Проблемът с конспиративните теории

[Room_101]

Проблемът с конспиративните теории

 

 

Михаел Теодосиадис

 

 

 

 

От началото на глобалната икономическа криза нараства броят конспиративни теоретици, които говорят за тайни общества на богати елити, контролиращи света. Тези теоретици създават абсурдни, фантастични сценарии за планове за депопулация и други митове, твърдейки, че всичко се случва зад затворени врати. Докато е вярно, че конспирации съществуват (или, да бъдем честни, те са естествения резултат на това как властта се упражнява в глобален мащаб) и това, че световните блага са запазени за много малко малцинство, има голяма разлика между тези, които говорят за тайни планове – имайки въпреки това ясни политически познания и разбирания как световната икономика работи – и тези, които сляпо приемат изфабрикувани, правдоподобни десни митове, без да критикуват логично и внимателно капиталистическата система и социал-политическите властови структури на нашите западни общества.

 

Пропагандатори на конспиративните теории често говорят за Нов Световен Ред, Илюминати, клубът на Билдербергите, Кухата Земя, за химически следи в небето (кемтрейлс), НЛО-та и тайни пътувания из космоса или твърдят, че терористичните атаки на 9/11 са вътрешна работа на евреи (без да представят научни доказателства). Тези теории изглежда често влияят на публика, която няма контакт с политически проучвания и философия и следователно е неспособна да предостави рационални обяснения и да формулира логични заключения по основни политически въпроси. Конспиративните теории могат да бъдат използвани, за да насочат реакциите ни не срещу властовите структури на капиталистическата система, а срещу въображаем враг. Идеята, че някой друг е отговорен за нашата бедност, а не самия капитализъм – и не самите ние, които пасивно приемаме консумеризма и се превръщаме в крепители на неограничената експанзия на производствените средства (със сериозни последици за околната среда) – поддържа увереността на масите в тази система и държи западното общество в летаргия. Но за да разберем по-добре този въпрос е необходима кратка ретроспекция. Ще проследим как конспиративните теории са били използвани в различни исторически периоди и ще се опитаме да ги дефинираме по-добре.

 

Дефиниция на конспиративните теории

 

Под израза конспиративни теории имаме предвид всеки аргумент, според който всяко събитие (или серия от събития) е интерпретирано като резултат от заговорнически и тайни действия на коварна личност или група индивиди (например политическа партия, неясно правителство или коалиция). Най-доброто обяснение до сега е дадено в есето на Кристиян Шлегел Реториката на конспиративните теории: "Конспирация означава заговорничество, например съвместно планиране на престъпления или план, изготвен чрез заговор. Заговорничене означава да правиш тайни планове (с други), т.е. да вършиш лошо" (OxfordAdvancedLearner’s 250). Втората дума от израза е "теория", което означава "серия от обосновани идеи, целящи обяснения на факти и събития или на мнения и предположения, не задължително обосновани на здрав разум или идеи и суеверия по принцип (в контраст с практиката) или (твърдения на) принципи, на които се базира дадена тема"(OxfordAdvancedLearner’s 1330). На по-широк политически език, конспиративна теория се нарича всяко (случайно) заключение последвано от невалидна информация и хипотетични аргументи, без доказателства или логична интерпретация на ситуации и събития, базирани на чисти и подлежащи на проверка методологии. Те, както казах по-горе, са подвеждащи и изфабрикувани истории, но са натрапвани като истинни, заради правдоподобността, която им е приписвана.

 

Природата на конспиративните теории

 

Конспиративните теоретици разчитат на страховете на хората, отвличайки вниманието им от това, което е важно като създават фалшиви врагове. Повечето от тях съзнателно игнорират социално-историческото поле когато обясняват глобалните политически събития и вместо това приемат много тесен подход. Те интерпретират всичко по крайно опростен начин, често стоварвайки вината само върху един източник като ЦРУ, ФБР (организации, които в действителност са конспиративни до известна степен), исляма, масоните, евреите или често систематично използват за изкупителни жертви различни групи: обикновено тези, които презират статуквото и поставят под въпрос социалните институции (интелектуалци, антиавторитарни, леви активисти) или в краен случай тези, които са беззащитни или принадлежат към малцинство (мигранти, хомосексуални). "Бързото увеличаване на броя на крайно десните групи в САЩ се дължи отчасти на правителствени конспиративни теории в медиите", твърди Гардиън. "Ку Клукс Клан (които вярват в международен заговор на Католическата църква, започват да имитират католическите структури и ритуали) и фанатични анти-комунистически организации се впускат в сходни идеологически походи като комунистическите организации. Кланът винаги рамкира противниците си с конспиративни термини. В зависимост от характера, методите и мотивацията на враговете на Ку Клукс Клан, конспиративните теории, които Кланът разпространява варират през различните исторически периоди и местности" казва Питър Найт.

 

Случаят приема гротескни размери когато конспиративните теоретици игнорират влиянието на случайност, шанс и естествени резултати от събития и вместо това възвеличават маловажни и случайни детайли. Конспиративните теоретици претендират, че знаят нещо, което ние, невежата тълпа не успяваме да видим. Жълтата преса следва приблизително сходна логика, обръщайки внимание на маловажни събития, промотираща отвратителна, популистка риторика, без подходящ анализ или място за дебат...

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА СТАТИЯТА