Какво четеш... – всичко за книгите

[Nolah]

Радвам се, че "Вакантен пост" има нови фенове!

 

Аз сега си търся някаква мистерия за четене. На Агата Кристи ми се ще, но съм прочела повечето й книги- ще трябва доста да потърся, за да попадна на такава, която не съм.

[Nicolas]

Радвам се, че "Вакантен пост" има нови фенове!

 

Аз сега си търся някаква мистерия за четене. На Агата Кристи ми се ще, но съм прочела повечето й книги- ще трябва доста да потърся, за да попадна на такава, която не съм.

 

Аз като цяло нямам много време за книги, но като каза Агата, мисля, че ще почна нещо нейно. Като бях по-малък четох много "Шерлок Холмс и затова реших да пробвам и нейните, но не ми се сториха толкова увлекателни като на Дойл, та сега ще пробвам пак.

 

А "Вакантен пост" наистина е велика, книга отдавна не ме беше грабвала така. Абсолютно брутално отразяване на действителността, с всички детайли, с всички нецензурни работи, с всички мръсни мисли на хората. А накрая това, което се случи с Кристъл, беше върхът, много се емоционирах. Както и на изнасилването. Както и когато Гая и Фатс се натискаха. Ще я прочета пак, имам още доста да изследвам любимите си герои - Кристъл, Саманта и Андрю.

[Nolah]

Аз като цяло нямам много време за книги, но като каза Агата, мисля, че ще почна нещо нейно. Като бях по-малък четох много "Шерлок Холмс и затова реших да пробвам и нейните, но не ми се сториха толкова увлекателни като на Дойл, та сега ще пробвам пак.

 

А "Вакантен пост" наистина е велика, книга отдавна не ме беше грабвала така. Абсолютно брутално отразяване на действителността, с всички детайли, с всички нецензурни работи, с всички мръсни мисли на хората. А накрая това, което се случи с Кристъл, беше върхът, много се емоционирах. Както и на изнасилването. Както и когато Гая и Фатс се натискаха. Ще я прочета пак, имам още доста да изследвам любимите си герои - Кристъл, Саманта и Андрю.

 

Аз четох "Случаите на Шерлок Холмс" една сутрин до 3 преди години и баща ми влиза и пита: "Ти защо не спиш?", а аз: "Чета за Шерлок Холмс" и той: "Ааа, добре, добре!" :1000 (29):

 

Това, което си написал за "Вакантен пост", е почти същото като моя коментар в чата. Саманта е и моя любимка, не очаквам по принцип да се хареса на хората, но явно си я оценил. А Кристъл не ми се щеше да умира, исках да получи някакъв шанс, както и Роби, да имат възможност за по- добър живот. Но в желанието си да спаси брат си, тя го уби, така че смъртта беше единствения изход за нея. Ако не беше се самоубила, щеше да прекара дните си в санаториум.

 

Хауърд Молисън ми беше неприятен, но не и наполовина колкото жена му. А този, когото бих претрепала с удоволствие е бащата на Андрю- чиста гад!

 

Много ми беше жал за Сухвиндер, радвам се, че поне нейната история се разви добре и най- после може да се чувства добре в училище и вкъщи.

 

Ох, много мога да коментирам по историята- това е нищо! :1000 (29):

[Glamdring]

На мен "Вакантен пост" ми допадна. Има една адекватност не само за съвременните хора и нрави в Англия, но й по света. Нещата са клиширани и стилът е малко наивен, но книгата има известни достойнства. Няма мащаба на Хари Потър, но й не мисля, че се цели там. Имам забележки само на моменти за прекалената клишираност, която може и да е търсена за целта.

 

Иначе четох "Облогът". Чух, че получила доста награди и реших да се информирам. Изключителен роман, нищо чудно, че е обрал наградите на критика и фенове.

[чушка.]

 

Новата ми придобивкааа!!!!!

[Starboy]

 

Новата ми придобивкааа!!!!!

 

След като я прочетеш, моля да си кажеш мнението, че все още се колебая за тази книга. Благодаря :1000 (29):

[dragon]

За коя книга става дума?Не ми се показва снимката.

[AMAZING.]

За коя книга става дума?Не ми се показва снимката.

"Джойленд" на Стивън Кинг

[Nolah]

След като я прочетеш, моля да си кажеш мнението, че все още се колебая за тази книга. Благодаря :1000 (29):

 

Интересна книга е, но аз съм си почитателката на класиките на Кинг и новите му не ме "грабват" така. Но си струва да се прочете, определено, особено на фона на непрекъснато излизащите тийн-бози.

[чушка.]

Съжялавам, не съм влизал в темата, иначе преди това щях да ти кажа дали става или не. Грабваща е, има интересни моменти, но и скучни, специално в началото. Но както каза Nolah, на фона на последните...тази направо си е шедьовър. Препоръчвам ти я, тъй като си фен на Кинг, а всяка негова, ако си фен, трябва да се прочете. (според мен)

[Starboy]

Започнах да чета "ТО", страшно зарибен съм, обожавам я. Усещам, че това ще бъде едно голямо приключения от най-големият майстор-писател! Междувременно ми подариха книга на Агата Кристи, отдавна искам да се запозная с творчеството й, и се радвам, че ще го направя.

[mitencetoy]

Започнах да чета "ТО", страшно зарибен съм, обожавам я. Усещам, че това ще бъде едно голямо приключения от най-големият майстор-писател! Междувременно ми подариха книга на Агата Кристи, отдавна искам да се запозная с творчеството й, и се радвам, че ще го направя.

 

Коя на Кристи? Аз останах приятно изненадан от "Десет малки негърчета".

Иначе в момента чета "Кери" на Кинг, но малко съм я поизоставил...

[Starboy]

Коя на Кристи? Аз останах приятно изненадан от "Десет малки негърчета".

Иначе в момента чета "Кери" на Кинг, но малко съм я поизоставил...

 

Смъртта на господин Морли, надявам се да е добра. Иначе април месец четох Кери, и мога да кажа, че не съм силно впечатлен, защото историята е твърде кратка.

[Nolah]

Смъртта на господин Морли, надявам се да е добра. Иначе април месец четох Кери, и мога да кажа, че не съм силно впечатлен, защото историята е твърде кратка.

 

Дължината не е показател за качество. Кери е класика, но, разбира се, може да не ти харесва, просто едва ли е само, защото е къса.

[Starboy]

ТО е шедьовър просто! Това време е супер подходящо за четене, и то особено на такава книга. Без думи съм. Става все по-интересна и мистериозна.. Това е история, която само Кинг може да измайстори!

[dragon]

ТО е шедьовър просто! Това време е супер подходящо за четене, и то особено на такава книга. Без думи съм. Става все по-интересна и мистериозна.. Това е история, която само Кинг може да измайстори!

 

 

И аз сега съм на Кинг.Чета Малко след залеза.Много е интересна,приятно съм изненадан.На места малко се отвратих дори.

[Starboy]

И аз сега съм на Кинг.Чета Малко след залеза.Много е интересна,приятно съм изненадан.На места малко се отвратих дори.

 

Нямам думи за този автор! Стила му на писане е уникален. Кара ме дори да се тревожа за някои от героите, особено сега, когато главните са цели 7 :1000 (29):

[hero.in]

Така, прочетох и Курт Сеит и Шура, сега почвам 50 нюанса сиво (на английски), да видя за какво е цялата тази драма :1000 (29):

[panamera]

Великолепна книга е "Вакантен пост" /The Casual Vacancy/ на Дж. К. Роулинг. Тотално различна е от Хари Потър с изключение на уникалния, неподражаем и супер интригуващ начин на описание на авторката, който в поредицата за Хари не използваше толкова.

 

Снощи я довърших, като прочетох 200 и няколко страници вечерта, много е увлекателна. И е доста различна от всичко, което съм чел досега и съм забелязвал на пазара. Шокиращите моменти са много, но са и необходими, това е една от малкото книги, които освен че съм ги чел за удоволствие, са провокирали в мен и някакви дълбоки размисли. А персонажите са уникални, много интересни и оригинални.

 

 

Бяха я подарили на майка ми, преди време, и все се каня да я прочета.

[Pierre]

Ааа тука аз се включвам неканен.

"Искрящ цианкалии" - наистина шедьовър. Любимата ми нейна книга. Разбира се обожавам и "Трагедия в три действия" и невероятната "Десет малки негърчета", която те хваща от първа страница и до последната си като в транс. Аз имам слабост към нейните романи, в които не присъства Еркюл Поаро Не ми е много симпатичен.

-----------------

 

Да ти отговоря тук, че си имаме специална тема за книгите.

Аз преди 3-4 години бях прочел "Карти на масата" подариха ми я за един рожден ден и много ми допадна, прочетох я адски бързо, защото до тогава не бях чел криминален роман.

Тази година си поръчвах книги и реших да си взема на Агата. Малко е да се каже, че тази жена е уникална! Просто... без думи съм. "Десет малки негърчета" я прочетох за около 3 часа, тя е кратка, но за сметка на това страшно завладяваща. До последната страница не знаех кой е убиецът. :1000 (29): Тази жена каква фантазия има, какво дар слово, как ги пише тия книги... Позволява ти да се пренесеш в обстановката и да разследваш заедно с останалите.

Другата, която също ми е вече сред любимите книги е "Убийство в Ориент експрес". Ненормална, в добрия смисъл на думата :1000 (28): :1000 (28):

За разлика от теб аз пък много харесвам Еркюл Поаро, но не понасям мис Марпъл. Много ми допада това, че решават казуса благодарение на психиката на хората, а не чрез събиране на следи.

Други, които много ми харесаха са "Безкрайна нощ", "Убийство на игрището за голф", "Зло под слънцето", "Азбучни убийства", "Черно кафе". Не ми допаднаха "Пет малки прасенца" и сборникът с разкази "Куклата на шивачката". Определено разказите не са сила на Агата. Не ми харесва казусът да се разплете толкова бързо.

Може би другото лято ще си прочета и останалите книги, които си купих, ще си запиша и "Искрящ цианкалии", звучи ми интересно.

Но сега ми се чете нещо по-различно.

 

След Агата прочетох и "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун и също много ми допадна. Някой чел ли е "Шестото клеймо" и "Изгубеният символ" и може ли да сподели мнение за тях? Защото наистина съм възхитен от "Шифърът" и не искам да се разочаровам с другите книги от поредицата.

 

ПС: Бях започнал да чета и "Зеленият път" на Стивън Кинг, но нещо не ми допадна. Много хора ми я препоръчаха и казаха, че е уникална, но не знам защо не успя да ме грабне.

[mitencetoy]

Леле, тази тема тотално е замряла... Никой ли не чете?

Аз прочетох "Кутия за птици" на Джош Малерман. Много ми хареса, а имаше и няколко момента, в които сърцето ми буквално прескочи от страх.

 

Сега чета "Пазителят" на Лоис Лаури, смятам тази вечер да я приключа. Много интересна антиутопия, но за жалост не са издадени всички книги на български.

 

И да попитам някой с регистрация в Goodreads?

[mitencetoy]

"Пазителят" ме очарова, макар и леко отворения край, но пък екранизацията отговори на въпросите.

 

В момента чета "Крадецът на книги" и съм запленен от историята, чак не усещам как лети времето, докато я чета!

[mitencetoy]

 

 

Това е книга, която не само се чете - тя се усеща с всяка една частица. Попива в порите и се насажда под кожата, точно като парфюм!

 

Сюжетът описва живота на Жан-Батист Грьонуй, роден във Франция през XVIII век. Растейки в нищета, той използва своето уникално обоняние, за да се измъкне от калта. Запознавайки се с много и различни хора, той стремително върви към своята едничка цел - собствен аромат... но на каква цена?

 

Книгата е красива, да, точната дума е красива, дори с цялата си мрачност в нея. Интересно е как една книга те кара да се замислиш за ролята на миризмите в живота ни.

 

Оценката ми е 4.5/5, тъй като няколко глави ми бяха мудни.

[mitencetoy]

 

Има истории, които те грабват, сдъвкват, подмятат и след това дълго усещаш вкуса им.

Историята на крадецът на книги е такава!

 

Няма как да не започна с това, че разказвач в книгата е смъртта, която ни отвежда в Германия в началото на втората световна война. Именно там се запознаваме с малкото момиче на име Лизел. След като губи брат си, тя "открадва" първата си книга - "Наръчник на гробаря", която ще преобърне живота й. Лизел се озовава при приемното си семейство в Берлин на улица "Химел", а Ханс и Роза Хуберман ще са нейните мама и татко.

 

Книгата е пълна и с други ярки и запомнящи се персонажи, към които няма как да останем безразлични - Руди - момчето с лимонено русата коса, който постепенно се превръща в най-добрия приятел и партньор в краденето; Макс - евреин с коса като птичи пера; жената на кмета и огромната им библиотека.

 

Не искам да издавам почти нищо от историята, затова ще приключа тук.

Смятам, че книгата трябва да бъде прочетена от всеки, който обича четенето.

Отворете кориците, потопете се в атмосферата на романа, а там ще почувствате трепетът от първата прочетена книга, ще укриете евреин в мазето си и ще усетите парещи черни снежинки по кожата си.

[Starboy]

 

Има истории, които те грабват, сдъвкват, подмятат и след това дълго усещаш вкуса им.

Историята на крадецът на книги е такава!

 

Няма как да не започна с това, че разказвач в книгата е смъртта, която ни отвежда в Германия в началото на втората световна война. Именно там се запознаваме с малкото момиче на име Лизел. След като губи брат си, тя "открадва" първата си книга - "Наръчник на гробаря", която ще преобърне живота й. Лизел се озовава при приемното си семейство в Берлин на улица "Химел", а Ханс и Роза Хуберман ще са нейните мама и татко.

 

Книгата е пълна и с други ярки и запомнящи се персонажи, към които няма как да останем безразлични - Руди - момчето с лимонено русата коса, който постепенно се превръща в най-добрия приятел и партньор в краденето; Макс - евреин с коса като птичи пера; жената на кмета и огромната им библиотека.

 

Не искам да издавам почти нищо от историята, затова ще приключа тук.

Смятам, че книгата трябва да бъде прочетена от всеки, който обича четенето.

Отворете кориците, потопете се в атмосферата на романа, а там ще почувствате трепетът от първата прочетена книга, ще укриете евреин в мазето си и ще усетите парещи черни снежинки по кожата си.

 

Вълшебна книга! Другата на Маркъс Зюсак е същата, той е великолепен писател!