Кои сме ние?

[Putin]

Кои сме ние, от какво място идваме, на какво място отиваме и каква е нашата цел? Всичко за човешкото съществуване, смисъл и развитие. Отварям тази тема за разсъждения. Вие сте на ход!

[Nicolas]

Според моите представи смисълът на човешкото съществуване се крие в щастието. Колкото повече приятни мигове изживяваш, толкова повече изпълваш живота си със смисъл.

[anastasb]

То не само за нас, за всички живи същества... От биологична гледна точка, смисъслът на всичко е да живеем и да се размножим, за да продължи видът, когато умрем. Не звучи ли някак безсмислено от наша гледна точка? Май се оказва, че само гените имат значение и са това, което оставяме.

[Putin]

То не само за нас, за всички живи същества... От биологична гледна точка, смисъслът на всичко е да живеем и да се размножим, за да продължи видът, когато умрем. Не звучи ли някак безсмислено от наша гледна точка? Май се оказва, че само гените имат значение и са това, което оставяме.

Да, това е глупаво и безсмислено, аз към размножаване не се стремя. Николас, дефинирай "щастие"? То реално ли е? В този живот ли го постигаме, или трябва да се изкачим по стълбата, за да го достигнем?

[Nicolas]

Да, това е глупаво и безсмислено, аз към размножаване не се стремя. Николас, дефинирай "щастие"? То реално ли е? В този живот ли го постигаме, или трябва да се изкачим по стълбата, за да го достигнем?

 

Щастие - когато се чувстваш добре, когато обичаш, когато си обичан, когато сбъдваш мечтите си. Всеки да прави това, което му харесва, стига то да не се състои в това да наранява другите. :1000 (29): За постигането.. не го смятам като нещо, което постигаш веднъж и преминаваш в константно състояние, то си се постига многократно, зависи от това дали работиш за него, дали се развиваш личностно. За стълбата няма как да знаем със сигурност, но би трябвало с всяко следващо стъпало да усъвършенстваш това, което не си успял в предното, като се справяш с конкретните условия, в които си поставен, поне аз така си го представям, например аз сега като ми е тъпо, че нямам самостоятелност, може в предния жиот да съм бил голям досадник, знам ли. :1000 (29):

[newyearsday]

Единствената цел, с която сме тук, е за да осигурим оцеляването на нашия вид. Ние извършваме престой на земята, през които би трябвало да се размножим, да се грижим за потомството. И тъй като този престой е доста дълъг, ние няма как да го прекараме, правейки секс и гледайки деца. И затова, ние ходим на работа, училище, правим приятели, ходим по различни места, обогатяваме се, развиваме се, амбицираме се, earn-ваме пари, харчим пари, пътуваме, спортуваме, обичаме се и т.н.

 

Всъщност ние сме със същата цел тук, както видът на мухите, например, просто ние правим much more неща от тях.

 

*И аз не се стремя към размножаване, ако имам късмет, ще си осиновя дечица в бъдеще.

[Denis]

Най-голямото щастие е да правя любимите ми хора щастливи.

[pacho]

Според мен разсъжденията на повечето са доста повърхностни. Това за размножаване, харченето на пари, ходене на работа/училище са съвсем съвсем далечни неща от самия въпрос - това е световен ред, който е налаган години наред, не е нещо естествено. Тук заявявам, че не само вие, а почти всички съвсем инстиктивно са започнали да мислят само за материалното, т.е. за тялото, плътта, това, което е отгоре.

Друго - ние не сме само на Земята най-вероятно. Аз не мога да се съглася с мисълта, че се раждаш, живееш и умираш. Има нещо по-дълбоко, нетелесно.

Просто се замислете, вие нямате само един торс и 4 крайника, вътре във всеки има душа - все още никой не обяснява повече неща за нея, тялото изгнива и нищо не остава от него, но какво се случва с душата, с разума и съзнанието? Това е живото, животът в нас. Всеки е чувал за паралелни светове, прераждане и т.н.

Има нещо, но никой не се е върнал да го каже. Дали пък не се въртим едни и същи хора тук векове наред, просто сме с различни опаковки, ама явно и разумът ни е малко по-деформиран, щом нямаме спомени за миналото ни.

Фактът е, че науката колкото и да напредва не казва нищо за задгробния живот и за това, какво се случва с душата.

Кой знае колко други цивилизации има в тази вселена, за която нищо не знаем.

Така че върпосът си няма отговор, може би всеки стига до него рано или късно - ще видим.

[Putin]

Браво, Пачо, най-сетне някой започна да разсъждава в тази тема. Ако някой реши да каже, че след този живот няма друго, може да замълчи, защото е научно доказано, че душа има! Аз мисля, че се прераждаме, докато не се усъвършенстваме, а когато го направим - преминаваме на онова друго място, във вечния покой. Целта ни не е разможаване, не е издигане в обществото, не е и щастие (такова няма, не му е тук мястото), целта ни е себеусъвършенстване. Така го виждам аз. Щастието е много субективно понятие и е по-скоро удовлетворение от нещо постигнато, истинското щастие е на друго място, истинското щастие е покой и съвършенство и не се нарича щастие.

[panamera]

Както пее Глория - "щастието е магия", а магията - лъжа.

 

 

[Putin]

Александър, на пръв поглед глупаво да използваш сравнение с чалга песен, но си прав.... щастието е относително, за мен - нереално в обвивката, в която е представено на човек.

[OstapBender]

Преди няколко години бях твърдо убеден, че единствения категоричен смисъл на човешкия живот е биологичния - раждане, размножаване, умиране.

 

След като обаче се запознах с много хора, които нямат деца по една или друга причина си зададох въпроса "Е добре де, тия хора да се самоубиват ли, след като живота им е толкова безсмислен?". Когато в живота ти отсъства детето, успяваш да намериш други неща, за които да живееш.

 

Преди около 10 месеца бях при астролог. Всичко ми беше пълна каша, получавах това, което не исках, това, което исках - не, работя здраво на някой въпрос - той се проваля, не пипам нещо - вземе та стане и ей такива ...

 

... днес се съмнявам в много от нещата, които ми каза, но една негова теза приемам все повече и повече и все повече се доказва - душите идват от предни животи и това, което наричаме късмет е точно това, което една млада душа трябва да преживее. Обратно старите души преживяват по-малко, а повече учат уроци, нещо което ние наричаме малшанс.

 

С това си обяснявам и щастието, и смисъла на човешкия живот.

 

Старите души каквото и да правят, ще живеят по-нещастен и скромен живот, защото своето вече са си го взели при предните си пребивавания.

Младите души са късметлии, щастливци, те са тази маса от хора, които според собствения си мироглед могат да са много щастливи.

Разбира се, и относително по-малка като бройка.

 

За съжаление аз и според астролога, и по мои изчисления съм душа, съвременник на строежа на пирамидите.

 

Затова в последно време съм далеч по-спокоен. В крайна сметка ще изтърпя каквото трябва в този живот, защото вече съм бил на купона.

[Brian]