Популярните в училище

[Putin]

Отварям тази тема, за да обсъдим социалната йерархия в училищата. Вие какви бяхте - популярни или аутсайдери? Какво мислите за това разделение, как ви се е отразило това да бъдете от едните или другите?

[Fast]

Приспадам към аутсайдерите.

[newyearsday]

Допреди 1-2 месеца бях от "популярните", но реших, че не искам да съм приятел с такива хора, и се отдалечих от голяма част от класа си.

[Denis]

По средата. Имам си приятели и съм уважаван от хората, но никога не съм бил популярен, а и нямам такава нужда.

[Aitosa]

Ако в това има някакъв смисъл- популярен аутсайдер

[Nicolas]

Към популярните. Претърпях голяма еволюция :1000 (29): , бил съм и от другите, макар да си имах приятели, и се чувствах ужасно, но претърпях положителна външна и вътрешна промяна и сега съм сред себеподобни, много съм социален и с желание за забавления и обичам компанията ми да е такава. Но в моето училище хората са приятелски настроени един към друг, независимо колко си общителен, така че г/д всички се чувстват добре.

[Ivanhoe]

Бях един от най-популярните. Не само заради добрите резултати в часовете, но и заради вечните ми спорове с учители. :1000 (29): Пък и винаги за някакви извънкласни дейности и тържества търсеха мен да давам идеи в организациите.

По БЕЛ са ме оформяли за годината още в началото на втория срок, защото имах публикувана тема в един от ученическите вестници. И неведнъж съм имал публикации. Участвал съм в издаването на местния вестник. Още в 4-ти клас, ако не се лъжа, бях измислил цяла новогодишна програма за изненада на класната ни, която представляваше нещо като телевизионно предаване с много различни рубрики. Целият клас бяха включени със свои роли. :1000 (29):

[Nikolay]

Популярните.

[чушка.]

Бях един от най-популярните. Винаги бях водещ на всякакви мероприятия, ходих на разни обиколки по ОУ-та, за агитация с учители и т.н. а и винаги съм завършвал с 6, без да се задълбавам с четенето

[heartless]

В гимназията си бях с така наречените популярни, но в никакъв случай не от тези, които не учиха. Просто ние си имахме социален живот, забавлявахме се на равно с учението, а т.нар. зубъри само учиха и ревяха ако имат 5. Учителите много ни се дразниха, защото никога не внимавахме в часовете им. Пишехме си бележки или си говорихме, понякога дори ходихме и без учебници и тетрадки. Това не ни пречеше да се представяме добре и да се забавляваме извън училище.

В университета групата ми беше ужасна и така и не можах да се впиша никъде въпреки, че пак имаше подобно разделение. Имах се единствено с една колежка, която също като мен, не беше впечатлена от идеята да живее за да учи, в същото време си взимахме изпитите безпроблемно. Тя мразеше чалга, слушаше хард рок предимно. Приятелството ни беше много странно заради коренно различните ни интереси. Въпреки това, никога не сме се карали или спорили. Тя приемаше това, което аз харесвам, както и обратното. Дори веднъж успях да я заведа на ретро чалга парти, където тя дойде с фанелка на Металика и кубинки. :1000 (29):

[pacho]

В средното (5,6,7 клас) ми бяха силните години в това отношение, хах, но не и в успеха. Имах бодлички с гел, обеца на ухото - много ме копираха. :1000 (29):

В гимназията точно обратното - 5 пари не давах за чуждо мнение, беше ми писнало малко от ненужни, лицемерни и глуповати хора, нямах търпение да завърша.

[Denis]

Много сте популярни били тук. От днес почвам с едно тефтерче като Весо Фена да искам автографи.

[МачуПикчу]

Винаги съм се отличавал от другите и съм изпъквал по някакъв начин, но никога не съм го искал. Бях скромно момче, а сега съм със самочувствие до небето.

[GriskoBeats]

В средното бях лидер, но не и популярен. Умеех да влизам под кожата на всички, вкл. на учителите. С повечето и до днес сме приятели. Бях и отличник, често организирах и мотивирах другите. Някои от съучениците ми завършиха, понеже редовно преписваха от мен, но и държах да им обяснянам и така научаваха доста неща.

Знаеха много добре, че за да препишат, ще трябва да изтърпят учителските ми лекции :1000 (29): И аз си бях гадняр.


Когато ставаше дума за проблем в класа, винаги бях първи с идеи за разрешаването му или на мястото на спора. Често туширах женски бой. ХАХА
Бяхме много сплотени.

Не си падам по това да съм център на внимание, а гравитиращ около.

В основното бях луузър, връщайки се така назад във времето. :1000 (29): :1000 (29):

[OstapBender]

От 1 до 7 клас бях пълна дупка, после обаче си паднах на мястото и може би с изключение на началото на 8-ми клас бях в перфектен тон със средата. Не ми липсваха купони, дискотеки, екскурзии, простотии, лигни и друго. Държа да подчертая обаче, че ние, поставени до друго училище изглеждахме прекалено шантави. За съжаление успеха ми сериозно пострада. :1000 (29):

[Putin]

Аз бях на периоди. От 1-ви до 4-ти клас бях тотален аутсайдер, общувах с много малко хора и ми се подиграваха, защото бях дебел и винаги бях номер 1 по отношение на учене и оценки. После започнах да се сприятелявам с останалите и от 5-ти до 7-ми клас бях различен човек, карах се с всички - учители, ученици, бягахме групово, но това не попречи на отличния ми успех. После в гимназията от 8-ми до 10-ти клас също бях популярен, бях от онези гадни разглезени тийнейджъри, които се подиграват на аутсайдерите и правят всичко друго, но не и да се занимават с учене, но това пак не ме превърна в слаб ученик. В 10-ти клас обаче имах един много труден период, пак се затворих в себе си и започнах да общувам с много малко от съучениците си, зарязах повечето, защото определено не си струваха. Това обаче не ме направи аутсайдер, даже напротив, извън училище се забавлявах страшно много, особено в 11-ти и 12-ти клас ходех постоянно по купони, дори през седмицата. Странното беше, че бях доста популярен, но не полагах никакви усилия да общувам със съучениците си. Сега в университета също съм доста популярен, особено защото съм живял в чужбина.

[newyearsday]

Нека разкажа и аз по-подробно. :1000 (29):

 

От 1-4 клас бях средна работа, учих супер много, но въпреки това, си имах приятели. От 5-7 клас, обаче, бях егати скандалджията, бях се карал поне по веднъж с всеки от класа си. В 8 клас бях се приспособил доста бързо към новите хора и бях доста популярен в класа и даскалото, даже бях и заместник-председател на ученическия съвет за цялото училище. Ама се наложи да се преместя и отново нови хора сега, с които се разбирах перфектно до началото на декември някъде, ама после станаха едни недоразумения, и аз съвсем демонстративно се отцепих от колектива на класа, като оставих привилегията да общуват с мен оттам само на 3-4 човека. :1000 (29):

 

В момента се движа с компания от горните класове, за което съм много доволен. :1000 (29):

[Putin]

Аз в 5-ти клас скандализирах грандиозно и цялото училище знаеше името ми, а преди това бях пълен аутсайдер. В часа по трудово трябваше да готвим и да занесем и някакъв сок за пиене, обаче аз и едно момиче решихме да занесем бира и 6 души от класа се напиха и стана грандиозен скандал, за малко да ме изключат, а аз се измъкнах като обвиних един човек от 7-ми клас за идеята, цялото училище говореше за мен. Скандализирах на ниво "Клюкарката".

[Ivanhoe]

Ако става дума за скандал, още в първи клас казах на класната ми, че кожуха й мирише на презерватив!

[Nedis]

^ahahhahahahahahahaha Иванхое, брутален си от малък

 

Аз от детската градина съм си била сред популярните, сред тея, които тормозят другите и доминират над класа. От 1-4 бях една пълна шматка, която не знае какво става, ама ходи да налита на бой. Не знам защо, ама на първата родителска казаха на майка ми че съм луда като за 5-ма и на госпожата ѝ било много трудно с мен. Въпреки това от 5 до 12 клас бях председател на класа, въпреки че гърчих доста хора от класа, те разчитаха на мен. То раниците ли не им хвърчаха през прозореца, тетрадките им изчезваха, целихме ги с листчета от фунийки, даскалите бяха вдигнали ръце от нас, играеме на ПУ*КА в час по БЕЛ, а даскала си обяснява урока и не ни отразява. И въпреки всичкия тормоз, те всяка година си ме спрягаха и ме нагласяха за председател на класа, като имаше проблем с някой даскал си го обсъждахме класа и аз отивах да говоря дали с класния, дали със зам.-директора или с директора, който ми е пред очите общо взето. Правили са педагогически съвети заради нашия клас, искаха да изключат целия клас, заради нещо което даже не бяхме направили Бяхме си една група, която никой не закачаше. Правили са опити да ме мачкат, ама не им се получи и решиха, че е по-добре да сме заедно от колкото разцепени

След това дойде 8 клас, бяхме с доста нови хора в класа, ама си се спогодихме, само с една ку*ва смачкана не можах и много бой яде от мен... Въпреки че пораснах не съжалявам за това че съм я била После в 9 пак бяхме нови хора, но се радвам че се събрахме в един клас с една приятелка с която бяхме заедно в 5 и 6 и така успяхме пък да се съберем една стабилна група от 10 човека Пак бях председател на класа, не знам защо ме заплюха мене и така до 11 и там вече имаше лъч надежда да се отърва от това тежко бреме, ама уви. Събраха ни 2 класа и от 26 човека, станахме 39 Неделина я направиха "класна" за близо месец, защото нашата излезе в болнични, а новата я чакахме да дойде и заместник-директорката ме викна и ми заяви че имам да правя дневник, да събера 2 класа в 1 и отделно да водя тетрадка с програмата, която да играе дневник, докато го оправят него :D Всички даскали се оплакваха от мен и накрая всички бяха доволни, че аз съм председател на класа и съм част от ученическия съвет

Общо взето шоуто беше пълно. Кртонах се към 10 клас, но въпреки всичко до последно си останах от популярните. Всички ме знаеха дали с добро, дали с лошо. Не се гордея с някой от лошите си постъпки, ама имаше хора, които си го заслужаваха

[GriskoBeats]

^ahahhahahahahahahaha Иванхое, брутален си от малък

 

Аз от детската градина съм си била сред популярните, сред тея, които тормозят другите и доминират над класа. От 1-4 бях една пълна шматка, която не знае какво става, ама ходи да налита на бой. Не знам защо, ама на първата родителска казаха на майка ми че съм луда като за 5-ма и на госпожата ѝ било много трудно с мен. Въпреки това от 5 до 12 клас бях председател на класа, въпреки че гърчих доста хора от класа, те разчитаха на мен. То раниците ли не им хвърчаха през прозореца, тетрадките им изчезваха, целихме ги с листчета от фунийки, даскалите бяха вдигнали ръце от нас, играеме на ПУ*КА в час по БЕЛ, а даскала си обяснява урока и не ни отразява. И въпреки всичкия тормоз, те всяка година си ме спрягаха и ме нагласяха за председател на класа, като имаше проблем с някой даскал си го обсъждахме класа и аз отивах да говоря дали с класния, дали със зам.-директора или с директора, който ми е пред очите общо взето. Правили са педагогически съвети заради нашия клас, искаха да изключат целия клас, заради нещо което даже не бяхме направили Бяхме си една група, която никой не закачаше. Правили са опити да ме мачкат, ама не им се получи и решиха, че е по-добре да сме заедно от колкото разцепени

След това дойде 8 клас, бяхме с доста нови хора в класа, ама си се спогодихме, само с една ку*ва смачкана не можах и много бой яде от мен... Въпреки че пораснах не съжалявам за това че съм я била После в 9 пак бяхме нови хора, но се радвам че се събрахме в един клас с една приятелка с която бяхме заедно в 5 и 6 и така успяхме пък да се съберем една стабилна група от 10 човека Пак бях председател на класа, не знам защо ме заплюха мене и така до 11 и там вече имаше лъч надежда да се отърва от това тежко бреме, ама уви. Събраха ни 2 класа и от 26 човека, станахме 39 Неделина я направиха "класна" за близо месец, защото нашата излезе в болнични, а новата я чакахме да дойде и заместник-директорката ме викна и ми заяви че имам да правя дневник, да събера 2 класа в 1 и отделно да водя тетрадка с програмата, която да играе дневник, докато го оправят него :D Всички даскали се оплакваха от мен и накрая всички бяха доволни, че аз съм председател на класа и съм част от ученическия съвет

Общо взето шоуто беше пълно. Кртонах се към 10 клас, но въпреки всичко до последно си останах от популярните. Всички ме знаеха дали с добро, дали с лошо. Не се гордея с някой от лошите си постъпки, ама имаше хора, които си го заслужаваха

 

ВИнаги ми е било интересно, какво кара едно момиче да се бие с друго? Завист? НЕтърпимост? Питам, понеже и ние си имахме такива, дето ги разтървахме. :mf_surrender:

 

В моя клас беше много забавно... имахме бой между момче и момиче и между момичета.

[pacho]

Ооо за пикантерии ли почнахме да говорим.

 

Първият ми бой в даскало беше във втори клас с едно мамино синче, което ми взе химикалката, а мразех да ми се пипат нещата, та той си го изпроси, оказа се после, че и майка му, и баща му са даскали в моето училище - след 5-ти клас неволята ме срещна с единия му родител - доста 3-ки получих, е, имах и хубави де.

Към 6-7-ми клас с една съученичка явно бяхме по-луди и непримирими, та на редовно закъсняващата физичка, която си беше за Карлуково, напълнихме бравата с дъвка - не успя да си мушне ключето и намазахме дръжката на бравата с боички. Да не споменавам, че предните часове я бяхме пръскали с ориз и онова мастило, което изсъхваше и не оставяше следи. После едни детски педагогически, срещи с родители - голям срам браха. :1000 (1):

Имах и други прояви, ама не са за разказване, че вече мен ме опетняват - добре, че влязох в правия път с доста приказки и наказания.

[Nedis]

ВИнаги ми е било интересно, какво кара едно момиче да се бие с друго? Завист? НЕтърпимост? Питам, понеже и ние си имахме такива, дето ги разтървахме. :mf_surrender:

 

В моя клас беше много забавно... имахме бой между момче и момиче и между момичета.

Не че нещо, ама бях много щура, не че сега не съм, ноооооооо който ме издразни и го ядеше. Последно се сбих в 9-ти или 10-ти клас, защото исках да говоря с една госпожица, ама тя така ми обърна гръб, че не издържах. После се оказа че баща ѝ бил главен инспектор в РПУ-то в Слънчев бряг :D

Тая от моя клас много я гърчих, човек мразя курви, ама от едно време си ги мразя, а тая брат беше овършала бая народ, с 2 думи ходещ бацил И я трових много, веднъж даже дойде с баба ѝ до нас да търсят майка ми. Майка ми ме заплаши че ако продължавам да я тормозя, няма да ида в Испания. Аз разбира се като послушно момиче като отидох на даскало ѝ набих мега мощния шут Ама не посмя да каже на никой ахахаха

[Blueberry]

Никога популярна, никога аутсайдер, някакво средно положение. Нито са ме били, нито съм била, щом това е критерият.

[Nedis]

Нямам вина, че хората идваха и ми се репчеха и се опитваха да ме мачкат. Получаваха си залуженото. И отделно имам огромна непоносимост към ходещи бацили, които са се изпонае***и с 50 човека за 1 месец...

 

Edit: А тази, която я бих в 9-10 клас, заплашваше една приятелка, отделно беше говорила за мен че съм . Отидох да говорим като нормални хора, защото вече уж се бях кротнала, ама тя ми обърна гръб ииииии стана тя каквато стана.