Да се научи да вижда аурата си може всеки

[DiStUrBiA_M]

Много малко са хората,

които могат да видят аурата си с очи. Нали всички гледаме еднакво. Какво се получава, когато гледаме? Очите нямат собствен разум. Фиксират всичко, което могат да видят и цялата информация отива в несъзнателната област. Прибирайки се в къщи се опитайте да си спомните нещо особено по пътя. Спомняте си ясно основното (ориентири, набиващи се на очи обекти), а много от дреболийките пропускате, защото не сте им обърнали внимание. Когато преминете по него втори път обаче е много вероятно “това дърво отдясно на пътя”, да ви се стори много познато. Но не сте си спомняли за него в къщи.

 

Защо гледаме, а не виждаме?

Причината е в това, че съзнанието ни не е способно в един миг да възприеме безкрайното количество информация, затова веднага отделя нужното му и отхвърля всичко останало. Така е по-просто и по-удобно. Много е вероятно същото да става с аурите, с енергията и т.н. Материята, по-ясното и по-важното, избутва от съзнанието всичко останало и човек “не вижда”.

 

Ето какво трябва да опитате:

Мислено си представяте колкото се може по-точно някой от близките си, приятели, познати и т.н. След това с този образ постъпете по следния начин: гледайте го така, както гледате на екрана в киното. Т.е. несъзнателно си измисляме детайли от образа, а му даваме сякаш сам да се променя. Какво става? По този начин намаляваме действието на съзнанието на този образ и информацията за този човек, която е видяна, но “изрязана от картинките”, от съзнанието, като ненужна, има значително повече шансове да се прояви. Колкото по-добре у вас се получава да “изключите съзнанието”; колкото по-далече можете да “гледате на мисления си образ като на картина в киното” е по-вероятно да видите не само материя.

 

Ако сте направили това правилно, то постепенно от всички страни от тялото на човека, когото сте си представили, ще започне да се появява светене с някакъв цвят. То може да бъде както много слабо, така и много ярко, с разлика във формата, оттенъците и т.н.