра, изобразяваща индийски борци; Шампиона на Индия по борба Великия Гама (1878-1960г.) с почетния боздуган в ръка;

 

Някои раджи не само покровителствали борбата, но и активно се занимавали с нея. Така например, раджата Кундерао Гюлковар (ХІХ в.) от Барод се гордеел със званието "пелван" ("вещ в борбата", борец, силен човек, атлет) и ежедневно се занимавал с тези упражнения.

Борците се набирали главно от провинциите Пенджаб и Траванкора. Те се подготвяли от детството си и постигали забележително развитие на мускулите. Някои индийски борци като известният Гама се прославяли и извън страната си на международни срещи по "кеч" или по свободна борба.

[DilQRa`]

ЗАГАДКАТА НА ЖЕЛЯЗНАТА КОЛОНА В ДЕЛХИ

Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи.

 

Свидетелство за напреднала металургия в древността, неръждаемата колона от Делхи показва удивителна устойчивост на екстремално високи температури и влажност през мусонния период. Изследователите са озадачени не само от липсата на ръжда, но и от химичния състав на паметника, изработен от висококачествено желязо. Дори посредством съвременните технологии желязо с такава чистота може да бъде получено само чрез електролиза и в много малки количества. Използваната преди поне 1600 години технология далеч надхвърля предполагаемите възможности на индийските майстори от времето на обединителя Чандрагупта.

 

Археометалургичните и спектрални анализи на желязната колона показват наличието на частици шлака, фосфор и отсъствието на сяра и магнезий. Подобни характеристики се откриват в състава и на подпорни греди в храма "Сурия" в Конарак (град в крайбрежния щат Ориса) и на желязната колона на храма "Моокамбика" в Колур, разположен върху хълмовете Кодачадри по западното крайбрежие. Железните конструкции са устояли на времето, въпреки местоположението си в райони, известни с влажният си климат, ускоряващ процесите на корозия на металите. Според д-р Р. Баласубраманиам посочените примери доказват, че металурзите от епохата на Гуптите (300-500 г. сл. Хр.) са произвеждали желязо със специфични характеристики, устойчиво на дълготрайно атмосферно влияние.

 

В потвърждение на хипотезата за голямата възраст на артефакта от Делхи са откритите от археолозите железни предмети в селището Раджа Нал Ка Тила в долината на река Карманаса, окръг Сонебхадра. Те са датирани към 1300-1200 г. пр. Хр., четири столетия по-рано от предполагаемото начало на желязната ера в Индия. Наличието на толкова древни продукти на сложни технологии според противниците на дарвиновата еволюция е свидетелство за съществуването в прастари времена на високоразвита цивилизация, свързана с легендарния изчезнал континент Лемурия в Индийския океан. На свой ред споделящите теорията за палеоконтактите са убедени, че желязната колона от Делхи е сакрален предмет, оставен от посетили в далечни епохи нашата планета братя по разум, за да ни напомня, че не сме сами във Вселената …

 

Автор:Мирослав Минчев http://www.secretsbg.com/secretsofearth/ea...ets.php?num=n19

[DilQRa`]

Делото на Ганди в Индия

Индия преди 15 август, 1947г.

 

Някои статистически данни относно британска Индия преди 15 август 1947г. красноречиво говорят за ситуацията, в която е поставен Ганди при неговото завръщане: 410 милиона жители, от тях 281 милиона индуси, 115 милиона мюсулмани, 7 милиона християни и 6 милиона сикхи, само 150.000 англичани. Индусите са поделени в 3.000 касти и подкасти. Под британско управление са 310 милиона жители и едва две трети от територията е обитаема. Една трета от територията на страната с около 100 милиона жители е поделена на 565 области; има 15 езика и 845 диалекта. 85% неграмотни и неописуема бедност (...) са пречката за независимостта.

 

[Допълнителни информации за историята на Индия ще намерите на страницата <A href="http://www.dadalos-iizdvv.org/Vorbilder/gandhi/hintergrund.htm" target=_blank>Индия.]

 

Ганди постепенно спечелва силна подкрепа сред индийското население

 

Когато Ганди се завръща в Индия, той започва да представя своите идеи пред обществеността. За цивилният протест срещу неограничената власт на Англия свидетелства Соленият поход от 1930, чрез който се сваля държавния монопол върху производството на сол и се създават стопански облекчения за индийците. Важно за Ганди е това, неговите сънародници да започнат да се учат да преодоляват военното господство на британците чрез повече морална сила. Докато в началото ненасилствените протести се провалят поради неорганизираността на масите, Ганди започва постепенно да печели подкрепата на индийския народ и да подсилва неговото национално съзнание.

 

Той възхвалява обикновения живот и определя като символ на този живот тъкачното колело

 

Пътят на Ганди го отвежда назад към религиозните извори на сила. Той се бори срещу индустриализацията и се опитва да откъсне себе си и сънародниците си от западния начин на мислене и форми на живот. Той възхвалява обикновения живот, който води като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Той определя тъкачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да въведат селското производство чрез произведените и изтъкани от тях платове, като така да дадат израз на борбата си срещу английската текстилна индустрия. Постепенно той слага началото на публичните си речи за този начин на живот и започва да вербува за своята идея.

Помирението на индийците от различните касти за Ганди е наложителна задача, която той не може да осъществи. Може би причината се крие в това, че той призовава хората от различните етнически групи да намерят потвърждение за своя живот в несигурност и бедност. Докато чрез "пост до смърт", чрез което той най-ясно дава израз на своята философия, той успява донякъде да сближи отделни касти, това не му се отдава в отношението между индуси и мюсулмани. Хората от неговата собствена религиозна общност не са му напълно вярни, кървавите противоречия между враждебните групи стават все повече. Когато накрая е обявена независимостта на Индия на 15 август 1947, последва разделянето между Индия и Пакистан.

 

Той с голяма загриженост наблюдава споровете между отделните групи

 

Нагласата на Ганди спрямо ненасилието се превръща в неговия завет. Не трябва да се забравя и това, че чрез собствения си начин на живот и "завръщането към обикновения живот" той е извън изискванията на времето и в същото време е на пътя на политическите решения на съвременната държавност.

 

Драматичен е краят на Ганди. На 30 януари 1948г. този, който е наречен от индийският поет Тагор Махатма "голяма душа", е убит от изстрели с пистолет. През целия си живот той се бори за политика на ненасилие. С голяма загриженост той вижда, как отделните религиозни групи не могат да изгладят противоречията помежду си преди и след независимостта. Той се опитва да внуши нуждата от побратимяване на религиите. Десет дни преди смъртта си, по време на водена от него молитва в един имот избухва бомба. Сякаш предчувствайки смъртта няколко дни преди атентата Ганди казва: "Ако трябва да умра от куршума на някой луд, трябва да го направя с усмивка. В мен не трябва да има гняв. Бог трябва да е в сърцето и на устните ми, а вие трябва да ми обещаете едно: Ако се случи нещо такова, не трябва да леете сълзи. Не съм осъществил службата си спрямо човечеството заради молбите на някой човек. Аз съм такъв, какъвто е искал да бъда Бог, и аз правя това, което той ми посочва. Оставете го да прави каквото иска с мен. Ако той иска, нека ме убие. Аз вярвам, че правя това, което той ми повелява."

 

Новината за неговата смърт разтърсва целия свят. Обединените Нации свалят флаговете си на половина в знак на траур. От Ватикана до Кремъл се дава израз на трагичната смърт. Ганди остава голям образец в целия свят.

 

[от: Герхард Цимерман, Те въстанаха, Neukirchen-Vluyn 1995, 49ff.]

http://www.dadalos-iizdvv.org/Vorbilder/gandhi/gandhi.htm

info:

 

[DilQRa`]

 

Индуизъм

 

 

 

 

Изворите на индуизма намират своето начало в Харапската или Индийска цивилизация, съществувала през ІІІ - ІІ хилядолетие пр.н.е. по долината на река Инд. Религията на тази цивилизация, основана на почитането на божество, имащо много общо с индуиския бог Шива.

 

Примерно, от средата на ІІ хилядолетие в северо-западен Индустан са започнали да проникват племената на Арийците. Техния език по-късно започнал да се нарича ведийски санскрит. Нахлуването на арийците е предшествано от продължителната история на преселението на народите, говорещи индо-европейските езици.

 

Арийците донесли сложен обред на жертвопринасяне - яджну, по време на когото, в жертва на боговете се е принасяло печено говеждо месо и алкохолната напитка сома.

 

Арийците се смесили с месните племена, наречени в Ригведа Даса. В резултат на това състава на обществото се усложнил и това довело до развитието на кастовата система, която станала социална база на индуизма. В новата система първостепенна роля се отреждало на брахманите - познавачи на Ведите и главни изпълнители на обрядите.

 

Брахманизма се разпространил в Индия през първото хилядолетие пр.н. е. Във втората половина на това хилядолетие, позициите на брахманизма започнали да отслабват, и той за известно време бил изместен от други религии, основно това са били будизма и джайнизма. В края на първото хилядолетие пр.н.е. В Индия се образувал сложен комплекс от разнородни религиозни представи, които не влизали в явно противоречие с Ведите, но повече съответствали на новите условия за живот.

 

В началото на първото хилядолетие от новата ера, учението на брахманизма, започнало отново да се възражда в Индия, под формата на индуизъм. В това време индуизма и будизма се развивали паралелно, при това спора между философиите им е бил главната движеща сила на това развитие. Индуиската школа Нйяя се е оформила под въздействието на будистката логика, а школата Веданта е изпитала сериозно въздействие от будистката школа Мадхямика. Главна роля е изиграл будизма и при отказването от кървавите жертвоприношения.

 

По време на управлението на династията Гупти (ІV - VІ век от н.е.) индуизмът е станал държавна религия в Индия. Будизмът, оказал на индуизма силно влияние, особено в теоретическата област, бил изместен извън пределите на страната, а през ХІ век окончателно изчезнал от Индия. Джайнизмът останал като една от индийските религии, но последователите му са много малко.

 

Терминът индуизъм е с европейски произход. В Индия религията се нарича Хинду-самая или Хинду-дхарма.

 

Индуизмът фактически не се явява единна религия, а представлява система от местни вярвания. Индуизмът е политеистичен, макар школата Веданта да предсавлява пантеистична религия. Главни божества в индуизма са Брахма, Вишну и Шива, въплътени в тройния образ Тримурти.

 

Основа на индуиският светоглед се явява учението за трите цели в живота на човека: дхарма, арха, кама.

 

В индуизма съществуват две основни направления - вишнуизъм и шиваизъм. Сред шиваистите се забелязват почитателите на женското начало - шактисти.

 

По отношението си към Ведите и основните религиозно-философски принципи в Древна Индия, всички школи се делят на Астика и Настика. Към Астика се отнасят:

 

· Вайшешика

 

· Веданта

 

a)Адвайта-Веданта

 

Вишишта-Адвайта

 

· Йога

 

· Мимаса

 

· Нйяя

 

· Санкхя

 

[/size]

 

Към Настика се отнасят:

 

· Адживика

 

· Локаята

 

a)Чарвака

 

 

Във втората половина на ХІХ век в индуизма се е появило реформистко движение Арйя самадж, което в днешно време има доста голямо количество последователи.

 

Основните принципи на индуизма са представата за карма, дхарма и санскара. Индуистите имат своите свещени книги - Ведите, обаче за индуизма е характерно отсъствието на каквито и да е строги канони.

 

Индуизмът поддържа кастовото разделение на индийското общество.

 

 

 

 

[zuzara]

ЛЕТАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА НА ДРЕВНА ИНДИЯ

 

 

В централния архив на Делхи (Индия) се съхранява древен текст "вайманика шастра", написани в ІV век пр.н.е. от мъдрецът Махарши Бхарадваджи на основата на още по-древени ръкописи от първото и второто хилядолетие преди нашата ера.

 

В този ръкопис са представени 32 секретни действия на въздушните колесници или вимани, споменавани в различни источници на древноиндийските епоси. Оказва се, че виманите били изключително здрави и не можело нито да се счупят, нито да се изгорят (стопят).

 

Посредством използването на различни превключватели виманите можели: да се въртят в кръг около остта си, да се свиват и разширяват, т.е. да увеличават и намаляват размера си; да променят формата си по време на полет; да се преобразяват в облак с цел маскировка; да изпускат сило сияние или обратно, да предизвикват около себе си плътна тъмнина; да поглъщат слънчевите лъчи и да стават невидими; да се движат с голяма скорост; да прелитат от една страна в друга, както и от един свят в друг; да се придвижват със скокове или на зиг-заг; да се гмуркат под вода; да изпускат светлинни лъчи, под чието въздействие всички предмети ставали видими; да генерират сила, способна да парализира хора и животни; да получават на своите екрани изображение на случващото се на значително разстояние от тях и т.н.

 

Освен това, в ръкописа има ръководство за пилотите на вимани, които били спосбни "да прелитат от остров на остров, от континент на континет и от свят в свят".

 

В други текстове се съдържат описания на различни прибори, изпълняващи функциите на радар, фотоапарат, прожектор и разрушителни видове оръжия. Говори се и за диетата на пилотите, тяхното облекло … Има глава, в която се описва и конструкцията на виманите. В нея се съобщава, че виманите биват 12 типа, но е приведено описанието на трите най-прости. По повод останалите, авторът на книгата пише: "Аз не пиша за устройството им не защото не го зная, а защото това знание все още не трябва да се дава на хората, иначе ще погубят и себе си и Земята". Във великия епос "Рамаяна" също е отделено доста място на описанието на конструкцията на виманите. Например, в седма част на епоса се разказва за чудесната стълба "Пушпак". Тя била украсена с колони и арки, съоръжена с множество стълбища и тераси и можела превъзходно да лети във въздуха и даже да се спуска в подводното царство. На едно място в "Махабхарата" се разказва за "кристална колесница": "Тя блестяла като разтопено злато, издавала звук, подобен на грохота на облаците … И на чудесната колесница имало дървен стълб със знаме, което видимо не било прикрепено към нея. Божественият, несравним стълб със знаме не докосвал дървото и не не се повреждал от оръжие". (?)

 

"Когато настана утро, - четем в древноиндийския епос "Рамаяна", - Рама седнал в небесната колесница и се приготвил за полет. Колесницата била голяма и красиво украсена, имала два етажа с много стаи и прозорци. Когато извършвала своя полет във въздуха, издавала монотонен звук". В една от древните санскритски книги се разказва, че в момента на излитане, колесницата "ревяла като лъв". Вътрешното описание на вимана: "В средата на кораба се намирала метална кутия, която се явявала источник на "силата". От тази кутия силата отивала в две големи тръби, поставени на носа и кърмата на кораба. Освен това, "силата" се насочвала към осем тръби, гледащи надолу. В началото на пътуването на тях се отваряли клапи, а горните клапи оставали затворени. "Токът" със сила бил изхвърлян и се удрял в земята, повдигайки кораба нагоре. Когато наберял височина, гледащите надолу тръби се прибирали наполовина, за да можел да виси във въздуха. Тогава по-голяма част от "тока" се пренасочвала към тръбата на кърмата, за да можел да излети, тласкяйки кораба напред".

 

Описанието на общото устройство на летателния апарат: "Силно и здраво трябва да е неговото тяло, направено от лек материал. Вътре трябва да се поставят устройство с живак и железни нагреватели под него. Посредством сила, която се съдържа в живака, човека, намиращ се в колесницата, може да прелети на големи разстояния в небето. Когато живака бъде подгрят от железните нагреватели, колесницата започва да набира скорост и веднага се превръща в "перла в небето".

 

[oriental princess]

<h2 align="center"> ИНДИЙСКА АСТРОЛОГИЯ</h2>

КАКВИ СА ЧЕРТИТЕ НА ХАРАКТЕРА И СЕКСУАЛНОСТТА ВИ? КОЙ Е ИДЕАЛНИЯТ ЗА ВАС ПАРТНЬОР? ГОДИНАТА В ИНДИЙСКИЯ ЗОДИАК СЕ ПОДЕЛЯ НА 27 „НАКСХАТРА" /ПОЛОВИН ЛУНАРЕН ЦИКЪЛ/. ЗОДИЯТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛА МУ Е МЪЖКО И ЖЕНСКО ЖИВОТНО. ЩЕ УЗНАЕТЕ КАКВО Е ВАШЕТО САМО ПО ДАТАТА И МЕСЕЦА НА РАЖДАНЕТО СИ.

 

ЖРЕБЕЦ-РАЗПЛОДНИК: 13-26 април:

Обича движението, размяната на идеи, действието. Ако няма поставена цел е уязвим. По природа е независим и затова трудно се опитомява в любовта. Представителите на тази зодия привличат силно другия пол и винаги правят първата стъпка. Често желанията им надделяват над разума. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: кобила, мъжка и женска змия, сърна, елен, мъжка и женска маймуна.

 

СЛОН: 27 април - 10май:

В индийския зодиак слонът е символ на женска енергия. Нуждае се от сигурен партньор, трайна връзка и чести сексуални контакти. Слонът е самият образ на чувствеността и съревнованието с другия пол го мотивира. Способен е да даде много, за да се окичи с лаврите на добър любовник. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: слоница, овца, мъжката и женска змия, овен, биволица, бивол, женската и мъжка маймуни.

 

ОВЦА: 11-24 май:

Една много противоречива личност. Но се владее напълно и смело се нагърбва с най-големите отговорности. Ужасява я ангажиментът в любовта, на която никога не се отдава изцяло. Умее да ръководи в обществото, но в личния си живот е саможива или мудна. В случай на любовно съперничество отстъпва и се оттегля. Страстна и чувствена в сексуалните контакти но по-малко предприемчива, дори пасивна в интимностите, Явно обича да я преследват, без да я уловят. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: овен, слон, слоница, бик, биволица, бивол, мангуста и крава.

 

МЪЖКА ЗМИЯ: 25 май - 7 юни:

Нуждае се от лукс и интелектуални стимули. Иначе се отегчава! В любовта търси перфектната връзка, партньор за цял живот и изисква голяма преданност от него. Но сама се впримчва в ревността и чувството си за притежание. Тъй като е много привлекателна за другия пол, змията преследва успешно обекта на желанията си, възпламенява страстите, което обаче я въвлича в сложни отношения или в триъгълници. И дори любовните и връзки да са добри, тя остава незадоволена и тогава може да изневерява. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: женската змия, жребецът-разплодник, кобилата, слона и слоницата.

 

ЖЕНСКА ЗМИЯ: 8-20 юни:

В любовта се нуждае от партньор за цял живот и в допълнение - от задоволителни интелектуални отношения. Този партньор трябва не само да и бъде равен, но да буди и възхищение. Понякога женската змия е способна да не се отдава напълно на чувствата си, за да не се ангажира,прекалено в една връзка. Женствената и природо/е причина да не е агресивна, затова не прави първата крачка в* секса. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕЯ СА: мъжка змия;;жребецът-разплодник, кобила, слон и слоница.

 

КУЧКА: 21 юни 4 юли:

В любовта е темпераментна, предана и отдаваща се, желанията и пораждат страсти... страстите - проблеми. Понякога твърде много се раздава. Илюзии, саможертви, миражи и разочарования бележат любовния и живот, защото тя умее да разруши една щастлива връзка без причина, да се откаже от „плячката". Ако се чувства привлечена от някого физически, веднага показва чувствата си;" защото за нея й няма табута в секса. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: кучето или друга кучка.

 

КОТКА: 5-18 юли:

В любовта емоциите и минават през интелекта и менталното. Тя е едновременно" привързана и далечна. Дори да е заобиколена от мнозина, които я желаят, котката е щастлива, ако обича само един. Независима е й затова ненавижда опитите да бъде контролирана. Тъй като не издава бързо сексуалните си желания, изглежда индиферентна и чака партньорът да направи първата крачка. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕЯ СА: котаракът, сърната, еленът, мъжката и женско маймуна.

 

ОВЕН: 19 юли - 1 август:

В любовта е потаен, срамежлив, доста независим и... за да върви всичко добре партньорът му трябва да е същият. Едновременно стеснителен и взискателен, овенът трудно изразява чувствата си. Трябва да бъде разбиран от половин дума. Много сексуален и активен, той обича да преследва партньора си, докато го стигне... Налага се да овладява инстинктивните си желания! Тъй като държи на собствеността си, не бива да го карате да ревнува, ще експлодира! За да се ангажира трайно в една връзка, тя трябва да бъде приятна, забавна, изкусителна... НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: овца. бик, биволица, бивол, мангуста, крава и слоница.

 

КОТАРАК: 2-15 август:

Много е активен интелектуално, а очарованието му е причина да получава всичко, което пожелава. Независим, малко подходящ за семеен живот, в любовта се нуждае както от свобода, така и от адмирации от страна на другия. Котаракът е чаровник, който има много кандидати, но може би се нуждае само от един от тях... Силното му чувство за притежание изключва същото в партньора му, в противен случай любовта няма да върви. Макар и много чувствен, емоционален, дори манипулатор,се бои от сливането с другия, от твърде много интимност, защото иска да. прави в секса това, което му харесва. Иначе става агресивен. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА: котка, сърна, елен, мъжка и женска маймуна.

 

МЪЖКИ ПЛЪХ: 16-29 август:

Много време^му трябва, за да намери истинския партньор който трябва да понася взискателността на плъха и стремежа му да прави кариера. В противен случай, в семейството трябва да се очаква силово разрешаване на проблемите. Плъхът цени удоволствията в живота, празниците, добрата плът, доброто ядене... и винаги е готов за секс! Рано съзрява, надарен е с голям, дори хищен апетит за любов и може да уморява партньор, който не притежава същата чувственост. ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА някой от неговата зодия или женски плъх.

 

ЖЕНСКИ ПЛЪХ: 30 август - 12 септември:

В любовта се стреми към траен ангажимент и общи цели в изграждането на семейство. Децата заемат важно място в живота му, в състояние е да жертва всичко за тях. Женският плъх обича секса и се впуска отрано в любовни връзки. Щом е привлечен от някого, той веднага му изпраща дискретни, недвусмислени сигнали, но с внезапна маневра можете да объркате неговите сметки. Тогава женският плъх ще се скара, после ще се примири. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: друг от същата зодия или мъжки плъх.

 

БИК: 13-25 септември:

В сексуален план, най-трудното е да се задържи дълго време вниманието и интереса му... Не бива да му се отдавате веднага, необходимо е време да Ви ухажва, трябва да развеете червеното знаме пред очите му. Едва тогава ще Ви пожелае. Бикът не мисли само за удоволствието. Той е плодовит и иска да осигури потомство. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА: крава, овца, овен, бивол, сърна и елен.

 

БИВОЛИЦА: 26 септември - 9 октомври:

Любовните и отношения са многобройни, разнообразни и нетрайни. Не е самоуверена в емоционален план и трудно открива партньор, който може да и даде сигурност. Но веднъж като се ангажира, обича докато не се разочарова или я изоставят. Много е чувствена и пламенна, затова обожава да се люби. Сексуалният акт е част от равновесието на живота и. Способна е да даде много, за да задоволи обичаното същество, но се нуждае и от независимост. Дива и неопитомена, понякога тя може да прояви агресивност или инат. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: бивол, слон, слоница, овца, овен, бик и крава.

 

ТИГРИЦА: 10-22 октомври:

Страстна, очарователна, харизматична, отрано се интересува от любовта. Ако споделя с някого живота си, не му се отдава напълно. Всъщност има малко време, което да посвети на партньора: тя се впуска в социалните контакти и дори децата не са и приоритет.Големият и любовен апетит и страстта не търпят компромиси. Чувството и за собственост и желанието да защитава любимия я кара да цени съревнованието и да се бори, за да запази завоеванието си. Но, ако среща противоречие, тя може да остава и самотна. ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: тигър или друга тигрица,

 

БИВОЛ: 23 октомври - 5 ноември:

Биволът е много взискателен и търси съвършенство... което може да го доведе до фрустрация. За да се ангажира, се нуждае от солиден и сериозен партньор, когото да издигне на пиедестал. Изключително чувствен, биволът обича секса, но умее да скрива тази страна на личността си и да я показва само в интимността. Способен е да изчака удобния момент, за да действа. Сексът е мощен мотор в живота му, но не и самоцел. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: биволица, слон, слоница, овца, овен, бик и крава.

 

ТИГЪР: 6-18 ноември:

В любовта е двойствена личност. Тигърът може да вложи всичко в една връзка и въпреки това да оста не на разположение за друга. По природа е ненаситен, понякога непостоянен или нервен... бурният на чин на живот, който води го кара да сменя партнъорите. Това се променя с възрастта. Силният тигър дебне плячката и търси партньор., който да задоволи изцяло сексуалния му апетит. Може да се владее или да избере самотата. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕГО СА: друг тигър или тигрица,

 

СЪРНА: 19 ноември- 1 декември:

В любовта е романтичка и когато обича се отказво от всичко друго. Внимание, сърната не бива да мисли нито за миналото, нито за бъдещето, а да ползва максимално предоставилия и се миг. Сексът за нея не е самоцел, а удоволствие единствено когато обича. В търсенето на идеалния партньор, тя често го сменя. Трудно се ограничава само с една връзка. НАЙ-ДОБРИ ЗА НЕЯ СА: елен, бик, жребец, котарак, котка, кобила и крава.

 

ЕЛЕН-. 2- 14 декември:

В любовта чувствата му са СИЛНИ: ревнивец и соб ственик, еленът е привлечен от трудните връзки. Не се ангажира и не минава „за лудо влюбен". Необходим му е партньор, който го мотивира повече интелектуално, отколкото сантиментално. Но той е чувствен, отдава голямо значение и на секса, обича разнообразието, затова връзките му често са бурни. В интимните отношения трябва да сдържа деструктивното в себе си. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: сърна, плъх, овца. жребец, котарак, котка.

 

МЪЖКА И ЖЕНСКА МАЙМУНА: 15 декември - 5 февруари:

В любовта, под студената си външност е емоционална и сантиментална, но трудно изразява съкровени чувства. По-скоро независима, маймуната се нуждае от партньор, който умее да разбира нежната и природа и да не тълкува погрешно нейните мълча,, ния, дори нуждата и от спокойствие и самота. Въпреки че е шармантна и дяволита в интимностите, тя не приема секса на сериозно и избягва страстни или драматични връзки. За нея любовта трябва да остава забава, да я прави щастлива, иначе сменя партньора си. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ПАРТНЬОРИ: мъжката маймуна, крава, слон и слоница, и котките /мъжка и женска/.

 

ЛЪВИЦА: 6-18 февруари:

Дълбоко алтруистичната й природа е причина да чувства непрестанно празнота, която трябва да запълва. В любовта е лъчезарна и привлича, но винаги поддържа определена дистанция или поставя бариери. Вярна е, когато среща същото в партньора, защототърси първенство. Толерантна е, но очаква много от другите и не приема на шега отговорностите. В секса е с голям апетит: ако той бъде събуден, ще прояви интерес, тъй като обича да се люби. Отдава се изцяло, без да проявява чувство за собственост, затова и подхожда благороден и щедър партньор. НАЙ-ПОДХОДЯЩИ ЗА НЕЯ СА: лъв или друга лъвица.

 

КОБИЛА: 19 февруари-3 март:

Нуждае се от класическа връзка, но и от оригиналност, дори ексцентричност, от стабилен сантиментален живот, но и от възбуждащ и стимулиращ. 3а да задоволи близките си, може да се нагърби с.роля, която не й подхожда. Има мощни нужди в секса, но не винаги ги изразява открито, което води до погрешни тълкувания. Макар че е неспокойна и тръпнещо нетърпелива, тя проявява нежност и добронамереност в обществото. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: жребец, женска и мъжка змия, сърна, елен, мъжка и женска маймуна.

 

ЛЪВ: 4-16 март:

Лоялен, той е способен да се ангажира и инвестира много енергия в една връзка, била приятелска или брачна. В нея е доста по-независим, отколкото изглежда на пръв поглед. Голям индивидуалист в секса - може да бъде щедър и силен, а когато е сигурен в завоеванието си, може да прояви и арогантност към противния пол. Умее да задоволи и най-взискателните си партньори. НАЙ-ДОБРИ ЗА НЕГО СА: лъвица или друг лъв.

 

КРАВА: 17-30 март:

В младостта си има разочарования, защото е идеалистка и уважава другите. В любовта е едновременно емоционална и утопистка, търси идеалната връзка, но може да живее и сама. Тя е пламенна и обичлива, но изживява любовта повече в духовен план, отколкото в чувствен, предпочита да има интензивен вътрешен живот. Сексът? Разбира се, но без да е самоцел. Наред със силната си чувственост, тя има нужда да обича и да бъде обичана, връзките и да са нежни и приятни, иначе може да мине и без сексуални контакти. Мярката и е: нито много, нито малко. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ: бик, овен, биволица, бивол, сърна и елен.

 

СЛОНИЦА: 31 март - 12 април:

Тя е способна на саможертва и преданост, но е неуверена в себе си и затова винаги изпълнява второстепенна роля или се раздава в полза на близките си. В любовта трябва да търси партньор, който разбира нуждата и от подкрепа и стремежа и към духовното. Връзка, основана единствено на секс не може да я задоволи, Тя има нужда от романтика, доверие в отношенията и здравословен сексуален живот, тъй като сексът и тялото са теми, несъвместими с чистотата на чувствата и. Неподходящи партньори за нея са безчувствените хора или егоистите. НАЙ-ДОБРИ ПАРТНЬОРИ СА: слон, овца, женска и мъжка змия, овен, биволица, бивол, мъжка и женска маймуна.

[DilQRa`]

Йога - начин на живот

 

 

 

Ермина Дончева | 2006-06-08

 

 

"Човешката личност се състои от три основни компонента: тяло, ум и душа. Да владеем тялото си, да контролираме ума си, да бъдем посветени в големите загадки на душата и да достигнем до равновесие на тези три нива на съществуването – физическо, умствено и духовно – това е йога."

Свами Сатянанда Сарасвати

 

Какво представлява йога?

Йога е една от шестте ортодоксални системи на индийската философия. Тя се заражда преди 2000 години в Индия, като практично философско течение, чието влияние с годините се разпространява по различни краища по света. Може да се каже, че е най-древната система за самоусъвършенстване, която работи над тялото, ума и душата и допринася за укрепване на физическото здраве, психическа стабилност и духовно развитие. Поради своята земна философия – близка до нуждите на човека, тя лесно се е приспособила към начина на живот на различните народи и техните специфични култури.

 

Йога изразява хармония на всяко ниво, както свързва тялото, ума и духа на всеки практикуващ, така обединява и самите практикуващи. Според индийските философи, чрез йога човек достига крайното освобождение, сливайки се с Всемирния дух.

 

Думата "йога" произлиза от санскритския корен "юдж", който означава "свързвам", "съединявам" и се тълкува като насочване и концентрация на вниманието с цел практикуване и съединение на нашата воля с волята на Бога.

 

Йога практики

 

Йогийските пози или така наречените асани са упражнения, имащи за цел да подобрят физическото състояние на човека, като развият гъвкавост, сила и равновесие. Чрез заемане на специфични пози на тялото се отварят различните чакри – психо-енергийните центрове. Така асаните освобождават тялото от стреса, то се отпуска и напрежението изчезва. Тази практика е много важен фактор при медитацията и Пранаямата. Всяка асана е с различна трудност и действа на определено ниво – физическо, умствено, емоционално, енергийно. Работи се най-вече за разтягане на различните части на тялото, масажиране и стимулиране на енергийните центрове и вътрешните органи. С усъвършенстване на асаните – практиките стават по-трудни и сложни.

 

Дихателната практика пранаяма е от особена важност за всеки практикуващ. Прана означава дъх, вятър, космическата жизнена енергия, духа на душата и др. Древните са смятали, че регулирането на дишането може да се свърже с контролирането на дивите животни. Практикуващият чрез техниките на дишане постига мисловен контрол, отключвайки и балансирайки виталната енергия – праната, която е навсякъде около нас и в нас. Целта е чрез упражнения да се увеличава количеството й. С помощта на дишането, човек въздейства върху мозъчните полукълба, успокоявайки ума, постига вътрешен мир. От друга страна Пранаяма масажира всички останали органи на нашето тяло, чрез дълбокото и спокойно вдишване и издишване.

 

Освен асани, пранаяма и медитация, съществуват и други техники за релаксация, отпускащи ума и тялото и освобождаващи ги от напрежението. Тези техники помагат тялото и умът да се заредят, така както им въздейства сънят. Човек се стреми да се отърси от мислите си и да насочи вниманието към дейности, които са емоционално неутрални. Една от тях е осъзнаване на дишането на различните части на тялото. Но най-въздействаща е практиката йога Нидра. Тя е вид медитативна техника, която се практикува в повечето случаи в легнало положение – тялото спи, а ума се зарежда. Не случайно е наречена "йогийски сън" и е любимо упражнение на повечето практикуващи.

 

Медитацията може да се разглежда като упражнение на ума, в което съзнанието е празно. Концентрацията е непрекъсната, а ума е в състояние на съзерцание. Съществуват много техники, чрез които може да усъвършенствате медитацията си – осъзнаване на дишането и тялото, мантри, специфични поклащания и др.

 

Кои са етапите на йога?

 

Според мъдреца Патананджали (200 в. Пр. Хр.) йогата се дели на осем етапа – лимба.

Първата е Яма. В този етап практикуващият възпитава у себе си петте етични правила – любов, честност, въздържание, да не краде и да не се лакоми.

Втората е Нияма. Разкрива петте ръководни принципа на личното поведение – чистота, доволство, самодисциплина, самоусъвършенстване и преданост на Бог.

Асана – през този етап се упражняват пози или упражнения, които спомагат за усъвършенстването на тялото и в последствие на съзнанието.

Пранаяма – е етап, в който човек упражнява различни техники на дишането.

Пратяхара – откъсване на съзнанието, постигайки независимост на ума от сетивата.

Дхарана – на този етап човек се учи да концентрира мисълта си в една точка.

Дхяна – усъвършенства медитацията.

Самадхи – блажено състояние на просветление, за което йогата е само един от пътищата.

 

 

 

http://www.az-jenata.com/index.php?page=article&aid=2424

[DilQRa`]

Музиката на Индия - стилове, история и развитие

[/color]

India е една от малкото страни в света, които могат да се похвалят с такова голямо разнообразие от стилове в музиката си, такъв голям колорит и ритмичност на мелодиите или с такъв голям архив от филмова музика на различна тематика. Изключително пъстрата култура на страната създава възможност всеки отделен регион да съзадва собствена музика, която съчетава традиционното с типичното за този регион.

Така са се оформили 5 основни стила в хинди музиката

.1. Класическата индийска музика се разделя на Carnatic i Hindi. Първият стил е типичен за южните части, а вторият - за северните части на страната. База за формирането и на двата стила обаче е т.нар. "рага" . Това е основен фрагмент или мелодия, който има специфично звучене. И до ден днешен се смята, че рагата е основата на индийската музика. Подобна на рагата мелодия е също "тала", която обаче с времето се трансформира и днес се среща в музиката само на определени части на Индия.

2. Bhajan е друг стил музика. Това е стилът на меланхоличните песни и балади. те също могат да бъдат с различна тематика. Характерен е с бавен и тежък ритъм.3. Ghazal е стилът на поетичната и романтична музика, обикновено на любовна тематика. Думата идва от арабски "газъл", коеот означава "говоря с жена".

4. Филмовата музика е отделен жанр в индийската музика. Тя е най-популярния и слушан жанр в страната. Саундтраците с индийски песни отдавна надхвърлят милиони. Песните са с различна тематика, наситени с много силна мелодия и текст. Този вид музика е придобил вече и световна известност

.5.Стилът БАНГРАBhangra - този стил е вторият най-слушан и най-популярен стил в Индия. характерен е изцяло и само за северната част и по-специално за щата Пенджаб. Това е фолклорна танцувална музика, много ритмична, бърза и весела. Корените на bhangra се крият в един популярен в Пенджаб (североизточна Индия) новогодишен празник, посветен на плодородието и наречен Мела. Преди около 200 години този празник се пренася в градовете, запазвайки ритуалния си характер и в стъпките на танца, придружаващ ритуалите, и днес лесно ще открием движения, имитиращи земеделски дейности. Самото име на музиката идва от думата bhang - коноп, земеделска култура, разпространена из целия Пенджаб и използвана не само в текстила. Типичен за танца е акомпаниментът на dhol - силно звучащ цилиндричен барабан, призоваващ хората да отбележат с веселие новата реколта. Ритуалът е придружен от буйни танци и невероятни подскоци, граничещи с акробатика. Текстовете са романтични, забавни а понякога и с еротичен подтекст, като краят на всяка строфа е придружен от шумно биене на барабани. В последната строфа пеят всички танцуващи. Първоначално в танците са участвали само мъже, но по-късно ритуално-екстатичният характер на тази традиция отстъпва все повече и празникът придобива карнавален оттенък, като в шествията участват заедно мъже и жени. Пренесена във Великобритания, банграта започва да се изпълнява с електрически усилени инструменти, прибавени към традиционните перкусии.

Шрейа Госал е една от най- популярните и обичани индийски певици. Родена е в семейство на високо образовани родители. Баща й е инженер-изследовател в областта на ядрената физика, а майка й е филоложка. Първите си стъпки в музиката тя прави още на 4 години. Талантът й е открит от баща й, който решава да й даде подходящото образование в тази насока. Още като малка Шрейа пее заедно с майка си, която обичала да забавлява гостите си с музикални изпълнения. Така след инициативата на баща си, тя започва да посещава музикалното уилище в Кота, където учи класическа индийска музика.Първият й пробив става чрез компанията ТВС Са Ре ГА Ма в местната телевизия Зее, която е изцяло посветена в търсенето на млади таланти. Преминала през няколко интервюта, тя е избрана измежду 75 деца, представили се със свои песни и печели наградата на телевизията за най-добър млад талант. По-късно тя печели мега-наградата на публиката (през 1996) По време на участието и в това шоу Санджай Бханасали (известен музиковед) чува гласовите й способности и се впечатлява. След година и половина той я кани за участие към саундтрака на касовия филм "Девдас". Това е всъщност и дебютният й филмов сингъл.В разстояние само на 1 година, тя печели 8 награди.По настоящем Шрейа следва последна година мениджмънт. Слуша симфонична и инструментална музика, кънтри, както и нейната любима група АББА. Но душата й си остава определено индийската музика. Участвала е като певица към саундтраците на "Out of control", "Tujhe meri kasam", "Aarman", Desh devi", "Jism" (от който е и песента, която ви представям днес).Изкуството на индийския танц Обикновено, говорейки за Индия, не можем да пропуснем да отбележим и красотата на индийския танц с цялата му грациозност, пищност и мистика.

Мнозина вероятно смятат, че той е смесица от някакви странни движения и чупки на кръста и ръцете, но всъщност индийският танц крие в себе си широка философия, почерпила основите си още от древната индийска митология, защото за индийците танцът не е само вид "език на тялото"- за тях танцът е преди всичко израз на емоция. Затова и всичките му форми и разновидности се базират на 9-те емоционални степени: hasyа (щастие), krodha (гняв), bhibasta (неприязън), bhaya (страх), shoka (тъга), viram (кураж), karuna (състрадание), adbhuta (учудване) and shanta (спокойствие).Класическите индийски танци са свързани изцяло с индийската митология. Както вече беше споменато, те не са просто някакви откъслечни движения, а изкуство с цел да въздейства върху зрителя като предаде определено послание. Тясно свързани с религията и митологията, индийските танци винаги пресъздават случки и епизоди от нея. Ето защо за покровител на това изкуство в Индия се смята богът Шива, който е основният Бог на хиндусите, наричан още "кралят на танца". Един от най-трайните символи, запазен и до днес и смятан за символ на "вечния танц на душата" е фигура, изобразяваща космическият танц на Шива. Индийците вярват, че този танц изразява 3те основни сили на Вселената - съзиданието, съхранението и разрушението.Принципно индийският танц съчетава 3 елемента: ритъм, емоция и драматичен елемент. Те присъстват задължително в сюжета на всеки един танц като първите 2 елемента се прилагат съответно с определена част от тялото . Например ритъмът се изразява чрез движенията на кръста, коремната област и краката. Емоцията се изразява само с очи и ръце и особено пръстите на ръцете - всяко свиване или изпъване на пръст, събиране, раздалечаване и образуване на фигури от пръсти означава различна емоция. Съчетанието на всички тези движения формира цялостното послание на танцьорите към публиката. Класическите индийски танци, подобно на стиловете музика, се подразделят на няколко форми в зависимост от различните региони и щати на страната. Bharatnatyam за щат Тамил НадуKathakali за щат КералаKuchipudi за щат Андара ПрадешManipuri за щат МанипурKathak за щат Утар ПрадешOdissi за щат Орисса(Индийските щати са около 12 на брой като всеки един е автономен и се различава по своя диалект и традиции от останалите. Основните форми на индийския класически танц са 6 като за останалите щати са типични традиционни танци, които се практикуват на празненства и събирания на нерелигиозна основа или ако са на религиозна основа, се припокриват с основните 6 форми)Отделно от класическите танци, съществуват още множество други традиционни танци, които носят спецификата на отделния регион. Те не са толкова строго религиозни. Такъв е например популярният стил Бангра за щата Пенджаб, който е изключително ритмичен и създава прекрасно настроение за танци. Типичен танц за щата Гуджарат е "гарба". При тях няма строго определени позиции и движения, а няколко водещи елемента, които могат да се "доукрасяват" в последствие индивидуално от всеки танцьор.Музиката на индийския танц е много свежа, наситена с ритъм, бърза , по-рядко бавна.Обикновено индийските танци се изпълняват на инструментална класическа индийска музика (такова линкче съм дала малко по-горе в предишната тема за стиловете музика). А сега ми се иска да ви дам едно линкче за песен, подходяща за фолклорен индийски танцИ тъй като индийският танц безспорно е свързан с празненства и религиозни чествания, тук е моментът да споменем и факта, че в индийския религиозен календар се наброяват около 300 фестивала, свързани с определено божество от индийската митология. Неотлъчна част от тези фестивали са фойерверките, огньовете, танците и пищните облекла (за които ще ви разкажа в другата тема)Традиционното индийско облекло Традиционната женска дреха в Индия се нарича "сари" - думата идва от санскрипт и означава "парче плат". Всъщност индийското сари представлява именно това - дълго и широко парче плат, което може да се увива по различни начини около тялото на жената. Днес, с модернизирането на текстилната индустрия, пазарът на сарита е изключително разнообразен откъм модели и шарки. Обикновеното(всекидневно) сари е изработено от памук. За зимните месеци има специални сарита, които се правят от фабрична вълна. В зависимост от кастата обаче сарито може да бъде изработено от коприна и други по-фини материи. Специфичното при тази женска дреха е, че по начинът на "увиване", цветът и материята, от която е направена, може да се разбере статусът, възрастта, религията и от кой регион на Индия произхожда жената. Така например по-заможните индийци предпочитат жените им да носят копринени сарита с фина бродерия и орнаменти от мъниста и скъпоценни камъни. По-младите момичета обикновено обличат по-леки сарита с по-светли и свежи цветове, докато по-възрастните жени се носят в по-тъмни цветове. Към всяко сари задължително има тясна къса блузка с къс (или без) ръкав, която се носи под него и се нарича "чоли". Това придава завършен вид на индийската дреха и я прави по-стабилна.

Друга популярна женска дреха е т.нар. "salwar-kameez". Тази дреха е типична за жените от северните щати Кашмир и Пенджаб. Тя е съставена от 2 части - панталон, който се стеснява към глезена и горна част подобна на туника, която достига обикновено до коленете. Може да бъде с къс, с дълъг или без ръкав.

Разновидност на "salwar-kameez" е т.нар. "salwar kurta". Разликата при него е, че панталонът наподобява тип "чарлстоун".
Напоследък на мода сред младите жени в Индия е дрехата тип "lehenga" . Тя представлява къса тясна блузка над пъпа, комбинирана с дълга пола, която се разкроява надолу. Дрехата е изключително атрактивна и подходяща за горещия летен сезон.

Въпреки, че индийските жени се носят в традиционно облекло, индийските мъже предпочитат да се обличат по западен стил, което не означава, че мъжете нямат традиционно облекло, но поради голямата им ангажираност в обществото и светския живот, те предпочитат да са елегантни. Обикновено носят костюм с вратовръзка, а по-младите момчета се обличат спортно. Единствено в някои села или на големи религиозни празници могат да се видят мъже, облечени изцяло в традиционното им облекло , което в повечето случаи представлява панталон и дълга мантия върху него.

Символиката на Индия

Птица: Птицата, която е приета за национален символ на страната е Паун. Смята се, че неговата красота и смесицата на различни цветове в окраската на перата му изразява красотата и разнородността на различните региони в Индия, които обаче са намерили най-точния начин да бъдат колкото разнородни, толкова и сплотени.
Животно: За национален символ на страната е избран Бенгалският тигър. Освен, че се среща изключително и само в щата Бенгал, което прави индийците изключително горди, той е едно от животните надарени с грациозност, пъргавост, лесна адаптивност и борбеност - качества, които са присъщи на индийския народ.
Плод: Плодът, станал национален символ на Индия е мангото. Изключително разпространен в цялата страна, този плод е основна съставна част от менюто на всеки индиец.
Дървото, от което се ражда индийското манго, се смята за най-плодовитото дърво на тропика, а плодът съдържа най-голям концентрат витамини А, С и Д, което води до асоциацията с индийския народ, който е един от най-плодовитите в целия свят.
Цвете: Цветето на Индия е водната лилия. И това съвсем не е случайно. В Индия водата заема важна част от живота на хората. Водата е символ на обвързването между двама души, както и символ на духовното успокоение и пречистване. Именно затова, хората там вярват, че когато си нервен или ядосан, трябва да изпиеш чаша вода, за да се успокоиш и да мислиш по-трезво. Водната лилия е символ на мъдростта и спокойствието, което може да се усети у всеки един индиец. Индийският народ е философски народ, а водната лилия от край време е наричана "цвете на философите".
Освен тези традиционни символи , има и 2 свещени символа, които вероятно всеки знае от обща култура - това са "свещената крава" и слонът.

[infinite_hope]

Много добра информация браво